COVID-19: живот, смърт, власт

I

Срещата със смъртта ни изправя пред въпрос, който всекидневието е изтиквало на заден план в нашето съзнание – въпросът за ценността и смисъла на живота. Този въпрос е централен за всички мъдреци от миналите епохи и за немалко интелектуалци от нашата. В съвременните „развити“ общества обаче преобладава схващането и убеждението, че „смисъл“ и „добродетели“ са метафизични понятия, които не могат да служат като ориентири в политиката, икономиката и въобще в организацията на обществения живот. Други са абсолютните цели на съвременната цивилизация: неспирният растеж на икономиката (БВП), максимизиране на потреблението на стоки и услуги, т.е. на всичко онова, което може да се купи с пари. Това пък на свой ред се възприема като условие за максимизиране потребителското щастие на онези, които имат пари. Останалите просто са извън играта.

Критиките към доминиращата икономическа и социална система и свързания с нея начин на живот са добре известни и не е нужно да ги напомням. Това, което искам да изтъкна тук, е очевидният провал на тази система и на този начин на живот през последните месеци, които са тотално под знака на пандемията от COVID-19.

Икономически най-развитите и най-богатите общества, които същевременно разполагат и с най-голям технологичен потенциал, търпят поражение, което няма аналог в тяхната история. Най-силно разтърсени и поразени се оказаха тъкмо обетованите земи на западната цивилизация – Западна Европа и Съединените щати. Човешките жертви в тях са най-многочислени, икономиката им е напълно парализирана, „свободното движение на хора“ е забранено.

Това са нечувани и невиждани неща. „Нормалното“ място на епидемиите, покосяващи милиони, беше бедният и изостанал Юг, а не развитият и богат Север. Провалът на икономиката този път се дължи не на нейното собствено пренапрежение и задъхване, а на природен феномен, който по принцип може да бъде овладян посредством ресурси, технологии и организация – и трите елемента са гордост на западната цивилизация. „Свободното движение на хора, стоки и капитали“ беше кредото на „свободния свят“, а ограниченията на свободата и границите – принцип на тоталитарни и авторитарни режими. Всички сме свидетели как безпрецедентната промяна настъпи за броени дни. Функционирането на системата и всекидневието са парализирани. Могат да се посочат много причини и обстоятелства за това положение на нещата, но зад всички тях се крие

провалът на една философия:
„всеки за себе си и Бог за всички“

Но кой Бог, каква висша морална сила би покровителствала абсолютни егоисти, всеки от тях загрижен само за себе си, за своята банкова сметка и за максимизирането на удоволствията, които тя може да му позволи? Тези същества сами трябва да се погрижат за себе си. Но способни ли са да го направят в трудни моменти като една пандемия?

Здравето е уж върховна ценност, но дали е така? То е всъщност „разход“ – частен и обществен. То не пълни банкови сметки и джобове, а ги опразва, освен в случая, когато самото то е бизнес, от който се печели. А както знаем, здравето става все по-скъпо „удоволствие“, което малко хора могат да си купят сами. Общественото здраве пък е притиснато от две страни, от две координирано действащи системи – държавната политика на икономии на обществени разходи и търговската организация на здравните „услуги“. Бидейки по-мощни и организирани, превес имат интересите на търговците на здраве, а не тези на гражданите.(За българската ситуация виж: Кацарски, 2020). Същото е в сила и общо за едрия бизнес, което прави растежа на икономиката, т. е. растежа на капитала далеч по-съществен приоритет, отколкото здравните и други социални потребности.

Така пределно кратко може да се обясни неспособността на здравните системи на най-богатите страни да се справят с предизвикателството на новия коронавирус.

Първо, в някои страни (Италия, Испания, Франция, Великобритания, Съединените щати и други) началният етап на епидемията бе пропуснат и тя можа да се развихри, преди да се вземат адекватни мерки. Защо? – За да не се смущава икономическият процес.

