Надскочи ли се Ердоган?

Безспорно Ердоган е регионален лидер с широкомащабни амбиции и пословична политика на баланс между Изтока и Запада. Но този път определено прекали.

Дали защото му предстои на 23 февруари конгрес на неговата ПСР /партия на справедливостта и развитието/ и обявяване на промени в правителството с включването като министър на Албайрак, зет, което се оспорва в собствената му партия?

Или заради проблеми със спадащия му рейтинг на фона на забележимия възход на опозицията в лицето на НРП /народно-републиканска партия/ и партията на сина на Ербакан, бил някога ментор на Ердоган?

Проблемите в икономиката не само гневят редовите турци и активират партиите в опозиция, но в случая дори представители на предприемачите открито с доклад поставят въпроса за връщане на светското образование и назначаването на експерти в държавните институции, а не неуки хора от ПСР. В такава ситуация външната политика се явява не само отдушник за отклоняване на внимание, но и за стабилизиране на собствени позиции.

Срещата със Зеленски в Анкара, резиденция Бештепе, в момент, когато Лавров и Рубио с делегации преговарят в Риад, Саудитска Арабия, е възможност за доказване на място в международните дела. Но претенциите на Ердоган новата среща на върха между Русия, САЩ и Украйна да се проведе в Турция, което са обсъждали около 3 часа със Зеленски, се оказа само доказателство, че възможностите просто не стигат.

Точно в този момент няма как да се играе на равна нога с Русия и САЩ. На ЕС също не му се удава, видно е. Но трудно се скрива огорчение, че веднъж организирал като посредник среща между Русия и Украйна в Истанбул /неуспешна между другото/ сега Путин и Тръмп са предпочели за място на преговорите Риад. Всеки по свои причини.

За Вашингтон Саудитска Арабия е мощен източник на петрол и газ, ценен съюзник и бизнес-партньор в Близкия изток. А антиизраелската реторика на Ердоган никак не е приемлива за новата власт в Белия дом, включително във връзка с Газа и определянето на политиката на Израел в ивицата като геноцид. Без значение, че са известни и на този етап търговско-икономическите и военни отношения на Анкара с Тел Авив.

А фактът, че Ердоган се възприема и от Вашингтон, и от Москва като покровител на радикални религиозни организации и е важен поддръжник на „Мюсюлмански братя” в региона на Близкия изток носи допълнително негативи за решения, които пренебрегват амбиции на „султана” за решаваща роля не само при преговори, но и за роля в Сирия, например.

Това не е приемливо и за Саудитска Арабия и ОАЕ. Те също са поставили подкрепяните от Турция Ислямска държава, Ал Нусра, Ал Кайда и производните им, заедно с „Мюсюлманските братя”, в списъка на терористите. Впрочем Тулси Габард, новият ръководител на спецслужбите на САЩ при Тръмп, директно поиска санкции и обвини Ердоган за подкрепата му на радикални терористични организации в Сирия. Тя е убедена, че президентите Обама и Клинтън също са подхранвали и използвали тези религиозни организации в Сирия. Едва ли не съзнателно са основали Ислямска държава.

В същото време за руснаците ерата на „приятелю Путин” явно е приключила. Трудно се преглъща удара на Турция срещу Русия в Сирия.След залъгването със споразуменията от Астана между Москва, Техеран и Анкара за Сирия, започна политика уж за сдобряване с Асад в Дамаск и преговори за нормализация на отношенията между двете страни, което бе подкрепяно от руснаците.

Но се оказа, че задкулисно Ердоган е уреждал свалянето на Асад чрез подкрепяни от турските сили радикални организации, които водени от Джоулани, вече Шараа влязоха без проблеми в Дамаск.Асад бе принуден да отлети за Москва. Над Алепо се развя турското знаме, а дъщерята на Ердоган обяви, че това са изконни турски земи, които са принадлежали на Османската империя т.е. наши са си.

Има информации, че Анкара е настоявала и за закриването на военните руски бази в Тартус и Латакия, които Москва се опитва да запази чрез преки преговори с управляващите в Дамаск. Путин дори е разговарял по телефон с Шараа, вече президент на Сирия, по този въпрос. Все пак да не се забравя, че години наред житото за Сирия е идвало от Русия.

Другият вектор на турските амбиции е политиката за влияние и роля срещу интересите на Русия в Закавказието, развиване на неоосмански проекти в т.н. тюркски свят в Централна Азия, интригите в Абхазия, а и санкциите налагани от Анкара на руски фирми и ограничения на търговията поради натиск на Вашингтон и т.н.

