Тайната война на Русия в Либия

В началото на седмицата шефът на американските военни сили в Африка Стивън Таунсенд обяви в Туитър, че руски военни самолети са отлетели за Либия, като на междинното им кацане в Сирия са били пребоядисани, за да се скрие руския им произход. Според Таунсенд, Русия прави категоричен опит да вземе надмощие в либийския конфликт.

“Това са фалшиви съобщения”, заяви пред руската информационна агенция Интерфакс Андрей Красов, заместник-председателят на Комисията по отбрана в Държавната дума.

Руските интереси в региона не са от вчера

Отношенията между Русия и Либия датират от края на Втората световна война. Още по време на Потсдамската конференция Йосиф Сталин прави безуспешен опит да договори руски мандат над либийската провинция Триполитания. От преврата, с който идва на власт през 1969 година, Муамар Кадафи се радва на подкрепата на Москва, включваща и огромно количество руска военна техника.

Отношенията между двете държави се оживиха отново след разпадането на СССР и избора на Владимир Путин през 2000 година. Подкрепеното от НАТО въстание срещу Кадафи през 2011 година обаче сериозно ограничи руското влияние. Когато през 2014 година генерал Халифа Хафтар пое командването на войските на либийското правителство в изгнание, Москва видя в него потенциален партньор, който да защитава интересите им в региона. В замяна на военно съдействие, той обеща на руснаците достъп до енергийния пазар и до средиземноморските пристанища в Тобрук и Дерна.

Русия първоначално се въздържаше от активна подкрепа, но от 2017 година започна да лекува ранени бойци от армията на Хафтар. През 2018 година американският мозъчен тръст "The Washington Institute" съобщи, че Русия е разположила първите си частни военни сили в Либия. Хафтар се счита за противник на всички разновидности на политическия ислям. Той подкрепя правителството на Абдел Фатах Сиси в Египет. През 2013 година Сиси осъществи успешен военен преврат срещу бившия президент Мохамед Морси, издигнат от средите на Мюсюлманското братство. Възникнаха опасения, че движението може да набере нова скорост, в това число в съседна Либия.

Заедно с Обединените арабски емирства, които също се борят срещу регионалното влияние на Мюсюлманското братство, Сиси се противопоставя на правителството на министър-председателя Файез ал-Сарадж в Либия, което е признато от много страни, но управлява само малка част от страната с гласовете на различни ислямистки групи в парламента.

Турция е на страната на Сарадж

Ал-Сарадж получава военна подкрепа от Турция. През януари Кайро обяви, че турското вмешателство в Либия директно влияе върху националната сигурност на Египет. Турция не се бори единствено за Либия, но и за участие в газовите находища в Средиземно море, от които до момента се възползват Гърция, Кипър, Израел и Египет. Либия също има достъп до част от газовите запаси, към които проявява апетит и Турция. Противопоставянето между Русия и Турция се разиграва както в Сирия, така и в Либия. И двете сили за момента избягват директна конфронтация.

До момента военното присъствие на Русия в Либия се осъществява чрез частни военни формирования. Мрежата от подизпълнители прави идентифицирането им трудно. В частните армии се ангажират както снайперисти, така и техници, които се специализират в използването на дронове. През последните месеци бяха свалени американски и италиански дронове. Тази операция изисква технически познания, с каквито силите на Хафтар не разполагат.

Русия има силен лост за оказване на влияние

"The Washington Institute" изрежда няколко преимущества на хибридните стратегии на Русия: чрез тях страната може да се представя за балансьор, без да признава военната си намеса, което ѝ дава предимство при преговорите за мир. От друга страна конфликтът може да бъде поддържан на “бавен огън”, докато се стигне до споразумение. Така Москва може да си осигури както участие в енергийния бизнес, така и контрол над либийския коридор за бежанци. Това ще даде на Русия лост за оказване на силно политическо влияние над Европа.

Обвиненията, че Русия се меси в либийския конфликт посредством наемници, идва не само от САЩ, но и от Великобритания. Доклад на ООН също стигна до подобни изводи, макар че Русия го обяви за “изфабрикуван”. В интерес на истината следва да се признае, че обвинения за намеса се отправят и към други страни - например към Обединените арабски емирства и Турция. Оръжейното ембарго е твърде крехко, а конфликтът се усложнява с всеки изминал ден.

Автор: Керстен Книп