Второ, необходимите средства за диагностика и защита (тестове, апарати за белодробна вентилация, маски, ръкавици, очила, дезинфектанти и други специфични продукти) се оказаха почти навсякъде крайно недостатъчни или липсващи. Защо? – Защото поддържането на съществени запаси от тях е икономически нерентабилно и защото производствата им са изнесени далеч на изток, в бързо развиващи се страни от Азия. Приоритет отново имаше икономическата ефективност.

Трето, болниците се оказаха неподготвени по отношение на леглови единици, особено такива за интензивни грижи, по отношение на подготвен медицински персонал и на организационна готовност. Тази неподготвеност отново се корени главно в преследването на търговски интереси от болници и лаборатории (За ситуацията в САЩ виж: Маринов, 19 април 2020).

Четвърто, епидемията свари неподготвена биотехнологичната индустрия. В нея се влагат, разбира се, огромни средства за изследвания и разработки, но само в такива, които биха донесли гарантирани добри печалби. Знае се отдавна, че появата на нови смъртоносни вируси, предизвикващи големи епидемии и пандемии, е събитие с висока степен на вероятност. Но този факт сам по себе си не е в състояние да задвижи икономическите интереси и механизми. Никой не знае точно кога ще настъпи такова събитие, нито пък неговата конкретна биологична характеристика. Разбира се, много важни са стратегическите изследвания, но те не са по вкуса на инвеститори и мениджъри, които очакват непосредствен и сигурен икономически резултат, т. е. печалба. Поради това мощният научен и технологичен потенциал на биоиндустрията се задвижва едва след като фаталното събитие, епидемията, стане факт, а ефективно средство за противодействие (ваксина, лекарство) е възможно да се създаде едва след като е преминала първата, всъщност най-смъртоносната епидемична или пандемична вълна.

И така, новият коронавирус е решаващо изпитание, което показа, че животът и здравето не са първостепенна ценност в най-богатите и технологично най-напредналите общества. Не че не съществуват други примери, аргументи и доказателства, но сегашната епидемия е най-яркото свидетелство за това.

ІІ

Възможно е обаче фактите и обстоятелствата, свързани с настоящата пандемия, да се тълкуват по друг, противоположен начин. Нима правителствата не проявиха, макар и с известно закъснение, небивала решителност, за да спрат епидемията, и то срещу огромна цена – почти пълно блокиране на икономическия и въобще на социалния живот? Нима икономиката не бе пожертвана в името на здравето на хората? Дори някои от най-отявлените трубадури на „свободния пазар“ застанаха зад правителствените мерки за стопиране на икономиката в условията на епидемия и се противопоставят на исканията за „преждевременно“ снемане на ограниченията. В този дух е например писмото на 265 видни австралийски икономисти до правителството на своята страна; те заявяват, че „едно коравосърдечно безразличие към живота е морално осъдително“ и призовават: „не жертвайте здравето заради ‘икономиката’“ (Open letter from 265 Australian economists: don’t sacrifice health for ‘the economy’. April 19, 2020). Не възтържествуваха ли животът и здравето като върховни блага над всички други цели и интереси? Тези въпроси не са риторични и отговорът е положителен, само ако останем на повърхността на явленията.

Действително ли животът е ценност сам по себе си
в днешните „образцови общества“?

Езикът на числата може да изглежда циничен, но е начин да си отговорим най-точно на този въпрос.

Към 1 май потвърдените смъртни случаи от COVID-19 в целия свят са 234 105. От тях най-голям дял се пада на Европа – 135 235 (57.8%), следвана от Северна Америка с 69 662 случая (30%) (COVID-19 Coronavirus Pandemic. May 1, 2020).

