Сталин, Живков, Борисов и Макиавели

Преди 500 г. Николо Макиавели написва прочутата си книга „Владетелят”, в която излага свои съвети за това как един владетел да придобие власт и по- трудното според него, , как да я задържи. Книгата му служи като учебно пособие на много владетели през вековете, но ние ще се спрем тук на трима от най- познатите ни владетели от съвременността, и по- специална на втората част от неговото учение, защото властта се взема по- лесно, но значително по- трудно е да се задържи.

Известно е, че Сталин е разполагал с книгата на Макиавели, това не се знае за Тодор Живков и Бойко Борисов, но те са действали по интуиция, а и се са учили- Живков от Сталин и Борисов от Живков.

За запазването на властта Макиавели извежда няколко основни принцип, които владетелят трябва да следва.

Първият е владетелят да противопостави различните групи противници едни срещу други. Макиавели дава за пример дукът на Милано Чезаре Борджия, син на папа Александър Шести, с помощта на който става владетел на Романя.. Тогава Италия е раздробена на отделни региони, със собствени владетели. Борджия се стреми да ги постави под свой контрол и използва враждите между тях и привлича някои от техните дворяни, като ги прави свои дворяни и ги урежда с високи военни и граждански служби. С непокорния владетел на Неапол той се справя, като подмамва за преговори най- знатните му велможи, като някои възнаграждава с титли и почести, а други убива.

За да установи еднолична и неоспорима власт, Сталин трябва да се справи с различни групировки в партията, които възприема като политически противници. Срещу Троцки той привлича на своя страна Бухарин, Зиновиев и Каменев, видни партийни деятели и ръководители. С тяхна помощ Троцки е заклеймен и изгонен от страната през 1929г.. През декември 1934 г. Зиновиев и Каменев, съратници на Сталин и Ленин, и ред техни сподвижници са арестувани, по-късно осъдени като „съзаклятници и контрареволюционери” и разстреляни. Срещу тях на своя страна Сталин е привлякъл Бухарин, един от най-влиятелните партийни ръководители, член на Политбюро и Риков, друг виден светски партиен и държавен ръководител. Но и двамата са критикували в миналото Сталин и през 1938г. след скалъпени обвинения за измяна са разстреляни.

Тодор Живков се справя по подобен начин с онези, които смята, че застрашават личната му власт, разбира се без да ги изпраща на съд, който да им отрежда смъртни присъди- онези времена са отминали, ексцесиите на Сталин са осъдени. Но той периодично отстранява потенциални съперници, чрез решения на Политбюро и Централния комитет на партията. Видни партийни ръководители, които са подкрепяли тези решения, след време са били отстранявани по подобен начин.

При Бойко Борисов обаче освен задачата да се справя с укрепването на едноличната си власт в партията, стои и друга- как да се справя с политическите си врагове и партии, които оспорват неговата и на партията му власт. В това отношение той е верен последовател на Макиавели. В недалечното минало от парламентарните групи на „Ред Законност и Справедливост” на Яне Янев и на „Атака” на Волен Сидеров, ред депутати бяха примамвани и предателски изоставяха групите си и се примъкваха към ГЕРБ. Яни Янев, както е известно беше върл противник на Борисов, дори се канеше да го сваля от власт преди едни парламентарни избори, а Волен Сидеров даже се съди с Борисов. Последва укротяване на опърничавите- Борисов предложи след време синекурен съветнически пост на Яне Янев, а Волен Сидеров му стана коалиционен партньор заедно с другите две партии в от Патриотичния фронт. Човек предложен от „Атака” даже стана и министър на икономиката.

По същият начин Борисов се справи и с десните партии . Направи с коалиция с Реформаторския блок, даде им министерски постове, а когато коалицията се разпадна, отцепи от тях СДС, като направи евродепутат видният седесар Александър Йорданов, известен още и с критични изказвания срещу Борисов в миналото. Впрочем с отделни личности, които са известни с особено критични писания за него, Борисов се справи по същия макиавелски начин. Един от тях, Антон Тодоров, публикува книга със заглавие „"Шайка - Бойко, Росен, Цецо и другите", в която написа „Какъв премиер на една демократична страна може да бъде човек, който е бил сред главатарите на групировките през 90-те години."

Вместо да го осъди за клевета, Борисов го направи депутат от ГЕРБ. Друг един, Тома Биков, на 12 септември 2012 година споделя: "Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно от първото.. Борисов няма изход - или още един мандат премиер, или да бъде силно разследван. Има шанс той да бъде първият премиер, който ще лежи в затвора”. Вместо силно да намрази бившият журналист, Борисов и него направи депутат и Биков вече му върши важната работа да заклеймява по всякакъв повод политическият враг БСП и да брани като Матросов премиера от нападки.

