Верни ли са твърденията за хиперзвуковите оръжия на Русия?

На 19 септември агенция ТАСС предаде следното изказване на американския президент, направено ден по-рано : "Вие знаете, че в тях (Русия-б.а.) има ракета... хиперзвукова. Тя е пет пъти по-бърза от обикновената ракета. Но Русия е получила тази информация от администрацията на Обама... и след това я е създала”.

Изказването очевидно е елемент от предизборната борба, която се вихри в САЩ и в която, за да се успее, на съперника трябва да се посочват или приписват какви ли не недостатъци и нарушения, дори и престъпления. Това си е вътрешна работа на американските кандидати-президенти, но интересното е, че заедно с това стрели се насочват и към геополитическия противник.

В случая в предателство едва ли не се обвинява експрезидента Барак Обама и същевременно се злепоставя Русия – тя е неспособна сама да създаде този нов клас тактически и стратегически хиперзвукови оръжия и затова е използвала постиженията на САЩ, т.е. откраднала е тяхна технология. Впрочем през 2019 г. Джон Болтън, съветник по националната сигурност на президента Тръмп, също обвини Русия, че създава хиперзвукови оръжия с откраднати американски постижения. Верни ли са тези твърдения?

Известно е, че приоритетът в областта на хиперзвуковата технология не принадлежи нито на САЩ, нито на Русия, а на австрийския учен Ойген Зенгер с неговия подробно разработен проект за орбитален бомбардировач „Сребърната птица”.

Според изчисленията на учения, след старта от трикилометрова стартова релсова платформа и полет с ракетен двигател с течно гориво, в края на активния участък „Сребърната птица” трябва да придобие хиперзвукова скорост 21М, т.е. 21 пъти по-голяма от скоростта на звука. Идеята обаче остава само проект, който след войната попада в САЩ и СССР.

Идеята на д-р Зенгер в определена степен е реализирана в експерименталната програма Х-15 на НАСА и ВВС през 1958-70 г., завършила със създаването на едноименния хиперзвуков самолет. През 1963 г. при суборбитален полет той постига скорост 6.7М и височина на полета 106 км. Негово продължение е Х-20 „Дайна сор” – при него като стартов ускорител се използва ракета-носител „Титан”, докато при Х-15 се използва стратегически бомбардировач Б-52. Х-20 е закрит през 60-те години на ХХ век поради непреодолими технологични проблеми.

През 1986 г. започва реализация на проекта Х-30 за хиперзвуков ракетоплан, на който САЩ възлагат твърде големи надежди. В началото на 90-те години на ХХ век той също завършва неуспешно както предишните проекти, защото американските специалисти не успяват да създадат ефективен хиперзвуков правоточен въздушно-реактивен двигател (ХПВРД) и конструкционни материали, издържащи на температура около 18000С.

Неуспехите водят до предприемане на по-скромна разработка – хиперзвуков летателен апарат Х-43А, за чиято стартова площадка също се предвижда Б-52. В САЩ знаят за съветските изследвания в хиперзвуковата лаборатория „Холод” и решават да ускорят изследванията си, като използват тази технология за своя проект. За целта през 1998 г. НАСА сключва договор с Русия и извършва необходимите изследвания срещу съответно заплащане. Тази стъпка на НАСА може да се разглежда и като научно-техническо разузнаване, и като реална необходимост от използване на руската летяща лаборатория.

Факт е обаче, че именно те търсят руска помощ и заплащат на Русия за използване на нейна технология, а не обратното.

Интересното е, че след проведените експерименти в Русия работата по Х-43А се ускорява и през 2001-2004 г. апаратът лети три пъти – първият е авариен, но вторият и третият полет са напълно успешни – в продължение на 10 секунди се постига скорост 9.6М.

През следващите години САЩ не регистрират особени успехи в развитие на хиперзвуковата технология, а към средата на десетилетието сътрудничеството с Русия е прекратено. Основната причина за това е излизането на САЩ от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана, а същевременно това е и главата причина Русия да активизира работата си по създаване на средства за преодоляване на разработваната от САЩ система за ПРО, чиято цел е обезценяване на руския стратегически ядрен потенциал. Такива ефективни средства засега единствено могат да бъдат хиперзвуковите оръжия и затова Русия развръща мащабна изследователска и опитно-конструкторска дейност за разработването им.