Много или малко е това? Контрафактичен анализ показва, че без COVID-19, през 2020 г. би имало 60 милиона смъртни случая в целия свят, от които 18 милиона по причина на сърдечносъдови заболявания, 10 милиона от рак, 6.5 милиона от респираторни заболявания, 1.6 милиона от диария, 1.5 милиона от пътни инциденти, 1 милион от ХИВ/СПИН. Самоубийствата биха били 800 000. (Fenz and Kharas, March 23, 2020). В Африка основните причини за смъртност са отдавна известни инфекциозни болести. По данни на Световната здравна организация през 2016 г. те са причинили смъртта на 3 102 063 души, от които 916 851 са починали от инфекции на долните дихателни пътища, 718 800 – от ХИВ/СПИН, 652 791 – от диария, 408 125 – от малария, 405 496 – от туберкулоза. (FACTSHEET: Africa’s leading causes of death in 2016. April 8, 2020)

В Китай към 1 май регистрираните смъртни случаи от COVID-19 са 4633 (COVID-19 Coronavirus Pandemic. May 1, 2020) – на фона на общо 10.5 милиона умирания за цялата 2020 г., които предвижда контрафактичният анализ (Fenz and Kharas, March 23, 2020). Дори ако се фокусираме само върху месеците с най-висока смъртност от COVID-19 в Китай, тази епидемия заема едва 49-то място в причините за смърт. В Италия тя е на далеч по-предното 8-мо място. Преките смъртни случаи от COVID-19 в Китай през 2020 г. биха съставлявали 0.03% от всички смъртни случаи, но 10 пъти повече през февруари, най-интензивният период на епидемията. В нейния епицентър, град Ухан, смъртните случаи биха били над 2% от всички смъртни случаи през 2020 г., но са ¼ от тях през февруари (Ibid.). Преди около две седмици във Великобритания избухна скандал по повод на данните за смъртните случаи от новия коронавирус: според проучване на Financial Times правителството е оповестило над два пъти по-малко случаи, а действителното им число към онзи момент е било 41 000. В тази връзка проф. Карл Хинигън от Оксфордския университет коментира, че жертвите на сезонния грип в страната през 2017-2018 г. са били около 50 000, но „причината, че тогава не сме били разтревожени от това е обстоятелството, че те са били разпръснати в много седмици“ (Цитирано в: Giles, April 21, 2020).

Не е изключено да се окажат верни някои парадоксални хипотези. Франсоа Жемен (the Hugo Observatory), твърди например, че в последна сметка новият коронавирус може да има благотворен ефект, ако се вземат предвид жертвите от замърсения въздух. В Китай парализирането на икономиката вследствие на епидемията предизвика значително съкращаване на емисиите на прахови частици. На базата на консервативни оценки от четири големи града в Китай, Маршал Бърг от Станфордския университет допуска, че „животите, спасени в резултат на намаляване на замърсяването са 20 пъти повече от животите, които са отнети пряко от самия вирус“ (по: Fenz and Kharas, March 23, 2020)

Предполагам, че някои ще се подразнят от тези числа: един вид, зад статистиката се губи ценността на всеки отделен човешки живот. Числата обаче са способни да разобличат лицемерието, празното и неангажирано с нищо говорене за ценността на всяко човешко същество. Ситуацията с коронавируса ни дава отлична възможност да различим това лицемерие.

От сравненията на горните числа могат да се направят два основни извода. Първо, числото на жертвите само по себе си няма съществено значение за начина, по който я възприемаме. Важното е дали една епидемия върлува сред нас или пък далеч от нас, дали сме пряко застрашени, или опасността е някъде в далечни страни, например в тропическа Африка. Гибелта на 3 милиона и 100 хиляди африканци от епидемии не е в състояние да ни стресне и разтревожи, така както тази на 135 хиляди европейци.

Второ, дори в едно и също общество числото на смъртните случаи може да се възприеме по съвсем различен начин. Един сезонен грип може да отнеме живота на толкова хора, колкото и новият коронавирус, но във втория случай много висока смъртност е концентрирана в един-два месеца и, благодарение на противоепидемичните мерки – на ограничени територии. Това прави заплахата видима, осезаема, особено със съдействието на медиите. Напротив, много по-висока смъртност от други заболявания (сърдечносъдови, рак, диабет и др.) остава относително „равномерно разпределена“, „банална“ и следователно не буди ирационални страхове. По същия начин промишленото замърсяване убива стотици хиляди, но „банално“ и неусетно.

