Италия предупреждава: Европа може да не преживее епидемията

Италианските политици от различни сегменти на политическия спектър решиха, че вече е време да поставят ребром въпрос на Германия: или солидарно със съюзниците си ще плаща за всички разходи в Евросъюза, докато продължава епидемията, или след тази епидемия Евросъюзът просто няма да го има. За безкомпромисните защитници на европейската интеграция, това бе почти шантаж и то сервиран в най-неподходящ момент. А евроскептиците бяха на мнение, че точно сега е времето да стане ясно колко пари струват всички приказки за европейска солидарност и всички уверения, че ЕС е едно семейство, в което всички членове се грижат един за друг, особен в условията на обща смъртоносна заплаха.

Както съобщава британският в. "Телеграф", група италиански политици, включително и членове от парламента, и кметове от различни политически партии, е закупила една печатна страница в авторитетния германски в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг", за да призове германския политически елит „да спре да се противопоставя на създаването на програма за общоевропейско финансиране на борбата с коронавируса и възстановяване на икономиките на страните, пострадали от епидемията“. Авторите на възванието отправят апел за европейска солидарност, позовавайки се на общата история на западния свят и напомнят на германците, че след 1945 г. другите европейски страни са помогнали за възстановяването на Германия.

Призивът също така съдържа намек, че ЕС като структура може да не преживее епидемията в случай, че в условията на толкова явна криза, някои страни заемат принципно егоистична позиция. В призива се казва: „Скъпи германски приятели, заедно с коронавируса, западният свят отново зае централно място на историческата сцена. Днес ЕС няма средства да реагира на кризата с единен фронт. Ако Евросъюзът не докаже, че съществува като единна общност, самият той ще престане да съществува“. Именно тази фраза може да се приеме, и като предложение, и като упрек на Рим към Берлин.

Като цяло конфликтът между северната и южната част (или по-богатата и по-бедната част) на ЕС се свежда до един-единствен въпрос: кой и колко ще плати, за да не се окаже цялата икономика на Евросъюза в дълбока криза, която ще продължи и след края на епидемията? Трябва да се подчертае, че във всички случаи се предлага да се плати по-късно, тъй като и без това пари няма в нито един от участниците в политическите баталии, от които зависи бъдещето на европейската общност. Тоест битката се води конкретно за това на чия шия да се окачат дълговете, които ще бъдат натрупани за спасяване на европейската икономика.

Особена пикантност на ситуацията придава фактът, че формата „всеки за себе си“ е възможен изход, но практически е трудно реализуем за всички страни-членки на Евросъюза, с изключение на Германия, Австрия, Холандия, Люксембург, Дания и може би Швеция и Финландия. За Италия, Испания, Франция или Португалия вариантът да тръгнат да молят с шапка в треперещите си от температура ръце за пари по световните фондови пазари едва ли е най-доброто решение, още повече, че кредиторите ще гледат със справедлив скептицизъм на икономическите переспективи на тези страни, след като епидемията и карантината приключат. И затова е нормално заемодателите да поискат много висока доходност по отпуснатите кредити за спасяване на икономиките на пострадалите от епидемията страни. Да не говорим, че това ще може да стане само в случай, че все пак се намерят достатъчно желаещи да кредитират.

Разбира се, може да се разчита и на вариант, при който Европейската централна банка ще изкупи всички облигации за набиране на средства, спешно пуснати на пазара от правителствата на Италия, Франция и т. н., като едновременно с това поеме и всички рискове и проблеми, свързани с това изкупуване. Но тогава политиците и редовите граждани от европейските страни, които са понесли икономическите последствия от вируса, могат да зададат резонния въпрос справедливо ли са разпределени ролите и финансовите потоци в Европейския съюз. Ако опишем тази ситуация без да използваме политкоректна терминология, се получава така: „Трябва да приемем всички мигранти“, защото така е казала Меркел, без да мисли за последствията. Всички европейски страни заедно трябва да наложим санкции на Русия, защото така е казала Меркел, а ние трябва да проявим европейска солидарност, даже и това да е в наш ущърб. Но с последствията от кризата всеки да се оправя сам, защото така е казала Меркел, а европейската солидарност се отнася за нещо друго.

Лесно е да се забележи, че в тази конструкция има определени нюанси на несправедливост. Именно по тази причина италианските политици и даже лично президентът на Франция Еманюел Макрон предлагат в условията на криза да се пуснат в обръщение общоевропейски дългови облигации, наречени „коронабонове“, като отговорен за плащането им да бъде целият ЕС като единна структура. Целта на този финансов инструмент е парите, получени като дълг, да бъдат използвани в борбата с епидемията и за икономическото възстановяване на всички страни от Евросъюза. В интерес на истината, трябва да отбележим, че опитът на италианските политици, въпреки неговата издържаност в духа на политическия пиар, едва ли ще има някакъв реален ефект.

Миналата седмица в подкрепа на „коронабоновете“ се изказа президентът на Франция. По време на последната, осъществена чрез видеовръзка среща на върха на лидерите на ЕС, Макрон предизвика разгорещен спор, придружен с обвинения към лидерите на най-богатите европейски страни именно по въпроса за съвместния дъл,г предназначен за борба с кризата. Както подчертава американското издание "Политико": "В резултат на този спор лидерите на ЕС се оказаха на границата на политическия крах, който беше предотвратен благодарение на постигнатата договорка, след намесата на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, европейските лидери да се върнат към дебата след две седмици, когато ще бъдат разгледано официалното предложение на министрите на финансите от еврозоната".

Независимо от това, срещата на лидерите, която трябваше да демонстрира европейското единство, но вместо това показа разногласията, предизвикани от продължаващото възмущение по повод начина на уреждане на дълговата криза преди десет години, а така също и от гнева на Италия по повод първоначалното нежелание на другите страни от ЕС да и помогнат с медицинско оборудване. Независимо от това по какъв начин ще се разреши кризата с „коронабоновете“, за Евросъюза тя едва ли ще завърши с нещо добро. Ако не се приеме предложението за общ дълг, то на следващите избори в много от силно пострадалите страни големи шансове за победа ще имат тези партии, които ще предложат или да отмъстят на Брюксел и Берлин, или като минимум да не им се подчиняват в бъдеще. Нещо повече, даже някои от системните европейски политици могат да решат да преминат на евроскептични позиции. А ако „коронабоновете“ бъдат пуснати, както предлага Макрон и италианските политици, то тогава проблеми ще възникнат в по-богатите страни от ЕС, в които избирателите могат да решат да подкрепят тези политици, които ще откажат да стоварят на гърба на своите граждани дълговете на италианските бюрократи.

Идеално решение, без негативни последствия вече няма и ще бъде необходима сериозна готовност за компромиси от страна на водещите лидери на европейската общност, за да не се окаже, че накрая най-голяма жертва на епидемията ще бъде самият ЕС.

Автор: Иван Данилов, ria.ru

Превод от руски: Никола Стефанов, "Гласове"