Инициатива на ФАКТИ: Гласът на българите в чужбина (част 9)

Инициативата на ФАКТИ за разговори с българи, които са се установили извън родната България, достигна до своята 9-а част. Разговаряхме с наши сънародници, пребиваващи в Германия, Холандия, Швейцария, Великобритания, Франция, САЩ, а днес Ви срещаме с един българин, г-н Красимир Гаджоков, който живее в Канада от почти 25 години. Разказаното от него е крайно интересно и определено си струва да се прочете и осмисли. За съжаление, макар и интересно, е и крайно болезнено за нас - българите в България. Още повече, впечатленията на Красимир за реалността в България, почти по нищо не се различат от нашите, а и от тези, които вече бяха изложени от останалите участници в инициативата на медията ни.

- Г-н Гаджоков, напуснали сте България преди почти 25 години в посока Канада. Гледайки назад, доволен ли сте от това си решение и бихте ли го взели днес отново?

- Изглежда огромно време. Много активно следя какво се случва с обществото ни в България. И за съжаление, трябва да кажа, че смятам решението си тогава за прозорливо. Не съм доволен, защото трябваше да напусна Родината. Но го направих точно заради тягостната обстановка тогава - бандитският период, от който бях засегнат и лично. Днес пак имаме подобен бандитски период - просто бандитите са на друго ниво, а не директно на улицата.

- Канада със сигурност се е променила за този над 20-годишен период. Как и към какво?

- Когато пристигнах, Канада беше все още една значително повлияна от английското наследство страна. Откакто съм тук, тя стана още по-шарена и се отвори още повече към културите на хората, идващи в страната. Това означава приемане на различните от мнозинството, а не както мнозина си самовнушават - влошаване заради налагане на хора с други култури.

В много от подобните места по света, с приток на много и различни култури, има сериозни социални проблеми. В Канада няма абсолютно никакви "гета". Никъде. Нито етническо или религиозно напрежение. В голяма степен това определено се дължи на подбора на имигрантите. Всяка година Канада приема средно около 200 000 имигранти - предимно чрез система за предварително кандидатстване по способности и нужда от професии.

Чисто статистически, за тези 25 години населението на страната се увеличи с 27% (от 29 на 37 милиона души). В момента имигрантите (неродените в Канада жители на страната) съставляват 22% от населението. Специално в Торонто, от няколко години вече те са повече от половината жители.

- Споменахте ми, че активно сте следили и следите случващото се у нас.

- Абсолютно всеки ден се информирам за най-важните събития. Но само от спечелили репутация издания. Когато съм в България и навлезем в обществен дебат с приятели, живели през цялото това време там, те признават, изненадани, че знам повече от тях за случващото се в страната. А и тук, в Канада, когато се срещна с приятели или на български културни и обществени събирания, мнозина ме питат "защо се занимаваш с това?" Така го усещам - нуждата да знам какво става. И да направя нещо полезно - макар и малко, когато и с каквото мога, и макар и отдалече.

- Не изключвам някога да Ви е минавала мисълта за завръщане, без да съм сигурен в това. Кое е нещото, което толкова години все пак Ви е държало далеч от постоянно битуване в България?

- Всеки емигрант има уникално възприятие за връзката си с България. За мен лично тя е много близка. И затова, да - минавала ми е тази мисъл, неведнъж. Това, което ме спира е, за съжаление, невероятният упадък в човешките отношения в България. Масово хората са зле настроени един към друг, държат се рязко, подозрително и отдръпнато един от друг. В Канада можете да заговорите всекиго - ей така, без повод. И той ще се усмихне, дори ако в следващия момент любезно ви каже, че е зает и не може да говори. И няма да започне да търси някакви задни "подбуди" в това заговаряне. Няма я тази подозрителност за мотивите зад действията на хората, която виждам в България. Няма го това желание да направиш нещо полезно за себе си чрез заобикаляне на правила и закони, а не чрез повече работа, усъвършенстване, мислене, решаване на проблеми. Разбира се, и в България има изключително способни и честни хора. За съжаление, те са много малко малцинство.

- Когато се гледа отстрани, често картината е по-ясна. Та, кой е най-големият дефицит, най-големият проблем пред България и българските гражданите според Вас?

- Отказът на огромното мнозинство сънародници да се цивилизоват, да се отворят към света и да приемат добрите и доказани постижения. Ние постоянно измисляме причини да не въведем нещо, което отдавна е въведено (или дори забравено вече) по света. Постоянно отлагаме да приложим новости, защото някой все е недоволен от неудобството да започне да се държи цивилизовано и отговорно.