Друг фактор е нашето убеждение дали ние самите поотделно и обществото разполагаме със средства за защита от болести и инциденти, или пък се чувстваме безпомощни. От СПИН можем да се предпазим чрез подходящо сексуално поведение, спринцовки за еднократна употреба и т. н. Едва ли на улицата много хора изпитват страх, че ще станат жертви на пътни произшествия. При много епидемии и пандемии обаче, включително тази от COVID-19, нямаме тази увереност, чувстваме се застрашени от невидим враг, подобен на патологичните серийни убийци или терористи.

Всичко това показва, че нашето отношение към епидемиите и другите източници на смърт не зависи от числото на жертвите, а от значението, което придаваме на това число. Нашата нагласа определя дали ще изпитаме безразличие или ужас.

След Втората световна война развитите индустриални общества се радват на завиден епидемичен комфорт – защитеност от епидемии. Със своите концентрирани във времето и пространството взривове обаче COVID-19 предизвика ужас и паника сред населението. Управляващите разбраха това и се решиха на безпрецедентни мерки за овладяване на епидемията. Почти сигурно страхът е обхванал и висшите кръгове, защото се видя, че вирусът на признава социални бариери: заболяха кралски особи, министри, депутати, спортни и какви ли не други „звезди“. Елитите трябваше да се погрижат не само за своя живот, но и за своята власт, защото обществото не можеше да понесе бездействие и половинчати мерки. Такива са, струва ми се, причините сред социалните върхове да надделее убеждението, че икономиката трябва да бъде пожертвана, но да се съхрани социалния ред, статуквото.

Защо пък не? Та нали тегобите на икономическата парализа, както и мъките, свързани с процеса на икономическо възстановяване, ще понесе не елитът на богатите и властните, а другите, голямата маса от населението. Освен това лидерите, които все повече се изживяват като вождове, имат чудесната възможност да се представят като герои и спасители на обществото, въпреки че със своята здравна и социална политика създадоха условията за сегашната трагична ситуация.

ІІІ

Един от най-изпитаните методи за контрол над обществото е

манипулирането на страховете на хората

Колкото по-неясни остават размерите на една заплаха, толкова по-големи са възможностите за обработка на масовото съзнание. Пандемията от COVIT-19 е ярък пример и в това отношение.

Обикновено се изтъква, че неяснотата относно развитието на пандемията е свързана с неизвестните около свойствата и поведението на новия коронавирус. И все пак статистическият анализ има потенциал за достатъчно точно идентифициране на размерите на опасността. Това стана възможно поне към края на месец март, когато вече се бе състояла първата вълна на епидемията в Китай. Към настоящия момент е събрана и обработена огромна информация, но истинските мащаби на риска остават неизвестни. По отношение на COVID-19 „пресмятането е предизвикателство. Въпреки всички новинарски статии и доклади, знаем твърде малко за честотата и мащаба на разпространението на новата болест. (…) тази неопределеност ражда страх. В моя роден град Ню-Йорк и другаде страхът е просто в ума на всеки“ (Schwalbe, April 04, 2020).

Един от основните показатели, измерващи риска, свързан с дадено инфекциозно заболяване, е коефициентът на смъртност, характерна за него (Infection Fatality Ratе – IFR). Той се измерва с числото на смъртните случаи, разделено на числото на всички заразени от съответния агент. За съжаление има пълен хаос в начините на изчисляване и, съответно, големи разминавания в стойностите на този коефициент.

Величините му са, разбира се, различни, когато става въпрос за различни страни и части от тях, или пък за различни фази на епидемията. Тя започва с редки случаи, които растат лавинообразно, а след нейната кулминация намаляват рязко или постепенно. Във всяка страна и регион, във всяко населено място или квартал, в различните социални и възрастови групи коефициентът на смъртност често е съвсем различен. Това се дължи на множество фактори: възрастова структура на населението, честота на сериозните придружаващи заболявания, равнище на здравната система, здравна култура на населението, мащаби на тестване за COVID-19 и др.