Все действия, които доведоха до напускане на руснаците от Турция и изместването им към ОАЕ и Саудитска Арабия. Те не искат визи за руснаците. ОАЕ осъществи и размяната на пленниците между Русия и Украйна през октомври 2024г. Отделно стои темата за личното приятелство на Ердоган с шефа на МИ-6, Ричард Мур, бивш посланик на Лондон в Анкара. А Кралството, според Москва, е непримирим противник на Русия от векове, та до днес.

Не случайно руснаците имат поговорка „ако победиш турчин, той ще ти целува ръката до рамо, докато я отхапе”. Двете държави са водили 13 войни и само Кримската, казват, е загубена от Руската империя. Но срещу руснаците тогава е воювала цяла Европа, начело с Великобритания, заедно с Турция.

Сега на срещата със Зеленски Ердоган заявява, че „предадох подкрепата на Турция за териториалната цялост на Украйна. Тази война, която причини смъртта на невинни хора, трябва да приключи”. Допълва, че „положихме интезивни усилия за установяване на мир с разбирането, че няма да има победители във войната и губещи в мира”.

Тази формулировка дали е приемлива за Москва? Продължението е, че „ние осъществихме инициативата „Черноморско зърно” и се стремяхме да бъдем надежден посредник с конкретни резултати”. Правено било 3 години. Означава, че Турция е идеалният домакин за „среща на мира”, защото е направила „най-много за мира в Украйна” и това „съвпадало с политиката на Тръмп за бързо прекратяване на войната”.

Но нито дума, че зърнената инициатива облагодетелства Анкара, използва се за доставка на оръжия по море за Киев и не нахрани бедните хора в Африка с украинско зърно. В Русия наричат тези изказвания „мир по турски”. А на Зеленски Ердоган казва, че „оценяваме стъпките на Зеленски по отношение правата на нашите сънародници кримски татари, които се борят за териториалната цялост на Украйна”.

Крим не се признава за руски от Турция. А в Кремъл са наясно, че „турските приятели не пропускат възможност да удрят по слабите места на Русия – в Сирия, Африка, Казказ”. Дори казват, че активирали агентите си, сепаратисти и мигранти в Русия, за неприемливи действия. Един вид „край на ненормалното приятелство”.

Но за Ердоган „териториалната цялост на Украйна е наше задължително условие и нейният суверенитет е задължителен. Мирът няма губещи”. И това след изказвания на екипа и на самия Тръмп, че Киев ще бъде принуден да се откаже от част от своята територия, за да се спрат активните военни действия в Украйна! Още повече, че Тръмп вече обяви колко изненадан ще бъде светът като разбере истинския брой на загиналите в тази война.

Все пак и при срещата със Зеленски Ердоган се опитва да не затвори окончателно вратата в отношенията с Москва и твърди, че „както при срещите на моя външен министър с неговия събеседник, така и при моите срещи с Путин, ще осигурим пътя към мира и ще предприемем стъпки”.

Трудно е да се повярва, че и този път Москва ще приеме за доброжелателни тези изказвания. Ще се снижи като при свалянето на руския СУ-25 на турско-сирийската граница и при убийството на руския посланик в Анкара. Но е повече от ясно, че по стара практика и руснаците няма да затворят плътно вратата за турците. Промените са главоломни и не се знае кога и кой ще потрябва за интереси в дадена област. Но ще има, както някои в Москва казват, политика на „око за око и зъб за зъб”.

А и кюрдите са лост, който може да бъде използван в дадени ситуации. Те са съюзник в Сирия не само на американците и тези дни са в плътни преговори с Шараа и искат включване в сирийската нова армия. А са и повече от 20 млн в самата Турция. Както се казва, предстои.

Каквото и да са се договорили Зеленски с Ердоган в Анкара, Тръмп вече изрази неудовлетворение от стъпките на наричания от Русия „нелегитимен президент на Киев”. Обяви го за диктатор и не скри гнева от поведението му. Последва крачка назад от Зеленски и миролюбиво предложение за сключване на сделка, поискана от американска страна.

Явно ген. Кейлог е бил доста убедителен при посещението си в украинската столица. Която Тръмп определи, че Москва може да я превземе, ама не го е направила. Не че атовете няма да престанат да се ритат, ама не бива да се забравя, че тогава страдат магаретата.

Така е с империите, които са показали жилавост в исторически план. Силните диктуват условията. В случая те са видни. И разговарят на равна нога. А как ще се справи Ердоган в такава ситуация, предстои да се наблюдава.