Към втората по големина опозиционна партия ДПС Борисов също прилага принципа на Макиавели. Тъй като тя се е компрометирала като пожелателен коалиционен партньор, който може да ти забие нож в гърба с „депесарски шут” и няма как Борисов да се коалира с нея, той умело си осигурява нейната подкрепа, като не посяга на бизнес интересите и, а те му се отблагодаряват с подкрепа в парламента при ключови гласувания и с медийна подкрепа в изданията на Делян Пеевски.

Според Макиавели, важен принцип, който всеки един умен владетел следва да прилага е някой негов приближен да върши мръсната работа, и ако стане непопулярен и започне да вреди на имиджа му да се отърве от него. Макиавели наново дава за пример Чезаре Борджия. Когато превзема важната но все още размирна Романия, Борджия назначава за управител Рамиро де Орио, жесток човек на когото дава неограничена власт. Де Орио свършва работа, но жестокостите му разбунват народа. За да покаже, че лично той няма нищо общо с деянията на Де Орио и даже ги осъжда, Борджия нарежда управителят да бъде убит, тялото му разсечено на две и изложено на градски площад..

Така постъпва и верният последовател на Макиавели, Сталин. Негови два вътрешни министри, Ягода и след негов Ежов в периода на чистките извършват поголовни арести и измъкват с мъчения признания, но когато става необходимо да се предотвратят брожения сред партията и народа, те са обвинени за ексцесиите, осъдени са като чужди шпиони и врагове и разстреляни.

Бойко Борисов не е чужд на този макиавелски принцип. Неговият дългогодишен съратник Цветан Цветанов, предано му вършеше „мръсната работа” в битките срещу главният политически противник- БСП и срещу другият- президента Радев, но когато започна да се чувства недосегаем (мен няма кой да ме накаже!) и започна да влачи към дъното авторитета на партията с „апартамент гейт” и с частният си асансьор”, беше безмилостно пожертван. Същото се случи и с областната управителка на Перник, бивш депутат от ГЕРБ и председател на „Жени ГЕРБ” Ирена Соколова. Изключително вярна на партийния лидер и с челни прояви в битката с политическия враг- БСП, тя определи критиките на имотните сделки към ГЕРБ от тази партия като „перфидно, подготвено и високо организирано зловредие демонстриращо социопатен ум”. Но избухна водната криза в Перник, която а да разклати правителството и тя го отнесе, за да се запази авторитета на управляващите, беше свалена от всички постове и изключена от ГЕРБ. На ти благодарност за „мръсната работа” в борбата срещу политическия враг номер едно.

Друг основен принцип, който Макиавели отбелязва като важен е, владетелят да бъде обичан, но и да всява страх,

При Сталин се изгражда култ към неговата личност, той е „баща на народите”, всички успехи приписват на него, той е почитан и обичан. Но е всявал и страх, особено сред партийния и стопанския елит, попадането в който е носело привилегии, но и опасността да бъдеш обявен за „враг на народа”.

При Тодор Живков също се изгражда култ към неговата личност. Той е който се грижи за благосъстоянието на народа, негови са инициативите и идеите, той е „Тато”, човекът който решава проблемите, той е „човек от народа”, открива заводи, хваща се на хорото при разни тържества, но е и голям държавник, близък с лидерите на балканските държави, развива връзки с Западна Германия, Япония и други развити страни, договаря изгодни доставки на нефт и суровини от Съветски съюз. От него обаче се страхуват в партийния елит, те са му предани и никога не го критикуват, защото знаят какво рискуват- сваляне от постове, че и изключване от партията. Страх има и в интелектуалния елит: когато през ноември 1970г. на събрание в Съюза на българските писатели се гласува телеграма, в която Нобеловият комитет се заклеймява за това, че е удостоил с Нобелова награда руския писател Солженицин, само петима писатели- Валери Петров (убеден комунист от младежките си години), Христо Ганев (бивш партизанин), Марко Ганчев, Гочо Гочев и Благой Димитров не подкрепят телеграмата, като се въздържат, останалото мнозинство проявява малодушие, защото се страхува от последствията и с основание- първите четирима са изключени от партията, като години наред на тях и безпартийния Благой Димитров е спряно публикуването на произведенията им. Валери Петров даже изпитва угризения и за това, че се е въздържал, но и известна гордост, че не е подкрепил телеграмата и пише стихотворение- изповед по този повод, в което във вид на обръщение към Солженицин казва:

Против правдивата ви книга,

против доброто ви сърце

видях таз вечер да се вдига

гора писателски ръце.

