Не трябва да виждаме спасител в Джо Байдън

Американското президентство, което е към края си, безспорно отслаби трансатлантическата връзка,

която обединяваше Съединените щати и големите демокрации в Западна Европа след края на Втората световна война. Доналд Тръмп не само изрази съмнения относно валидността на член 5 от хартата на НАТО (който предвижда военна подкрепа от всички членове на Атлантическия алианс на един от тях при нападение отвън), но също така подкопа дипломатическите конструкции, изградени в партньорство с европейците, като ядреното споразумение с Иран от 14 юли 2015 г. във Виена или Парижкото споразумение за климата от 12 декември 2015 г.

Републиканецът, дошъл от нюйоркския свят на недвижимите имоти, прояви в дипломацията голямо презрение към мултилатерализма, към който европейците остават дълбоко привързани. Когато смята, че Америка е засегната по някой търговски въпрос, той предпочита да прибегне едностранно до наказателни мерки (мита, санкции и др.), вместо да отнесе случая до арбитража на Световната търговска организация в Женева. Разбира се,

Тръмп не направи големи стратегически гафове, като някои от предшествениците си

(демократът Джон Ф. Кенеди с войната във Виетнам, републиканецът Джордж У. Буш с нашествието в Ирак), но не можем да кажем, че е подобрил нито престижа на Америка, нито мира в света, нито глобалното управление на извънредните ситуации в околната среда и океаните. Сега, когато изостава значително в социологическите проучвания зад опонента си от Демократическата партия за президентските избори на 3 ноември 2020 г., много европейци мечтаят за нова Америка, която отново да бъде тяхна спасителка.

С Джо Байдън САЩ ще продължат линията, започнала при Обама

и просто засилена при Тръмп, линията на една Америка, която се грижи първо за себе си и своите интереси. Разбира си, външнополитическата програма, която кандидатът на демократите публикува в сп. “Форин афеърс”, съдържа някои любезности, които могат да съблазнят европейците. Администрацията на демократите щяла да възобнови политиката на контрол, после на намаляване на ядрените оръжия, която Тръмп подкопа, отказвайки се от Договора между Русия и Америка за оръжията със среден обсег. Тя щяла да съживи Договора за ограничаване на стратегическите оръжия СТАРТ. Щяла да се върне към споразумението от Виена и Париж. Изразът “в съгласие с нашите съюзници” се завръща във външнополитическата програма на демократите. Той дори се използва в стратегията, която щяла да бъде възприета спрямо Китай с оглед морските, търговски, технологични спорове на Запада с Поднебесната империя.

Въпреки това Европа не трябва да очаква Джой Байдън като спасител.

Един демократически Бял дом няма да има за приоритет уреждането на проблемите, географски присъщи на европейците: турският експанзионизъм в Средиземноморието; ислямската радикализация в Сахел; миграционният напор, дължащ се на африканския демографски взрив. През 50-те години САЩ поощриха силно политическото и икономическо възраждане на континентална Европа. Едва в началото на 70-те години се появиха американската завист и цинизъм спрямо Европа. Те станаха очевидни след едностранното американско решение от 15 август 1971 г. за преустановяване на конвертируемостта на долара в злато и когато финансовият министър Джон Конали се осмели да отговори на разтревожената европейска делегация:

„Доларът е наша валута, но ваш проблем!“

И оттогава американците не са направили и най-малкия подарък на европейците. Уолстрийт беше изцяло отговорен за финансовата криза през 2008-2009 г., която унищожи цели сектори от европейската икономика. Но администрацията на Обама никога не е възнамерявала да плати компенсации на европейците, нито дори да чуе мнението им за начина, по който трябва да се избегне повторение на тази катастрофа. Вярно е, че никой не задължава европейските банки да купуват гнилите продукти, предлагани от американските финанси и гарантирани с ААА от агенциите за финансов рейтинг, всички те американски.

Ако Европа иска да бъде третирана от САЩ като равен с равен

- а не само като променлива величина за уравновесяване в стратегическото им съперничество с Китай -, тя би трябвало да постигне солиден напредък в четири посоки: доминиране на собствените ѝ закони над техните; отбранителна индустрия, която никога не зависи от тяхната; капацитет за технологични иновации, сравним с техния; евро, повишено до нивото на долара, като обменна и резервна валута. Защото в тези четири области - правна, военна, технологична, финансова - демократите, както и републиканците, никога няма да направят и най-малкия подарък на европейците.

Автор: Рено Жирар, “Фигаро”

Превод от френски: Галя Дачкова

Източник: "Гласове"