Смъртността от новия коронавирус рязко нараства в най-горната възрастова група. Според изследване в Италия смъртността сред хората между 50 и 59 години е 1%, а сред тези над 79 години стига до 90% (Le Page, April 3, 2020). В най-рисковата старческа възраст мъжете умират почти три пъти по-често от жените (Ciminelli and Garcia-Mandicó, 22 April 2020) Според други данни, когато коронавирусът се съчетае с други заболявания като сърдечносъдовите, високо кръвно налягане, диабет, смъртността става 15 пъти по-висока, отколкото e характерната за съответната възраст (Gjerstad and Molle. March 30, 2020).

Южна Корея и Германия се отличават със сравнително ниска смъртност на фона на останалите страни от Западна Европа и САЩ. Експертите са единодушни по отношение на положителната роля на два фактора: първо, по-високото равнище на здравните им система и медицинска промишленост; второ, масовото тестване на населението (Ellyatt, April 3, 2020; Kim, March 14, 2020). Както ще видим, мащабите на тестване имат значение не само за овладяването на епидемията, но и за оценка на нейните мащаби.

Дотук нещата общо взето са безспорни. Големият спор започва, когато трябва да се даде окончателна оценка на загубата на човешки живот вследствие на епидемията, т. е. когато трябва да се изчисли коефициентът на инфекциозна смъртност. Експерти и журналисти се разделят на две „партии“, които фигуративно можем да наречем „партия на числителя“ и „партия на знаменателя“, в зависимост от това върху кой елемент от дробта, изразяваща въпросния коефициент, се акцентира.

Едната „партия“ се фиксира върху стойността на числителя, т. е. върху броя на смъртните случаи. Например, въз основа на косвени данни (брой на урните с прах, излизащи от крематориумите в Ухан) някои медии твърдят, че жертвите на COVID-19 в Китай са много повече, отколкото признават властите (Tiessen, March 31, 2020). Авторите на специално проучване пък стигат до извода, че в Италия смъртните случаи от същата епидемия могат да са до два пъти повече, отколкото сочи официалната статистика (Ciminelli and Garcia-Mandicó, 22 April 2020). Вече споменах за проучването на Financial times, което установява над два пъти повече жертви на новия коронавирус, отколкото е обявило правителството (Giles, April 21, 2020). Според друга публикация, в Съединените щати, поради недостиг на тестове и немарливо провеждане на тестването, хиляди смъртни случаи от COVID-19 са били отчетени като следствие на обикновен грип или пневмония (Redlener and Hansen. April 21, 2020).

Другата „партия“ подчертава стойностите на знаменателя – числото на всички заразени. То остава голямото неизвестно. Поради недостиг на тестове и претовареност на здравната система често се тестват само тежките случаи, т. е. хората, лекувани в болници. Когато ситуацията е относително под контрол, се тестват по-широк кръг лица – обикновено контактни с вече потвърдените случаи. Колкото по-ограничено е тестването, толкова установеното чрез него числото на заразените е по-малко и съответно коефициентът на смъртност става по-висок. Това естествено провокира страхове и психични травми у хората (Schwalbe, April 04, 2020). По данни за Китай 80% от заразените с COVID-19 не показват симптоми или симптомите им са леки, така че не попадат в обсега на изследваните лица (Ibid.). Според Джон Йоанидис, професор по епидемиология в Станфордския университет, остава неясно дали действителното число на заразените е три или 300 пъти по-голямо, отколкото са потвърдените случаи. Проф. Розалин Смит предполага, че в Обединеното кралство заразените са 5-10 пъти повече, отколкото са потвърдените случаи (Dombey and Johnson. March 31, 202). С толкова пъти би следвало да падне и коефициентът на инфекциозна смъртност.

