Хайде, поне бъдете мъже!

"Възможно е да сме водили подобен разговор по телефона... Лично аз не си спомням да беше с толкова епитети и толкова цветен”, така го заусука тази вечер вицепремиерът Томислав Дончев, попитан за скандалния запис, в който гласът на премиера в разговор с него сипе вулгаризми и ругатни по адрес на президента на републиката.

И този самоотвержен Дончев, това интелектуалното гуру на правителството, Гьоте на изпълнителната власт, се оказа най-обикновена шушумига, която няма доблест да признае: Да, водихме такъв разговор, беше напрегната обстановката, премиерът беше ядосан, аз не му реагирах, защото така си говорим по мъжки... Или каквото и ще да измисли, но да се държи достойно.

Поне като мъж, защото като управленци достойнството на всички от властта вече е в канавката.

И само те не го разбират!

Борисов също трябваше да признае автентичността на поредния запис - да каже, че е бил афектирран, да се извини за неподходящия речник към държавнния глава, към пилотите, да заяви, че го уважава като противник, но той е бил заблуден в оценките си по казуса с горивата. И с това щеше да приключи темата. Пак щеше да има тежки имиджови щети, но поне като мъж щеше да покаже достойно поведение.

А сега – и двамата с Дончев се ошмугват като страхливци, които се крият в царевичака и си мислят, че ще им се размине. В същото време Борисов омайно ни разказва приказки как „никога не си е позволил да обижда, защото "майка ми с една люта чушка ходеше и ако кажа глупост, веднага ме налютява". Е, Бог да я прости, но ако майка му беше чула този запис, какво щеше да прави с чушката? (Извинявам се, че споменавам човек, когото не познавам.)

Срамно!

Унизително!

Отвратително!

Ами, ако беше чула записа с „нежното” му отношение към председателя на парламента? И тогава Борисов не намери истинско мъжество публично да се извини, както изисква доброто възпитание, налагано и без люти чушки. Придърпването, свойското гушкане и цункване по главата пред тв камерите на Председателя на Българския парламент е по-унизително дори от оценката за нея, че е ПКП.

А най-смайващото е, че самата Караянчева с нищо не показа, че се е почувствала засегната нито от факта, че е ПКП, нито от това, че  публично се държат с нея като с момиче от улицата. В цялата тази сцена беше унижена държавността, но никой в ГЕРБ не го осмисли. От този момент всяка нейна санкция, натискайки звънеца в парламента срещу какъвто и да е език от парламентарната трибуна, няма никакво значение! Защото Караянчева сама позволи да подритват в прахоляка на политическия вулгаризъм нейното лично човешко достойнство. И сега предизвиква смях и подигравки, когато прави забележка на някого, който нарекъл премиера с умилителното определение„мишка”.

Сякаш в ГЕРБ живеят по други морални закони, имат друга ценностна система, която позволява каруцарския език, вулгарното отношение, псувните дори и към жените, отказ да поемеш отговорност и да се ИЗВИНИШ. И ако тази простащина се случваше в някаква приятелска компания, ще кажем – това си е тяхна работа, така са ги (не) възпитали. Но това отвратително поведение е между хора на върха на държавата, където срам и отговорност очевидно няма.

Не е мъжко и това шикалкавене с проверката на автентичността за записите? За цялата държава е ясно чий глас се чува? Кого лъжат? Тази лъжа и измама във властта, трупана с години, изкара младите на площадите. Това е взривяващо техния мироглед. Новите млади искат почтеност, искат интелигентно управление, не искат да слушат просташки език, не искат чалгата да бъде норма на поведение, не искат повече животът им да се случва по правилата, наложени от загубилите всякакъв свян управници. Те не са тулупи, нито са простаци, които се оправят с един ..., по думите на Борисов.

Много правителства са идвали и са си отивали, проваляйки се малко или много с политиката си.

Но правителството на ГЕРБ ще е единственото, на което ще се лепнат цинизмите и псувните, като аргумент на битката им с противниците.

Страната ни е била подлагана на много критики отвън, но никога досега в 30 годишната ни демократична история България не е получавала оценката „Държава като кочина", както се случи сега, по време на третия кабинет на Бориов (репортаж на немската ARD, който информира за снимките от спалнята на премиера с банкноти от 500 евро и пистолет до главата му - б.а.)

И за нито един министър-председател американското Politico не е направило извода: „Кризата с корупцията в България „сложи въжето” на премиера“, както го стори за Борисов. 

И още нещо за мъжеството - Борисов изглежда вече е загубил връзка с реалността, защото като че ли не си дава сметка, че е записван и подслушван от своите, не от други. Не от дронове. Че неговите са го прецакали, унижавайки мъжкото му достойнство. Че има натрупана банка със записи и снимки от неговия личен и обществен живот, които някой е правил с цел един ден да използва този архив срещу него. И този някой е под крилото му.

Премиерът трябва да си даде сметка, че е обграден от предатели. И това едва ли е само Цветан Цветанов, на когото в ГЕРБ искат сега да прехвърлят и тази вина. Цветанов няма да обикаля с телефон спалнята на премиера и да се рови в чаршафите му. Ченгето Борисов, който е израснал със службите, се оказа прецакан най-тежко от службите. Защото не са го опазили или не са му показали как да се пази ефективно. Едно е да си препасал пистолета, друго е да опазиш интимното в живота си, което е най-уязвимо.  

След записите и снимките, които излязоха, Борисов вече няма контрол нито върху личния си живот, нито върху контактите си, няма контрол и върху най-близките хора около себе си. Защото е предаден отвътре. И няма никакво значение, че пистолетът е до главата му. Не го е опазил.

Иска се мъжество да признаеш и това. И да реагираш адекватно. А не да си мислиш, че като отбягваш темата, тя не съществува. Да ставаш за смях на цял свят и да правиш цялата държава за смях.

Най-странното е, че комуникативният Борисов е загубил рефлексията за адекватната комуникативност. Той обикаля с джипката като гламав из държавата и си говори сам в нея, за да избяга от истината за себе си. И това го виждат всички. Паническите му ходове издават страх, объркване, неадекватност. Борисов е взривен отвътре и няма опора, с която да се изправи. Той не владее достатъчно собственото си правителство, не владее партията си, не владее дори вече присъствието си във властта. Това зависи от други сили, които в един момент, когато решат, просто ще натиснат копччето. Той знае това и се опитва да намери верния път за спасение. И не го намира. Защото закъсня. Ужасно закъсня, обладан от чувството за собственото си величие, което е погубващо за всеки управник. Силният му инстинкт, който винаги го е спасявал досега, вече му изневерява.

За нас като общество е смущаващо, че един от най-пазените мъже в държавата е осветен като в Биг Брадър и той се оказва безсилен да се справи с теча на информация около себе си. А пък за него е ужасяващо да живее в тази реалност на коварство.

Ясно е, че това няма да спре. И че до изборите целият Борисов ще светне отвътре. Че това ще доунижощи образа и имижда му – няма съмнение!

Но това е удар и върху реномето на България.

За това е нужна истината.

Трябва мъжество – всичко на масата!  

Ако все още мъжеството го има в държавата...

Автор: Валерия Велева

Източник: "Епицентър"