Как случаят „джихадист“ стана част от „калните борби“ за главен прокурор

Коментар на Борис Петков за сайта „Фрог“

Вътрешният министър Младен Маринов прозрял, че трябва да спре истерията около случая с „терориста“ от Пловдив. Макар и късно, той предупреди, че прекаленото говорене вреди не само на момчето и семейството му, но и на много други.

Призивът му, освен закъснял, е и неправилно адресиран към медиите и обществото.

Прокуратурата е тази, която раздуха случая.

Маринов или не знае или се прави, че не знае за какво става дума. А става дума за кампанията на заместник - главния прокурор Иван Гешев да заеме мястото на своя началник Сотир Цацаров. Гешев явно е решил, че „ученикът -джихадист“ е подходящ за печелене на точки в надпреварата. Уж беше омерзен от „калните борби“ за мястото на главния прокурор, а вече е в тях. Да видим как ще се впише и в схемата за купуване на магистрати и медии, за каквато пак той говори.

Медиите и гражданите обаче са длъжни да продължат дискусията за злоупотребата с темата за обслужване на други интереси покрай историята в Пловдив. Смущаващо е използването на случая за ПР, при това 30 дни след започналата работа с юношата. Още по-смущаващи са апокалиптичните картини, описани от Гешев, че биха могли да се случат, ако не се била намесила прокуратурата.

Например британската служба САС отдавна е описала в инструкция основните действия и мерки за противодействие на тероризма. Има популярен вариант и такъв за специалистите. Подобни инструкции са налични в повечето европейски страни, а и по света. Изоставаме драстично в това отношение. Вътрешният министър оповести, че ще се създадат центрове за противодействие на тероризма. Подобни спешни действия обикновено гарантират поглъщането на големи суми и малък ефект.

Иван Гешев е схванал, че ПР може да се прави от всичко. Ако извлече полза, последствията за другите са без значение. Не го е измислил той, само го прилага.

Прекаленото желание ни пречи да използваме дори това, което имаме, твърди Плутарх. И допълва: Жадуващият похвали е беден на заслуги. Но кой е Плутарх, та един кариерист да се съобразява с него. Ако Гешев рече, на философа веднага ще му повдигнат някакво обвинение. Например за „Успоредни животописи“, където е описал лошотиите на известни властници в древния Рим и Гърция. Бива ли така...

Случаят с пиара на Гешев не е изолиран. Този модел е наложен от години. Знае се от кого. Гешев просто спазва „правилата“, според които средствата нямат значение – интересите са важни. В случая целта е да забравим за корупцията, да не питаме за имотите му, придобити на ниски цени, за сложните връзки на жена му с главния свидетел по делото „Иванчева“ Александър Ваклин, за натиска и репресиите срещу медии, журналисти, бизнесмени и определени политици. Не ме гледайте какво правя, а слушайте какво ви говоря – старият болшевишки девиз.

Гешев има право да иска поста на Цацаров, защото отговаря на критериите на върхушката. Само това е от значение, а не приносът му недоверието в прокуратурата да е над 90 процента, например. Така че Гешев ще даде всичко от себе си в битката за заветното кресло. И той не е сам в "калните борби". Конкуренция има, но засега той е фаворит. Възможно е да е пуснат напред, за да "прегори", а друг да спечели на финала. А може и да се подсказва на другите, че е безсмислено да се захващат. В калните борби е така - не се виждат лицата, нито хватките. Чува се само джавкане...

Цацаров мълчи. Няма го на медийния небосклон...

Гешев вярва, че заслужава поста. Затова няма да е изненада, ако скоро ни сервира нов епизод с негово участие. Например за разкрит „заговор“ срещу него или някой политик. Ако е срещу него, ще ни се внуши аналогия с взривения италиански магистрат - антимафиот Джовани Фалконе. Разбира се нашият „герой“ ще оцелее, защото атентатът ще бъде "разкрит" в последния момент. Но може да се повтори и вариантът отпреди пет години по същото време, когато прокуратурата „прожектира“ филма за убийство на депутата от ДПС Делян Пеевски. Доказателства обаче липсваха и сюжетът се разпадна. Което не попречи КТБ да бъде фалирана и ограбена, каквато бе целта. Що да не се приложи номерът отново?

Ако бяхме граждани с осъзнати права, щяхме да принудим кандидатите за главен прокурор да заявят открито своите виждания за правосъдната система, върховенството на закона, корупцията, защитата на обществения интерес и прочее важни неща. А ние се държим като зрители. После ще се чудим, защо няма справедливост, а правата ни са наврени в кучи гъз. Защото не сме поискали да ги има. Не воюваме за себе си, а чакаме да падне крушата сама от дървото, вместо да го раздрусаме здраво.