Сериалът "Чернобил": защо в Германия го критикуват

Американският сериал "Чернобил" успя да бие всички рекорди: той е с най-висок рейтинг в историята. В Германия обаче "Чернобил" не предизвика такива възторжени реакции, както в САЩ и в постсъветското пространство. Защо?

Тази седмица в САЩ, Великобритания и Украйна приключи излъчването на минисериала "Чернобил". В тези страни филмът на американската телевизия HBO привлече огромен интерес и породи разпалени дискусии в социалните мрежи. В Русия възторгът след първите епизоди отстъпи място на скептицизма, но и там се водят разгорещени дискусии - и то не само сред кинокритиците.

В Германия няма и следа от възторг

В Германия обаче почти никой не говори за филма. Което е доста странно, като се има предвид, че, първо, катастрофата от Чернобил не само даде важен тласък на младата тогава Зелена партия, която десет години по-късно дори влезе във властта, но и наистина промени из основи нагласите в страната. Бавария бе сред най-засегнатите региони: и до днес там има заразени почви.

Второ, днес в Германия Зелените отново са във възход, а според някои проучвания дори изпреварват всички останали партии, като този път стремглавото им изкачване се дължи на опасенията, породени от глобалното затопляне.

В Германия, където един блогър предизвика широк обществен дебат със своята критика срещу управляващите заради техния провал в екополитиката, където всеки петък хиляди ученици излизат да протестират в защита на природата, където след катастрофата във Фукушима бе взето историческото решение за отказ от ядрената енергия, филмът за Чернобил изненадващо не се превърна в събитие. Възможно е това да се дължи на факта, че сериалът бе излъчен от платената телевизия Sky, чиято аудитория е ограничена. Или пък причината се крие в това, че "Чернобил" не предизвика вълна от положителни реакции в пресата, макар че всички големи издания писаха за сериала. Като цяло оценката гласеше, че това е един добър, но твърде драматичен филм.

"Взрив от лъжи"

Една от най-критичните рецензии публикува "Зюддойче Цайтунг", където журналистката Марлене Вайс, физик по образование, определя "Чернобил" като една "по-скоро несполучлива екшън-драма". На сайта на вестника статията на Вайс е озаглавена "Прекалено много драма за сметка на истината", докато в печатното издание заглавието гласи "Взрив от лъжи". Това може да се тълкува не само като препратка към лъжите след аварията в Чернобил, но и като критика към самия сериал. Вайс обвинява създателите на филма, че са се престарали. Така например журналистката определя като пресилено предположението, че освобождаването на радиоактивна пара, каквито опасения имаше в първите дни след аварията, може да унищожи напълно Киев и Минск и да направи половин Европа непригодна за живот. Вайс смята, че създателите на сериала са заложили на преувеличенията, за да постигнат максимално висока степен на драматичност.

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" излезе с доста по-благосклонна рецензия, но авторът все пак намира "слабото място" на сериала: в него най-голямата опасност произтича от изотопа на уран-235, макар други изотопи - на цезий-137 и на йод-131 - да са били основните замърсители около атомната централа след инцидента. Още по-неудачно, според автора на рецензията, е решението на създателите на филма да покажат катастрофата с хеликоптера във втория ден след аварията, докато в действителност той се разбива в района на централата много по-късно - чак през октомври 1986 година.

Докато над тях се сипе радиоактивна пепел

Една от най-подробните рецензии за сериала публикува берлинският "Велт ам Зонтаг". Според автора, филмът се занимава не толкова с причините за катастрофата, колкото с последствията и реакцията на различни нива. Изданието хвали сериала най-вече заради "контраста между красотата и ужаса", давайки пример със сцената, в която деца най-спокойно си играят, докато над тях се сипе радиоактивна пепел.

С положителна рецензия излезе и списание „Шпигел“, но само на сайта си. В печатното издание така и не се намери място за темата. Единственото, за което изданието критикува сериала, е хиперболизираният образ на съветските апаратчици. Това със сигурност е повлияно от американското кино от времената на Студената война, пише авторът на рецензията и добавя, че целта на създателите на сериала е била не толкова да реконструират историческите събития, колкото да породят нов дебат по темата.

Ако действително е имало такъв замисъл, в Германия целта не е постигната. Поне засега.