Кирил Ананиев да хвърля оставка

Гигантски грабеж. Разпад и радикализъм. Сблъсък не на манталитет, а на цивилизационни ценности. Така накратко би могла да се опише ситуацията у нас през последните седмици. Пък и не само, особено след като се разбра, че докато перничани дишат като риби на сухо, министърът на водите Нено Димов не само, че не разбирал от нива на язовири, но нямало и нужда да разбира. Още по-взривоопасна изглежда ситуацията в здравеопазването, щом управителят на Здравната каса д-р Дечо Дечев не издържа на безобразията и огласи страховитата истина за престъпното посегателство на парите ни за здраве.

След поредицата от скандали сме убедени, че у нас вече всичко може - хора от кол и въже да отговарят за цели сектори и от тях да зависи живота на милиони хора. В България имаме министерства за всичко, което в държавата липсва – правосъдие, здравеопазване, сигурност. Наясно сме, че социалната политика само регистрира бедните, а вместо граница и митница си имаме разграден двор. Какво по-ярко доказателство за това от сагата с мафиотския боклук от Италия, който зарина страната ни.

За жалост нещата се изродиха до там, че вече и конски дози ПР не могат да спасят импотентността на държавните ведомства. У нас проблемите се борят със създаване на нови структури и щатни бройки за калинки. За това сега сме в очакване на поредното изобретение – министерство на промишлената и питейната вода със седалище в Перник. А защо не и министерство на тъпотията със седалище на Луната. Кандидати да го оглавят има бол и не е смешно.

Репресивният апарат, в лицето на прокуратура и КПКОНПИ, в комбинация със новосъздадените специализирани органи на съд и прокуратура, поставят за милионен път на изпитание разбирането ни за правова държава и правов ред. Несправедливостите, които всекидневно творят, както и нежеланието им да се произнесат по очевидни случаи на корупция и злоупотреба с власт, необратимо разклащат доверието на обикновения човек. И не разбраха как лека-полека обезличиха себе си и надеждите за справедливост на българските граждани.

Безобразие след безобразие. Преди две години щяха за малко да инжектират 100 000 български деца с опасна ваксина с живак, внесена от Турция. Народът, обаче гледа и мълча. Сякаш не му дреме, че животът на децата му бе поставен на карта.

Преди година прокуратурата излезе с разтърсващата информация, че хора буквално са убивани в болниците ни, а случаите впоследствие бяха прикрити като „маловажни“. Отново пълно мълчание. Информацията, че няколко фармацевтични акули се „гушат“ за сметка на окаяния ни народ, не трогнаха никого.

Пълна апатия има и за това, че плащаме за лекарства многократно повече от хората в други държави. А черната статистика, че сме най- бързо умиращата нация, с най-висока смъртност, се хареса на опозицията. Да ни я припомня от време на време. За сметка на това се тупаме в гърдите, че сме горди българи-юнаци, като тропаме хора и юнашката си топим мъде в ледените води почти до припадък. Познавате ли народ, който да празнува своята смърт. Ами да - българският!

Лесно предвидимо е, че д-р Дечо Дечев ще бъде на първо време обруган от дежурните свински медии. Нищо ново, защото в такъв случай се действа по план. След това ще плъзнат познатите „експерти“ на властта, които да го оплют с опорна точка: „Помага на БСП“ или пък „Част е от таен заговор и опит за преврат“. А накрая нищо чудно до него да пропълзи и прокуратурата, която да нанесе съкрушителния удар. После вече е ясно… Пак хора и ръченици. И така докато не изтлеем съвсем като общество.

Проблемите в НЗОК не са единствената причина премиерът Бойко Борисов да поиска оставката на здравния министър Кирил Ананиев. Не е само за това, че обичаните от нас ръководители харизаха за пореден път труда и живота ни на бандата от обръчи от фирми. Ето няколко от тях:

Причина номер едно:

Тежка безстопанственост – в началото на своя мандат министърът спомена, че започва проверки в подопечните му държавни болници. Каза, че са 21 на брой. Собствените му служби инспекторат и вътрешен одит докладваха шокиращи факти. И какво последва от това? Парата отиде в свирката...

Причина номер две:

След като години наред оглавяваше НЗОК като председател на надзорния съвет, нашият здравен министър атакува управителя на НЗОК, че касата не дължи обявените от него близо 300 млн. към чужди фондове. Не само това, но заместникът му Жени Начева заяви, че дълговете са не повече от 7 млн. лева. Възмутеният управител хвърли оставка, а двамата ни лицемери се извиняваха в национален ефир за „грешните“ си изчисления. Същото постави под въпрос достъпа до здравеопазване на неопределен кръг от лица в чужбина. Жалка картинка беше.

Причина номер три:

След публично оповестените разкрития за случващото се в „острието на меча“ „Медицински одит“ институцията бе закрита. Но Кирил Ананиев назначи директорката Златица Петрова за негов съветник. Нищо, че спецпрокуратурата продължава да нищи как хората са умирали по болниците от лекарски грешки, а „Медицински одит“ си е затварял очите.

Причина номер четири:

Белодробните трансплантации! Каквото и да се каже за трагичната съдба на чакащите за трансплантация хора, все ще е малко. Дори и не бяха осигурени 5000 лева тези хора да имат необходимите за живота им уреди за дихателна помощ.

Причина номер пет:

Детската болница! Здравният министър заяви, че ще прави болница „Лозенец“ детска болница. В Министерски съвет му „удариха“ спирачките. Нещо бил объркал и нещо не бил сметнал. Така или иначе сагата се пренесе в недостроения обект до ВМА. Пак обяви вече новата си идея за детска болница на територията на недостроения обект. Камарата на архитектите показаха метафорично „среден пръст“, като обясниха на министъра, че така не стават работите. Строителния обект е опасен, не е проверен.

Причина номер шест:

Медицинските сестри – всички се наслушахме на „тилилямбите“ за 50 млн., 86 млн. и прочие обещания, до едно фалшиви. Кирил Ананиев обяви, че пише методика, която ще гарантира заплатите на сестрите. След бурния провал на вездесъщите методики отново той обяви нови успехи като нарежда на НЗОК да преведе допълнителни средства по клинични пътеки. Сестрите обаче отново не получават заветната сума.

Всеки от нас има не 6, а поне 106 причини да поиска оставката на здравния министър. Достатъчно е само да отидете на преглед или пък недай си Боже да легнете в болница. И не лекари, сестри и санитари са виновните, а лошо ръководената система. Там е заровено кучето. Геройство е, че медиците ни продължават да си вършат работата въпреки лошото управление.

Коментарът на Катя Илиева е публикуван във Фрогнюз