Иво Христов: Борисов лъже лековерните, купува користолюбивите и забавлява сеирджиите

"Министър-председателят ни управлява чрез пороците, не чрез добродетелите. Вижте как бившите му изобличители днес са неговите най-усърдни апологети. ГЕРБ превърна дори по-податливите от Фейсбук-критиците си в група беквокали на властта. Изборните победи на ГЕРБ не почиват нито на идеи, нито на доверие, а на страха на хората да не загубят работата си, на принуда и на купен вот. Разбира се, най-могъщият съюзник на Борисов е политическата апатия. Ако не се отърсим от нея, ще се сбъдне реченото от депутата Георги Марков, че „Борисов ще ни управлява, докато му омръзне“. Когато Живков бе свален, мислеща България се дивеше как тъй поляци, чехи, унгарци и прочее били протестирали през годините, та сега строели бързо демокрацията си, докато ние сме пасували. Тридесет години по-късно е същото", казва в интервю за "Гласове" Иво Христов, избран за евродепутат от листата на БСП.

- Политическите коментари на изборите за Европейски парламент отклониха вниманието от конкретните резултати. Какво показват числата?

- Политическият и аритметическият прочит са различни. БСП бележи ръст на гласовете и получава един мандат повече. Но ГЕРБ е с най-висок резултат, въпреки отлива на гласове. ГЕРБ победи. Което Борисов прие като индулгенция и днес той демонстрира същото като Цветанов преди месец: „Мен няма кой да ме накаже“.

Спретна си фототурне из страната, което бе отразено като политическо събитие, макар да е банален пиар. По света десните обещават меритокрация, сиреч успех според заслугите, а левите се борят за справедливост и равни права. Борисов е над тези рамки. Той раздава пари. Без да се обременява с принципи, по лично благоволение. Министър-председателят ни управлява чрез пороците, не чрез добродетелите. Вижте как бившите му изобличители днес са неговите най-усърдни апологети. ГЕРБ превърна дори по-податливите от Фейсбук-критиците си в група беквокали на властта. Изборните победи на ГЕРБ не почиват нито на идеи, нито на доверие, а на страха на хората да не загубят работата си, на принуда и на купен вот.

Разбира се, най-могъщият съюзник на Борисов е политическата апатия. Ако не се отърсим от нея, ще се сбъдне реченото от депутата Георги Марков, че „Борисов ще ни управлява, докато му омръзне“.

Когато Живков бе свален, мислеща България се дивеше как тъй поляци, чехи, унгарци и прочее били протестирали през годините, та сега строели бързо демокрацията си, докато ние сме пасували. Тридесет години по-късно е същото.

- Имаше ли подмяна и фалшификация на вота, както се опасявахте. Можете ли да изброите основните нарушения?

- Не съм ЦИК, нито съд, за да преценя, но моето усещане е, че имаше прекалено много манипулации, за да говорим за честни избори. Бях впечатлен от страха на хората, а той също влияе на изборния резултат, без да е пряка манипулация. В малките градове и селата е рисковано да гласуваш срещу властта. Цензурата и автоцензурата в медиите също не са изборно престъпление, но са могъщ фактор в една кампания.

- По време на кампанията с колегите си акцентирахте върху вътрешнополитическото значение на изборите. Опитахте се да ги представите като вот на доверие към правителството. Мислите ли, че това беше грешка?

- Не мисля. Това беше истинският залог. Събитията го потвърдиха. Борисов възприе вота като опрощение, корупционните скандали бяха погребани, започна атаката срещу партийната система. От една страна, опит за реванш на вътрешнопартийната опозиция в БСП, на който Борисов не е чужд. Ако превземе БСП, министър-председателят ще реши проблема си с единствената парламентарна опозиция.

Паралелно с това и предложението за намаляването на партийната субсидия на един лев за глас. То се появи с цел да засенчи унищожителния доклад на Европейската комисия относно сегашното управление. Ако предложението бъде прието, то партиите, лишени от бюджетно финансиране, ще останат на произвола на бизнеса, а той зависи от Борисов и едва ли ще се реши да прави дарения на опозиционните формации.

Затова пък ГЕРБ не зависи от тези пари, а реално финансира кампаниите си от милиардния бюджетен излишък, който Борисов раздава от свое име. Ако предложението не мине, противниците ще бъдат клеймени като сребролюбиви партократи, а за Борисов остава популистката слава на борец с партокрацията. Ходът е прозрачен. С него Борисов се упражнява в политическа алхимия: търси да осребри недоверието на хората в партиите. Партийните субсидии трябва да бъдат ограничени, но не и символични. А бюджетният излишък трябва да се разпределя от парламента, а не за политическата и икономическата облага на правителството и обръча му от фирми.