Току що цитираните автори основателно твърдят, че действителната стойност на коефициента на смъртност, причинена от COVID-19, остава загадка. Какъв е проблемът? Не е ли възможно да се направят представителни извадки и да се установи с методите на статистиката равнището на заболеваемост, смъртност и придобит имунитет, да кажем, в конкретна страна или регион? С какво такова статистическо изследване би се отличавало от демоскопските проучвания на политическите или потребителските нагласи? Според мен такова изследване е напълно възможно и не би струвало много пари. А то несъмнено би послужило за рационализиране на поведението на държавните институции, другите обществени субекти и гражданите. Защо такива изследвания не се правят, а ако са вече направени, защо резултатите не стават обществено достояние?

След като проблемът е лесно решим, остава да помислим за интересите, които не позволяват той да се реши. Както вече посочих неведнъж, неясната заплаха буди страхове, а манипулирането им (изостряне, притъпяване, пренасочване) е изпитан механизъм за контролиране на съзнанието и поведението.

Сякаш естествено се предполага, че правителствата са склонни да притъпяват страховете на хората в условия на епидемии, а не да ги изострят. За да противодействат на паниката, управляващите по-скоро съобщават занижени данни за жертвите (Petropoulos and Makridakis, March 31, 2020). Поне в условията на настоящата пандемия това не се потвърди. Показателен е например следният факт, станал известен на медиите: „Да се привлече вниманието на австрийците със стряскащи данни и драматични изказвания – това са обсъждали на 12 март членове на правителството, здравни експерти и експерти по комуникация. Това става ясно от протокол, изпратен на общественото радио ОРФ, от който се разбират още думите на Себастиан Курц, че трябва да се действа внимателно и австрийците да почувстват страх от заразата, но не и от евентуален недостиг на хранителни стоки вследствие на пандемията“ (БНР, 27. 04. 2020).

Но не е нужно да отиваме в Австрия или друга страна по-далеч в западна посока, където политиците са предпазливи в изказванията си и са принудени да крият намеренията си за сплашване на хората. Тази „прикритост“ е чужда на нашите политически нрави. На 12 април нашият министър-председател заяви: „Ако не затворим пазарите, ще дойдат хладилните камиони да изнасят труповете, както стана в Ню-Йорк“ (Борисов… 12 април 2020). Четири дни по-късно той благодари на медиите за това, че показват „хилядите трупове във Франция, в Щатите, в Италия и къде ли не. (…) чували за трупове! Дефицитна стока! Чували за трупове – всички търсят. Както облеклата, така и чували за трупове! Добре ли ви звучи? Кое е насаждане на страх – че търсят чували за трупове? (…) Може ли истината да е насаждане на страх?“ (Борисов… 16 април, 2020).

Може би тези стряскащи думи са мотивирани от добри намерения – да ни предупредят, да ни предпазят, да ни спасят. Но как да си обясним плановете и действията за облекчаване на карантината сега, когато епидемията е добила много по-голям мащаб, отколкото в началото на април? Ясно е, че животът и здравето не са абсолютният приоритет и мотив, както ни се внушава.

Банално известно е, че правителствата и експертите, които ги подпомагат, си служат избирателно с информацията. Така е и в условията на сегашната епидемична криза. Нека си спомним: В началото на епидемията, когато предпазните маски бяха голям дефицит, ни убеждаваха, че всъщност те съвсем не са надеждно средство. По-късно, когато вече ги имаше в достатъчно количество, макар и на скандално високи цени, те станаха абсолютно задължителни. Първоначално, когато тестовете за новия коронавирус бяха съвсем оскъдни, се заявяваше, че те са ненадеждни и не е разумно да се прилагат в широк мащаб (въпреки положителния опит на страни като Германия и Южна Корея). След това, когато тестовете вече не бяха така дефицитни, и у нас се премина към тестване на по-големи групи.

Нека си зададем и други въпроси: Как иначе скъперническите правителства получиха на разположение баснословни суми за посрещане на разходите около епидемията и свързаната с нея икономическа криза? Можеше ли това да се случи без гигантска обработка на съзнанията? Колко от милиардите и трилионите ще отидат за справяне с епидемията и за подкрепа на най-нуждаещите се и колко ще потънат незнайно къде? Разбира се, тези въпроси изискват специално разглеждане.

Коментарът е на Иван Кацарски и е публикуван в 24may.bg