Народът си избра партия и лидер по свой образ и подобие

Винаги съм изпитвал известен скепсис към прякото прилагане на математически методи към социалните процеси. Но от друга страна съм си казвал, че всъщност не математиката моделира тези процеси, а по-скоро те си имат свои закономерности (по-праволинейните социални психолози и социолози даже ги наричат закони), които математиката се опитва да обобщи в числа и зависимости.

Но си признавам - започна ли да мисля през призмата на математиката за случващото се в обществото, неизменно ми настръхват косите. :)

Да вземем числото 20. То се възприема в социалните анализи като долна възрастова граница за едно поколение. Освен това и за обхват на системообразуващ и структурноопределящ обществено-политически процес.

Ето, началото на Студената война, а то може да се определи приблизително към 1948-1949 г. [да напомня, че през 1949 г. бе създадена НАТО], минават 20 години и Западна Европа (то и САЩ - също, но не искам да създавам шум в системата, по-точно в разказа), изпитва потрес, кръстопът, турбуленции, криза - 1968-а година!
Минават нови 20 години и край на Студената война, пада Берлинската стена - 1989 г.!

Не бива да се прилага математиката буквално, брутално, едно към едно, но магическото историческо число 20 се обажда и привлича вниманието към себе си.

И сега - внимание! При нас промените започнаха 1989 г. Съобщиха ни по радиото, че започват (но това е друга тема и не искам да създавам шум в системата, по-точно в разказа).

И по закон(омерността)а на магическото число 20, за 20 години у нас се изчерпа политическата енергия, размиха се идентичностите, загуби се смисълът на Прехода, промени се социално-политическата, прореформистка ДНК на народа ни. Той придоби различна ДНК, различен, много по-нисък коефициент на демократична (не)интелигентност, направи възврат към посредствеността в социалната си активност и проевропейския настрой, припечели си остра ценностна недостатъчност по отношение на своята собствена съдба и се сдоби с невъобразим енергиен дефицит за изковаване на по-добро бъдеще.
Казано по-простичко, трансформацията (деволюцията) в политически, демократичен, развитиен и социален план на народа ни бе завършена за тези 20 години.
И може да се направи изводът, че нашият народ именно в този план, в този ракурс, от тази гледна точка, към 2009 г. е коренно различен от народа ни през 1989 г.
Един и същи иначе народ, всъщност това е друг народ - пак казвам - като ценности, като енергия, като принципи, за които е готов да се бори, като ангажираност към бъдещето си.

Е, от тази гледна точка се оказа напълно логично народът ни да се ориентира към 2009 г. към друг тип политици и лидери, на които да повери живота и съдбата си - такива, какъвто бе станал той, народът ни.
Народ от който емигрира една не малка част от качествените, енергичните, непримиримите, готовите да вземат личната си съдба в ръцете хора.
Народ примирен (Аз ли ще оправя света! Преклонена главица сабя не я сече! Да би мирно седяло, не би чудо видяло! Да правят каквото щат!
Народ стареещ и боледуващ, апатичен и търкащ лотарийни билети (т.е. не разчитащ, че освен случайно и с неистов късмет, а не с труд, лична отговорност и амбиция, може да промени живота си).
Народ започнал да става посредствен, необразован, бездушен, очалгарен, опростачен, спихнат като воля, смачкан като самочувствие, повярвал, че цинизмът е другата форма на властта, а корупцията - другото нейно съдържание.

И ето защо той, нашият народ към 2009 г. направи своя избор, избра си и лидера, и Партията, и политиците, и начина, по който да го управляват. Избра си ги по свой образ и подобие, такива, какъвто е той.
Когато един народ вярва, смел е, непримирим е, иска да успее, той избира водачи, които виждат по-далеч от него, визионери, които мислят по-стратегически от него, човеци, които са по-стойностни от него.
Когато един народ се е смирил и предал, не се бори за нищо, а живее ден за ден, той избира такива като себе си, защото всъщност избира себе си - такъв, какъвто е и какъвто е свикнал, че е и ще бъде.

Без да робувам на числа, защото едва ли имам пред себе си още 20 години, аз трескаво мисля и не мога да реша дилемата:
Как ще се извършат промени, как ще промени избора си народът ни, като си остава такъв и още по-такъв, какъвто беше към 2009 г.? Като е такъв и още по-такъв, той ще избира такъв и още по-такъв лидер, такава и още по-такава Партия, такива и още по-такива политици, такъв и още по-такъв начин, по който да го управляват?!

Не знам, нямам отговор на този въпрос. А искам да има промени. Българският народ може да не заслужава по-добро бъдеще и по-светла участ, щом се е свлякъл до това си състояние на будна кома, ала България ги заслужава!
Искам да има промени!
Но както казват руснаците - да се иска не вреди... Демек - хотеть не вредно.
Макар че в България понякога и искането вреди. Знам го от личен опит.

Автор: Николай Слатински