Газовата гонка в Средиземно море

От десетилетия морските граници в Източното Средиземноморие са локална тема за Гърция, Кипър и Турция, но след откриването на находища на природен газ в региона този въпрос започна да засяга интересите на ЕС, страните от Близкия Изток и Северна Африка. Ще ви разкажем какво се случва в тези води и кой участва в газовото противопоставяне.

В средата на август медиите съобщиха за сблъсък между турски и гръцки фрегати в Източното Средиземноморие. Генералният щаб на Гръцката национална отбрана не потвърди официално тази информация, въпреки че порталът за отбрана Defense-point.gr съобщи, че турската фрегата "Кемалрейс" се е опитала да се опълчи на гръцката "Лимнос". Ситуацията беше повече или по-малко изяснена от портала Armyvoice.gr, според който корабите по-скоро са се „докоснали“, което може да се случи при маневриране в малко пространство. Към тежестта на ситуацията се добавя и фактът, че това се случи в спорната зона, където се намира турският изследователски кораб "Оруч Рейс" и много военни кораби на двете страни. Това е морска зона, близо до гръцкия остров Кастелоризо, където "Оруч Рейс" пристигна няколко дни преди инцидента, за да проучва за нефтени и газови находища. Официална Атина смята тези води за своя територия. Коментирайки сблъсъка на корабите, неназовани представители на гръцкото Министерство на отбраната намекнаха пред журналисти от Armyvoice.gr за негласна договорка между двете страни за изглаждане на инцидента.

Епицентърът на конфронтацията

Ситуацията в тези води се влоши, след като на 6 август Гърция и Египет подписаха споразумение за демаркация на морските зони. Според Атина този документ гарантира правото на гръцките острови на морския шелф и изключителната икономическа зона. Анкара не признава това споразумение. Турция смята част от териториите, включени в документа, за своя собствена, въз основа на меморандума, който Фаиз Сарадж подписа с либийското правителство миналата година. Именно затова турският кораб "Оруч Рейс" се отправи към спорния регион, придружен от група бойни кораби. В отговор Гърция постави в бойна готовност своите въоръжени сили.

На страната на Атина застанаха Египет и Израел, който редовно провежда съвместни учения с гръцките военни. Към тях се присъедини Франция, която изпрати военни кораби в спорните води. Германският канцлер Ангела Меркел призова страните за дипломатическо решение на въпроса, но в същото време заяви солидарността на Берлин с европейските съюзници. Така ситуацията в Източното Средиземноморие ескалира до най-критичното си ниво през последните 20 години и заплашва с конфликт.

Размити граници

Съгласно картографските проучвания на ЕС в началото на ХХI век, турските брегове бяха взети като отправна точка за определяне на морските граници на Гърция и Кипър. За друга точка се смяташе крайбрежието на всеки обитаван гръцки остров (независимо от размера му и близостта до Турция). В Анкара, която притежава повече от 1,5 хил. км от средиземноморския бряг, смятат подобно разграничаване за несправедливо. 

Десетилетия наред споровете за морските граници в Източното Средиземноморие оставаха местен въпрос между Гърция, Кипър и Турция. Откритите газови находища през 2009 г. превърнаха региона в една от стратегическите арени, където интересите на ЕС, страните от Близкия изток и Северна Африка се пресичат. Важна роля изиграха също Италия и Франция, което само нажежи и без това трудните отношения между ЕС и Турция.

Съкровищата на Средиземноморието 

Преломният момент настъпи, когато през август 2015 г. италианският концерн "Ени" откри голямото газово находище "Зохр" в египетската морска територия. Откритието означаваше, че внезапно в региона са се появили продаваеми количества природен газ. "Ени", който е и водещият производител на газ в Кипър, предложи план за комбиниране на кипърски, египетски и израелски газ, който ще се преработва в египетски рафинерии и ще се доставя в Европа като втечнен природен газ. Италианската компания е водещ акционер в една от двете египетски централи за втечнен природен газ. В това на пръв поглед взаимноизгодно сътрудничество не намери място Турция, която има внушителна тръбопроводна инфраструктура в Европа и отдавна се стреми към ролята на регионален енергиен център. 