А, отговорността! От личните качества, най-страшното, което виждам, е бягството от отговорност на всяка цена. Нарушилият закона или някакво правило, не само не се засрамва, a напротив - той започва да измисля какви ли не оправдания, че всъщност той е правият. И търси всякакви начини да не поеме отговорност. Все едно, ако я поеме, ще се "изложи" пред останалите, ще излезе "балък".

Виждал съм многократно изключително опасни действия по пътищата - заради това, че шофьорът е направил грешка, той предприема действие, застрашаващо всички останали. Той не желае да поеме отговорност - да заобиколи, да направи завой на следващото кръстовище, да продължи в лентата си. Той се държи така, все едно е единствен водач на пътя. Липсва елементарното разбиране, че поемането на отговорност е да загубиш нещо - дори да е само време. Което ме навежда на мисълта за още една черта на нашенския манталитет: несъобразяването, че около нас, с нас, живеят и други хора. Забелязвам го масово. Дори, когато вървя по тротоара

- Читателите и Вие да ме простите за дългия въпрос. При българските политици и институции нещата са 95% пиар и 5% все пак някаква работа, която често обаче пак е груба показност, от която рядко произлизат блага. Какви са канадските политици, как работят, какво впечатление оставят, има ли и помен от източноевропейската клоунада?

- Канадските политици са много по-отговорни и ефективни. Те също имат своите недостатъци и проблеми, но нещата са абсолютно несравними с България. Някога в историята на България да се е случило на някой избирател да му звънне неговият депутат? На мен ми се случи преди няколко години. Разбира се, депутатът не звъни на всички, а на случайно избрана малка извадка. Но го прави. И е показателно, точно защото е малко вероятно да попадне на мен лично. Също така, получавам почти всеки месец отчет от моят депутат във Федералния парламент - какво е направил той и партията, от която е в парламента.

И в Канада имаше, а и ще има, политически скандали. Но те са редки. И злоупотребите са несравнимо по-малки по мащаби и честота. Средният човек не е засегнат от това. Не е ограбван нагло и показно, като в България - чрез обществени поръчки на огромни суми, надвишаващи многократно нормалните разходи.

Ето един конкретен пример: скоро правих сравнение във връзка с новина за търг за участък от път в България. По средна цена на километър (която включва и труднодостъпни райони, и магистрали) излезе , че в Канада е по-евтино. Това е абсурдно, при положение, че най-големият разход обикновено е заплащането на работниците, и ако материалите са изключително качествени. А в България трудът, особено на неквалифицирани работници, е многократно по-евтин отколкото в Канада. За материалите - да не говорим.

- А институциите в Канада, сравнени с българските? Сигурен съм, че все някога сте се сблъсквали и с родните.

- Ходене "на място" в държавна институция ми се случва само веднъж на 10 години. И то е, защото толкова е срокът за ползване на една и съща снимка в шофьорската книжка. Всичко друго става дистанционно - по интернет и с поща. Колко хора биха се шокирали да научат, че дори паспортите се доставят по пощата.

Миналата година регистрирах моя корпорация във връзка с малък консултантски бизнес: 20 минути по интернет, една обща такса на едно място (около 330 лв). И това включва избиране с едно щракане на подготвен и предложен от канадския "НАП" юридически издържан, минимален устав на корпорацията.
Никакво "ходене на място" никъде.

Държавните институции са организирани така, че да не пречат на гражданите, а да им помагат. Ако отворите уебсайта на институции в Канада, включително на градско ниво, най-напред ще видите най-често нужните на хората услуги и въпроси. За разлика от българските, препълнени от "новини" какво посетил и какво казал премиерът, министърът или кметът. В България, полезните възможности, чрез които хората да могат да си свършат работа бързо, ефективно и без загуба на време, ако ги има, са дълбоко заровени някъде.

За 25 години в Канада: нито веднъж не бях погледнат накриво, защото например имам акцент. И нито веднъж държавен служител, лекар, или който и да е друг, не ми е намеквал дори, че трябва да дам нещо в повече и извън полагащото се по правилата, за да получа услугата, която предлагат.

- Срещу всичко това, което и Вие посочихте, хиляди граждани протестираха през годините. Искаха смяна на системата. Защо не успяха, защо протестите в България са толкова неефективни?

- Липса на образованост. Образованост, чрез която мнозинството би разбрало как бива ограбвано и презирано. Забележете - не просто формално образование, а образованост. Баба ми беше ходила на училище само до 7-ми клас, но беше образована. От липсата на образованост следва липсата на разбиране за съобщност, за съпричастност, за подкрепа. Вижте протестите в Румъния или Чехия - стотици хиляди излизат, почти всяка от последните няколко години.

