“Негър”: от робството до рапа, историята на една дума табу

На френски думата nègre няма същия обиден заряд като nigger в Америка, където се е превърнала в дума табу. Просто защото не се свързва с робството, расизма и линчуването, както в САЩ. През 2007 г., по време на конгреса в Детройт на NAACP (Националната асоциация за напредък на цветнокожите), създадена през 1909 г., думата nigger бе погребана символично в дървен ковчег. Дори и днес да изглежда изключена от социалната норма, която е антирасистка, в САЩ много американски чернокожи личности са понесли тази обида в детството си. До 60-те години на ХХ век някои президенти на републиката също използваха този термин. Хари С. Труман нарекъл член на Конгреса «damned nigger preacher» (проклет негърски проповедник). Джонсън говорел за своята «nigger maid» (негърска прислужница). Никсън използвал същата дума. От 90-те години на ХХ век тя става «N-word», думата с “Н”, която не може да бъде произнасяна.

На Франция ѝ трябваха двадесет и пет години, за да премахне думата “негър” от “Десет малки негърчета”, която вече е озаглавена “Те бяха десет” («Ils étaient dix»). Обединеното кралство я премахна през 80-те г. на ХХ век. Още по-рано, когато Ten Little Niggers, публикувана през 1939 г. във Великобритания, излезе в САЩ през януари 1940 г., американците, които са много по-чувствителни към обидния заряд на думата, преименуваха книгата на And Then There Were None (“И не останало нито едно”), опирайки се на последния стих от броилката “Десет малки негърчета” (Ten Little Niggers , 1869 г.), която използвала английската писателка. Броилка, която е създадена първоначално под името Ten Little Indians (Десет малки индианчета) в САЩ, после прекръстена на Niggers (негърчета) в Англия. Няма съмнение, че предпазливостта на американците е свързана с полемиката след излизането на “Отнесени от вихъра” в САЩ през декември 1939 г., тъй като продуцентът на филма Дейвид Селзник запазил употребата на думата nigger, използвана много често в книгата на Маргарет Мичъл.

От тази двойна употреба, можем да извлечем първата поука:

на френски думата nègre няма същия обиден заряд като nigger в Америка,

където се е превърнала в дума табу, «N-word», думата с “Н”, както подчертава Пап Ндиайе, професор по политически науки, автор на есето Les Noirs américains. En marche pour l'égalité (Чернокожите американци. Напред към равенството). Извън рап средите, където афроамериканците я използват според собствените си кодове, превръщайки я често в nigga - има дори песен на Кание Уест, озаглавена Niggas in Paris -, тя не може да се произнася от бели, до такава степен, че някои журналисти, след като Барак Обама я използва, за да обясни, че “не става въпрос само да не се казва nigger, защото е неучтиво”, използваха плакат, вместо да я изрекат. През 2002 г. бял журналист, който интервюираше Рандал Кенеди, автор на книгата Nigger: the Strange Career of a Troublesome Word (Негър: странната кариера на една застрашителна дума), изрази затруднението си, питайки как би могъл да проведе разговор без да използва тази дума.

Термини от португалски произход са свързани с робството

В книгата си Кенеди припомня произхода на думата negro, “черен”, произлязла от португалски и испански. Тук се докосваме до реалността в колониална Америка, където англичаните и особено французите, при контакта си с потугалците, първите, които се занимават с търговия с негри, на свой ред внасят този термин, свързан с робския труд, уточнява Пап Ндиайе. “Португалците изиграха много важна роля в изработването на расовия речник, разпространен след това в Европа и книгите”.

Във френски език, посочва Ндиайе, терминът влиза в речниците в края на ХVIII век. “С навлизането си nègre препраща към термина роб ”. Датата не е безобидна: тя съответства на апогея на търговията с негри във Франция, по-ограничена във времето, отколкото в други страни. Със съответните расистки стереотипи: глупав работник, сведен до груба сила, потенциално опасен, който трябва да бъде надзираван… Английският език приема термина nigger, отбелязва Кенеди, в средата на ХVII век, преди да придобие пейоративен и обиден обрат в началото на ХIХ век. “През тази епоха, добавя Пап Ндиайе, терминът е отхвърлен от първите заинтересовани, освободените роби и чернокожи”.

