Под небето е само прелюдия

Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

Римляни 14:8

Радостта и страданието в живота вървят едно след друго.

Наскоро мой близък приятел изгуби своя син. Умен, внимателен, чудесен приятел, добър ученик.

Само миг и вече го няма. Повече от 40 дни – без него под това небе.

Остават близките и празнотата на неговото отсъствие.

Без него. В света на малката картина под небето, преливаща от болка и страдание.

Но има голяма картина.

Голямата картина е светът на вечността, в който са нашите – отишли си от този свят – близки.

Временно сме в малкия свят на времето. Няма вечно жилище в света на времето.

Но вечността в нас отказва да приеме края под това небе.

Вечността в нас не може да разбере времето.

И само Господарят на времето и вечността може да ни донесе утеха.

Ако го приемем в сърцето си.

Тогава с вяра разбираме, че всичко под небето е само прелюдия.

Тогава – живеем ли, или умираме – принадлежим на вечността на Господаря.