И аз мълчах сред тази плаха,

непоносима тишина,

но пет ръце сред тях не бяха

и мойта бе от тях една.

Бойко Борисов също разбира отлично значението на макиавелския принцип да бъде харесван от хората, да бъде възприеман като „човек от народа”. Когато обикаля с джипа магистралите, той разговаря с работниците на техен език (здравей наборе как си?), и със загриженост пита (а плащат ли ви навреме заплатите?). Както и при Тодор Живков, почти всичко зависи от него, той е новият „Тато”, или „Падишаха”, както го кръсти Кеворк Кеворкян. За да бъда харесван, Макиавели съветва владетелят да изглежда, че е милостив, добър, чистосърдечен и религиозен. Това Борисов и без да е чел Макиавели владее до съвършенство. „Аз не обичам да лъжа”- подчертава той, праща лично правителствен самолет за да докара закъсал българин в чужбина, "Спирал съм инфраструктурни проекти с години, за да могат да се излюпят новите щъркелчета, карал съм министри да пренасят блатни кокичета, за да не остане нито един стрък, сгазен от валяк, трасета сме променяли" – каза той пред Европейския парламент. Когато през 2017г. беше отвлечен младежът Адриан Златков, неговият баща Тодор Златков заяви пред медиите: „Искам да благодаря на Бойко Борисов, който късно вечерта в деня на отвличането ме покани в своя дом, за да се запознае с целия случай. Човекът чисто бащински ме успокои. Той бе сформирал щаб, който работеше по случая“. Лично сформирал щаб, самият той, не там главния министърът на вътрешните работи или главния секретар на МВР.

И разбира се Борисов е силно религиозен, кръсти се и често споменава името божие.

Борисов е почти всеки ден е някъде, открива обекти, реже лентички, телевизията и кохорт от „мисирки” го следват по петите и разгласяват уверенията му, че всичко в държавата е наред, подразбирайки се, благодарение на неговите усилия. Той дава коледни и великденски добавки на пенсионерите, за да имат и те нещо на трапезата по време на празниците, и за да стане ясно, кой дава парите, понякога това се припомня, като например през 2018г., когато социалният министър Бисер Петков лично му благодари за отпуснатите великденски добавки. Пак същата година, на 17 декември при откриването на новия участък на АМ Струма, макар и в негово отсъствие беше издигнат транспарант, на който пишеше „"Благодарим ви министър- председателю, че ни направихте европейци".

”Всеки владетел трябва да се стреми да избегне, всичко, което може да му навлече омразата на народа”- съветва Макиавели. Този принцип Борисов твърдо спазва. Затова, когато избухват скандали или се взимат управленски решения, които предизвикват масово недоволство, като правило някой друг го отнася. Като шефът на АПИ Георги Терзийски, върху когото Борисов изсипа премиерския си гняв за гафа с винетките, въпреки че той завалията просто е изпълнявал неотменени решения на Министерския съвет, на който председател е самият Борисов

Ако от Борисов се страхуват, то най- вече личи в редиците на неговата партия. Партийните велможи, които той е издигнал го гледат предано в очите и не смеят да му противоречат, защото знаят колко бързо могат да бъдат низвергнати. За тях важи принципа, като им се нареди да подскачат, да питат „колко високо”. Даже понякога и прекаляват, като Румяна Бъчварова, бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи, която му направи мечешка услуга, като заяви, че във външно политически план, той имал постижение от световна величина, като е спрял лично трите енергийни проекта с участие на Русия, нещо с което той не само не обича да се хвали, и даже хвърля вината за провала на проекта АЕЦ „Белене” и Южен поток върху БСП.

И разбира се като Тодор Живков той е забележителен държавник, него всички европейски премиери и лидери на ЕС го тачат и почитат.

От написването и публикацията на книгата на Макиавели са изминали векове, времената са се изменили, революции са станали, монархии за заменени с републики, родили са се класови общества и идеологии, за които той и не е подозирал, но неговата гениалност се състои в това, че прозрял, че човешката натура не се променя, на човека е присъща жаждата за власт и стремежът да я удържи по всякакъв начин, след като се сдобие с нея. Макиавели е дал съвети, които владетелите са спазвали, спазват и ще продължат да спазват и в идните векове.