Но тази липса на подкрепа има своите корени в нещо, което казах и малко по-нагоре: възприятието у огромна част от хората, че само непосредствено лично облагодетелстващото ги си заслужава усилието.

Неразбирането, че всичко в обществото е свързано. Както и това, че ако днес подкрепим една кауза, независимо, че не ни носи лична и конкретна полза, утре другите ще подкрепят нашата кауза. И така всички ще получим желаното.

Има и друго: все още моралното, достойно гражданско малцинство не е достатъчно умело в общуването си с хората. Сухи декларации, сложни неразбираеми изречения, липсата на контекст и особено на аналогии... това прави посланията неангажиращи, неемоционални, дълги и трудни за възприемане. Трябва да се научим да предаваме най-важното по най-лесен за разбиране начин от средния човек.

Горното, обаче, не оправдава "логиката" от типа "ама то няма свестни". Има, и още как. Да, малки са по размер и влияние. Но, ако знаете за тях, защо не гласувате за тях? В отговор редовно чувам "Ами, защото не искам да ми се губи гласът''. Виждате ли абсолютно самоубийствената "логика" в подобна "аргументация"? Ето къде липсва образоваността, ученето от цивилизацията и историята.

- Наскоро се заговори за разни програми в България, с които се цели връщането на българите от чужбина. Как гледате на това и всъщност забелязали ли сте някаква тенденция на завръщащи се от чужбина в България хора? Или пък я има обратната тенденция?

- Гледам на това като на абсолютно неадекватни ПР-опити на сегашното управление. А към управлението включвам и сегашната парламентарна ''уж'' опозиция. Моето мнение е, че абсолютно никакви мерки, освен промени в манталитета на огромното мнозинство сънародници , което само по себе си е дълъг и бавен процес, не би върнало дори значима част от емигрантите в Родината.

И не - не забелязвам тенденция за връщане. Има такива хора, разбира се. И винаги ще има. Но техният дял спрямо цялата емиграция е много малък, дори ако приемем за основа най-ниската оценка за броя българи по света: около 3%. Правителството се опита нагло да скрие цялата истина, когато наскоро показа статистика само за връщащите се, а не показа тази за заминалите в същите периоди, които са два пъти повече.

С управление, което лъже и злоупотребява видимо и нагло с обществените средства; което назначава масово некадърни и безотговорни хора (скорошни примери са източването на язовири и водни режими), и особено с прокуратура, която безконтролно първо арестува, а след това търси престъпление - няма никакъв шанс значима част емигранти да се завърнат в България.

- Вас какво може да Ви върне в България?

- Превзелата държавата мафия от нагаждачи, използвачи и корумпирани политици, държавни служители и бизнесмени - вече е разкрита. Има безброй публикации с доказателства за това, всеки ден. Това, което няма, е реакция. Когато видя силна обществена реакция срещу тях, оптимизъм както през 1989-90, гласуване на моралните и свестните хора в управлението, тогава мога да мисля за връщане.

- За финал един забавен въпрос. Защо не мигрирахте в Русия навремето? Или пък в Китай?

- Дори тогава, през 1995-та, бях научил и приел като мои ценностите, които демокрацията прокламира. Беше ми ясно, че няма как да ги намеря в Русия - все пак, само 4 години по-рано там имаше опит за преврат за връщане към комунизма. Беше показателно колко тези ценности бяха възприети там... да не говорим за Китай.

Когато емигрирах, не бях ходил все още в западна държава. Имах само представа, включително и отпреди 1989-та. И то не само на базата на масови медии и популярна култура, но и на сериозни политически издания и публикации в научни издания. Но все пак, това бе само представа. И то в неимоверно по-оскъдна информационна среда. Никой почти не знаеше за интернет тогава в България, да не говорим за достъп. Интересното е, че тази представа съвпадна много с реалното в Канада и дори съществено надвиши очакванията ми. Особено в изключително уважителното и толерантно отношение към имигрантите.

Има и лични преживявания: през 1990-та бях на курс по английски. Преподавателят беше от САЩ. За пръв път видях, отблизо, човек от тази страна и въобще от Запада. Тоталната отвореност, постоянна усмивка, енергия, искреност, желание да помага, ме шокираха. Не бях виждал подобно отношение и поведение. Тогава все още не смятах да емигрирам, а само може би да направя магистърска степен в САЩ. Видяното от мен от този опит беше едно голямо потвърждение на представите ми.