През 2018 г. френският гигант "Тотал" (третата по големина компания в ЕС) стана партньор на "Ени" в разработването на всички газови находища в Кипър. Същевременно Кипър официално се съгласи да изнася газ за египетските инсталации за втечнен природен газ. Това увеличи ролята на Франция в региона и допълнително изтласка Турция на заден план.

След сделката между Кипър и Египет, Израел, който по-рано смяташе да изгради подводен газопровод Израел-Турция, последва примера на Кипър и също подписа договор за продажба на газ с Египет. 

Турция изрази отношението си към случващото се чрез поредица от военни учения, изпращайки в кипърски води разузнавателни и учебни кораби с военноморски ескорт. Страната все още отказва да признае морските граници на Кипър, тъй като Анкара смята, че са незаконно очертани в ущърб на Турция.

На фона на турските акции, алиансът между Египет, Израел, Кипър и Гърция започна да получава все по-голяма подкрепа от Франция, Италия и САЩ - всяка една от тези страни влага значителни средства в добива на източносредиземноморски газ. Турция, която е един от най-важните флангове на НАТО на изток, възприема действията на съюзниците си в Алианса като предателство.

Либийският фактор

Либия е друг важен участник в Средиземноморската газова конфронтация - може би единственият турски съюзник в региона. Но тук е важно да направим уговорката, че говорим само за либийското правителство на Сарадж, което е една от противоборстващите сили в обхваната от гражданска война държава.

През 2019 г., с помощта на Либия, Турция се опита да излезе от регионалната газова изолация, подписвайки споразумение за морска демаркация с Триполи. Документът определя максималната морска зона за Турция, като лишава някои гръцки острови от континенталния шелф или изключителната икономическа зона от права върху находища. Така Анкара се опита да получи допълнително правно основание за по-нататъшно оспорване на гръцките и кипърските морски граници. В допълнение към демаркацията, Анкара и Триполи се споразумяха за военно сътрудничество и турска помощ за правителството на Сарадж, което се бори срещу Либийската национална армия на генерал Халифа Хафтар. Последният е подкрепен от Франция и Египет.

Намесата на Анкара позволи на Сарадж да изтласка силите на Хафтар, който в началото на годината обяви предстоящото превземане на Триполи. Съхранявайки сегашния режим в Либия, Турция гарантира и запазването на морските си споразумения, след което пристъпи към активни действия, като започна да изпраща корабите си до бреговете на Гърция и Кипър.

Същевременно ЕС не признава либийско-турския меморандум, който прокара вертикална линия през Средиземноморието. След това Гърция, Израел и Кипър подписаха споразумение за изграждане на подводния газопровод EastMed за пренос на газ от Източното Средиземноморие до Европа. За този проект активно лобираха САЩ.

Ескалацията продължава

В момента освен "Оруч Рейс", в Средиземно море с проучвателна дейност се занимават още два турски кораба - "Барбарос Хайреддин" и "Явуз". Последният ще сондира край бреговете на Кипър в Средиземно море от 18 август до 15 септември. Според турския президент Тайип Ердоган действията на Анкара в Средиземно море "са напълно оправдани от гледна точка на международното право".

Ситуацията остава трудна. Гърция, Кипър и Франция са за решителни действия в отношенията с Турция. Други регионални държави, като Италия, Малта и Испания, се опитват да не правят остри изявления, най-вероятно поради търговските интереси, които ги свързват с Турция. Берлин призовава страните да правят компромиси, но често разчита на Франция в средиземноморската си политика. Що се отнася до САЩ,

Вашингтон планира да използва основния си лост - икономическите санкции.

Така на 14 август демократът от Комитета по външни работи на Сената на САЩ Робърт Менендес (от щата Ню Джърси) и сенатор Крис Ван Холен (демократ от Мериленд) призоваха държавния секретар на САЩ Майкъл Помпео, заедно с ЕС, да наложат санкции на ключови сектори от икономиката на Турция заради действията ѝ в Средиземно море. В същия ден гръцкият външен министър Никос Дендиас, след извънредно заседание на Съвета по външни работи на ЕС и среща във Виена с Помпео, заяви, че се изготвя списък на санкциите срещу Турция, които Гърция е поискала от службите на ЕС.

В отговор Ердоган обеща да продължи изследванията в Средиземно море, въпреки заплахата от санкции. 

 

Превод: "Гласове"