В края на ХIХ век той се конкурира с други думи, които се опитват да го засенчат: coloured, black (цветнокож, черен), но също negro, преди да се наложи по-късно афроамериканец, през втората половина на ХХ век. Не толкова премахването на робството след Американската гражданска война и годините на Реконструкцията на Юга, а възходът на чернокожа интелектуална общност и черна преса в края на ХIХ век позволява това присвояване на термина negro, посочва Пап Ндиайе. Когато Нанси Кунард публикува през 1931 г. първата черна антология, английското заглавие, което избира, е Negro Anthology. Терминът означава гордост, изразявана по онова време от движението Харлемски ренесанс; той ще бъде използван до 60-те години на ХХ век, включително от Мартин Лутър Кинг.

Създаване на Негритюд* във Франция

Във Франция думата nègre няма същото обидно значение като nigger. Просто защото не се свързва с робството, расизма и линчуването, както в САЩ. “Когато Еме Сезер и Леополд Седар Сенгор издават през 1935 г. първия брой на списание L'Étudiant noir (Чернокожият студент ), те се колебаят да го нарекат L'Étudiant nègre (Негърският студент). Отказват се, защото по това време думата nègre е възприета от радикалните политически движения и по-конкретно Лигата за защита на негърската раса. А те искат да следват по-умерена линия. Именно в първия брой на списанието Сезер въвежда термина негритюд (négritude).

През 2007 г., по време на конгреса в Детройт на NAACP (Националната асоциация за напредък на цветнокожите), създадена през 1909 г., думата nigger е символично погребана в дървен ковчег. Дори и днес да изглежда изключена от социалната норма, която е антирасистка, в САЩ много американски чернокожи личности са понесли тази обида в детството си, твърди Пап Ндиайе. Томи Смит, който вдигна ръка с черна ръкавица на Олимпийските игри в Мексико, си спомня, че едно момче съборило сладоледа му с думите: Niggers don't eat ice creams” (Негрите не ядат сладолед). Майкъл Джордан бил изключен от училище, защото ударил бяло момиче, което го нарекло «nigger». В детската градина Тайгър Уудс бил връзван от бели деца, които го обиждали по същия начин.

До 60-те години на ХХ век някои президенти на републиката също използваха този термин. Хари С. Труман нарекъл член на Конгреса «damned nigger preacher» (проклет негърски проповедник). Джонсън говорел за своята «nigger maid» (негърска прислужница). Никсън използвал същата дума. От 90-те години на ХХ век тя става «N-word», думата с “Н”, която не може да бъде произнасяна. Ако искаме да ѝ намерим еквивалент на френски език, това несъмнено би била думата youpin (чифутин), която също има историческа основа: реалността на расизма и преследването във Франция.

Промениха и името на картината

Книгите не са единствените произведения на изкуството, които могат да бъдат “денегрифицирани”. Картината на Мари-Гиймин Беноа, ученик на Давид, датираща от 1800 г., “Портет на негърка” бе преименувана преди двадесетина години от Лувъра на “Портрет на чернокожа жена”. Миналата година, по време на изложбата “Черният модел”, стана “Портет на Мадлен”, след като моделът беше идентифициран. След края на изложбата картината бе върната в колекцията на Лувъра, но запази последното заглавие с етикет, посочващ последователните ѝ названия, уточнява Пап Ндиайе, съавтор на каталога.

Що се отнася до френската литература от ХIХ век, дори тази от началото на ХХ век, тя е натруфена с този термин: Пап Ндиайе неотдавна отбеляза многобройните случаи на употреба в книгите на Жюл Верн, особено в “Около света за 80 дни” и “Пет седмици с балон”. Може би следващият етап ще бъде системната подмяна на инкриминираната дума? Подобно прочистване бе извършено в една класическа книга на американската литература, “Приключенията на Хъкълбери Фин” на Марк Твен, където nigger бе заменен със slave , “роб”.

* Негритюд е литературно и политическо течение, създадено между двете световни войни. То обединява френскоезични писатели, като Еме Сезар, Леополд Седар Сенгор, Жак Рабемананжара, Леон-Гонтран Дамас, Ги Тиролиен, Бираго Диоп и Рене Депестр (бел. пр.).

Автор: Франсоа-Гийом Лорен, “Поан”

Превод: "Гласове"