- Представянето на БСП бе интерпретирано като катастрофа. Така ли е според Вас и защо левицата изгуби тези предварително спечелени избори? Под “предварително спечелени” имам предвид “Апартаментгейт”, злоупотребата с европейски средства около къщите за гости, срутването на новооткрит булевард за 100 млн. лв. във Варна, оставките в ГЕРБ и правителството, както и всички останали скандали.

- Няма предварително спечелени избори, особено когато ги организира ГЕРБ. Когато повечето ключови хора в изборната администрация са от управляващата партия. Когато избирателните списъци не са актуализирани. Представянето на БСП е достойно, щом има ръст на гласовете и мандатите. Въпросът е има ли скандал, който може да разбуни българското общество? Ако приемем, че даден избирател не приема БСП, той имаше още много възможности да изрази протеста си, но не го направи. Малък протестен вот се групира около Десислава Иванчева и Минчо Христов.

- Трябваше ли Корнелия Нинова да подава оставка?

- Не трябваше, но е достойно за уважение, че го стори. Малцина го правят през последните години. Уличени в корупция министри се ослушват. Други чакат да им се гласуват оставките и т.н. С това поведение Нинова реабилитира понятието политическа отговорност.

- Вътрешнопартийната опозиция обвинява Нинова в липса на диалог и отваряне едновременно на много фронтове. Не е ли основателно това обвинение?

- Това е въпрос на стил. Преди БСП имаше много диалогични, дори колаборативни лидери, които я вкараха в миманса. С победата на Радев левицата се върна на сцената и това бе много прозорлив избор на Нинова, за който днес никой не съжалява. Освен Борисов. Що се отнася до многото фронтове, този в тила можеше да бъде спестен и трябва да бъде затворен. За това е необходимо усилие от двете страни.

- Има ли вероятност БСП да последва съдбата на СДС и НДСВ? Ще угасне ли левицата след тази загуба?

- Има много по-голяма опасност: да се установи еднопартийна система с декоративна опозиция. Това би станало, ако в БСП на власт дойде склонно на компромиси с ГЕРБ ръководство. БСП няма да последва съдбата на НДСВ и СДС, защото има дълбок исторически корен. Партията е много обременена, но се позиционира правилно по основните теми в последните няколко години, има управленски проект, „Визия за България“, който съдържа полезни идеи. Другите леви формации отсъстват от битката с ГЕРБ, сиреч хем претендират да са леви, хем не са опозиционни, а и не получават обществена легитимност. Не забелязват корупцията, не отстояват демокрацията, а без нея никоя лява идея няма да види реализация.

- Защо Бойко Борисов все още няма алтернатива - десет години, след като е начело на държавата, и двадесет в активната политика?

- Той е в резонанс с нашата народопсихология. Лъже лековерните, купува користолюбивите, плаши слабоволните, забавлява сеирджиите. Резултатите от управлението му са пагубни за България.

- Какви са впечатленията Ви след обиколката из България в тази кампания? Какво беше по-различното от кампанията за президент през 2016 г.?

- Обществото ни е в тиха, примирена депресия. На срещите идваха стотици хора на добрата воля. Избирателите на БСП са в огромната си част такива. Надмогваха страха, изказваха много смислени и ангажирани мнения. Признателен съм им за подкрепата. Благодарение на тези хиляди хора в изборните комисии и на няколко професионалисти тук-там в медиите демокрацията в България все още съществува, макар и на командно дишане.

- Сбъркахте ли като напуснахте президентството и се кандидатирахте за депутат в Европейския парламент?

- Не. Това бе важна битка и нямам причина да съжалявам, че участвах в нея. Пък и оставам ангажиран с успеха на президента Радев. Общуваме всекидневно.

- Какво ще се промени в Европа след тези избори? Кои са основните изводи, които могат да се направят, след като очакванията за помитане на сегашното статукво не се оправдаха?

- Не смея да пророкувам. Тъй или иначе липсва ясно, идейно лидерство в Съюза. ЕС е заложник на много сложна система за вземане на решения и това го прави тромав. Има признат корупционен и лобистки проблем. Но Съюзът е гарант за сигурността на континента. Двете световни войни избухнаха в резултат на серийни конфликти между отделните държави. Разпад на ЕС би довел до същото, затова е важно да бъде съхранен и реформиран. Колкото и трудно да изглежда това. Германският президент Щайнмайер на вечерята в София каза, че европейските държави биват два вида: малки и такива, които още не са осъзнали колко са малки на глобалната политико-икономическа карта. В този смисъл ЕС е единственият възможен за нас кораб в разлюлените води на глобалната икономика. Това е естественото ни място. Никой не ни кани другаде и никой не ни очаква другаде.