Създаването им започва на основата на постигнатите още по времето на СССР резултати - изследвания по проблемите на хиперзвуковата технология започват през 1979 г. по проект „Холод”. Целта му е скромна, но изключително важна - разработване на хиперзвуков правоточен въздушно-реактивен двигател. Без него всякакви планове за хиперзвуков летателен апарат са безпредметни. Като стартов ускорител се взема стара зенитна ракета С-200В „Вега” - тя трябва да ускори експерименталния ХПВРД до необходимата му за устойчива работа скорост, като двигателят се монтира на мястото на бойната глава на ракетата.

Първият реален полет е успешен и се извършва през ноември 1991 г., а до 1999 г. полетите са седем, при които се постига скорост 6.5М и устойчива работа на двигателя в продължение на 80 сек. Получените резултати позволяват разработване на хиперзвукова летяща лаборатория „ИГЛА”/„Холод-2”/, чиято цел е създаване на хиперзвуков планер.

Тази идея прераства в разработване на хиперзвуков управляем маневриращ боен блок 15Ю71 за междуконтинентална балистична ракета – разчетната му маршева скорост е 15М, а в района на целта около 7М. Неговото експериментиране се извършва през периода 1990-2004 г., като последният полет от приемните изпитания се провежда през 2018 г. През декември 2019 г. първият ракетен полк, въоръжен с два (от шест по щат) стратегически ракетни комплекса „Авангард”, е поставен на опитно бойно дежурство. До 2027 г. се планира развръщане по пълен щат на два ракетни полка от състава на 13-та ракетна дивизия на 31-ва ракетна армия. Почти едновременно с „Авангард” се създава и авиационен хиперзвуков ракетен комплекс за поразяване на земни и морски цели „Кинжал” с носител изтребител-прехващач МиГ-31К.

Ракетата му е управляема по цялата траектория и маневрира при подхода към целта. Скоростта на полета е 10М, а далекобойността 1000 км, общо 2000 км с радиуса на действие на самолета-носител. С бъдещите носители Ту-22М3, Ту-160 или Су-57 обхватът нараства няколкократно. Първата ескадрила, въоръжена с комплекса, е на опитно бойно дежурство от 2018 г.

През тази година завършват последните полетни изпитания и на хиперзвуков ракетен комплекс за поразяване на морски и земни цели „Циркон”, базиран на кораби и подводници. Неговата скорост е 6-8М, а заявената далекобойност 500, прогнозна 1000 км.

Краткото описание на руското хиперзвуково оръжие не е самоцел. То показва, че в страната е създадена мощна научна база за развитие на хиперзвуковата технология, в резултат на което са постигнати съществени резултати. Те не биха били реалност, ако се базираха само на открадната от САЩ технология, защото проблемите са изключително сложни и многопланови и защото без необходимата теоретична основа, изпитателно оборудване, материали и специалисти създаването на хиперзвукови оръжия е невъзможно.

Ако допуснем, че САЩ са имали ефективна хиперзвукова технология, то защо досега не са разработили действащ хиперзвуков летателен апарат? Поради това можем да допуснем, че те не разполагат с такава и следователно Русия просто няма какво да открадне. Ако тази технология е реална и нека допуснем, че е попаднала в Русия, значи руските специалисти са по-способни, защото създадоха реални хиперзвукови оръжия. Истината е, че САЩ все още не разполагат с достатъчно добре разработена технология и все още експериментират с няколко проекта с цел разрешаване на сложните технологични проблеми.

За един от тези проекти американският президент, който през май т.г. участва в тържествената церемония по връчване бойното знаме на Космическите сили, гордо заяви, че тяхната, както той се изрази, „супер-пупер ракета” (super-duper missile) ще лети 17 пъти по-бързо от която и да е американска ракета и три пъти по-бързо от тези на Русия и Китай. Вероятно той има предвид крилата ракета с авиационно базиране AGM-183A, чиято теоретична скорост трябва да бъде около 20М и обсег 900 км. Според достъпната информация тя е аеробалистична, стартира от въздушен носител и от нея се отделя хиперзвуков боен блок, който лети по балистична траектория, т.е. той е неуправляем и неманевриращ. Ракетата дори не може да се сравнява с тази на „Кинжал”, а бойният ѝ блок няма нищо общо с този на „Авангард”. Договор за разработването на AGM-183A е сключен през 2019 г., като на въоръжение се очаква след 2022 г.

Към 2020 г. това е всичко, което САЩ могат да посочат като близко бъдещо постижение, като за изоставането им в хиперзвуковата технология навярно ще продължат да се оправдават със заклеймяване на политическия противник и с несправедливо обвинение към Русия.

Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов