Доц. Албена Накова, БАН пред ФАКТИ: Липсват ксенофобски нагласи в българското население към бежанците

„Много ниска е информираността на местното население за бежанците. Например на въпроса „Имате ли представа колко са в момента бежанците в България?“, 85% казват, че нямат никаква представа и само 8% посочват някакви конкретни цифри. Те обаче са толкова нереалистични, че показват отново липсата на информираност. Вариантите са между 100 и 100 000 души. Това прави впечатление“.

Това каза доцент д-р Албена Накова от Института по философия и социология при Българската академия на науките. От ФАКТИ се свързахме с нея, за да говорим за последното изследване на Института по философия и социология върху нагласите на българите към бежанците, в което тя се включва като член и координатор на изследователския екип. Изследването е с финансиране от Фонд „Научни изследвания” и е проведено през август и септември 2020 година. Ръководител на проекта е професор Таня Неделчева.

„Изследването е национално представително, което означава, че в рамките му са анкетирани такъв брой лица – в случая 1000, които възпроизвеждат основните социо-демографски характеристики на населението в страната по признаците пол, възраст, образование, местоживеене, етническа и религиозна принадлежност. По този начин тяхното мнение възпроизвежда мнението на населението на страната. Може да се говори, че това е обобщеното мнение на българите“, каза доцент Накова.

„В много райони на страната, запитани колко са бежанците в България в момента, хората казват 50 хиляди, 100 хиляди. Това е израз – както се установи в процеса на разговорите и анализите, на страховете на българите. Когато те са притеснени, страхуват се, те виждат бройката като много голяма при положение, че в годините, когато са били най-много бежанците в България – 2015, 2016, те са били в границите до 20 хиляди. В порядъка на 50 или 100 хиляди никога не е имало. Миналата година, например хората потърсили закрила в България са 2152, от тях с предоставен статут на бежанец са 181, а с предоставен хуманитарен статут са 300, но хората ги виждат в пъти повече точно защото нямат информация и защото поради страховете си, хиперболизират тези цифри“, каза още тя.

„Срещите на българските граждани с бежанци също са редки. На въпрос през последните пет години срещали ли сe някога с бежанец само 20% отговарят, че са виждали или срещали бежанец. На въпроса през последната една година колко от хората са се срещали с бежанец, се оказва, че 91% не са. Бройката се увеличава, тъй като самите бежанци в България намаляват“, каза тя и допълни, че като дял от населението само 1/5 от хората са срещали някога с бежанец, което „показва, че много малко хора имат лична представа от бежанците“.

„Поради това, представите и впечатленията си към бежанците те формират основно по индиректен начин. Основният канал са медиите. На въпроса за това откъде получават информация за бежанците, 91% от анкетираните са казали от телевизията, интернет е посочен от 38% от хората, от социалните мрежи се информират почти 23% от хората, от вестниците - 21%. Значително по-малък дял са лицата, които са казали, че получават информация за бежанците от своите близки и познати – 21%, от колеги – 7%, от членове на семейството си – 6%. Тези данни показват, че българските граждани основно формират представите си за бежанците под влияние на медиите“, каза тя.

Доцент Накова посочи още данни от изследването на БАН: „Ще ви кажа как българите виждат причините, поради които бежанците напускат родните си места – 75% казват, че бягат от война и се спасяват от преследване, 65% казват, че търсят по-добри условия на живот, 46% казват, че търсят работа и по-високи доходи, 36% - поради етническа, религиозна, полова или други видове дискриминация, 28% - за да живеят децата им в по-уредени държави, 21% - за да се съберат със свои роднини, които живеят извън страните им на произход , а 14% казват, че го правят, за да учат децата им в по-добри училища.

Ако обобщим тези причини, се вижда, че се очертават два типа причини – едните са свързани с бягството от война, преследвания, дискриминация, другите са свързани с търсенето на по-добри условия на живот, по-високи доходи и по-добри възможности за работа. Обобщено двете групи причини събират почти равни проценти, което очертава двата типа чужденци, които пристигат в България, по мнението на изследваните лица. Едните са бежанци, другите са икономически мигранти. Това разграничение в общественото съзнание на бежанци и икономически мигранти определя разнопосочното отношение на хората към тях. Въпреки че като цяло негативното отношение е по-често от позитивното, отношението към бежанците е много по-позитивно, отколкото отношението към икономическите мигранти и особено отношението към нискоквалифицираните хора. Към висококвалифицираните мигранти отношението все пак е по-позитивно, доколкото се смята, че те биха могли да си намерят по-лесно работа, от тях би имало по-голяма полза за българската държава и поради това те биха могли по-лесно да се впишат и интегрират в българското общество.

Именно наличието в общественото съзнание на подобно разграничение е причина много анкетираните да не могат да определят отношението си – колебаейки се между едните и другите. Най-големият дял от хората – 51%, казват, че отношението им е нито позитивно, нито негативно. На 28% е негативно, а на 16% е позитивно. Има и такива, които не могат да преценят.

По-конкретно отношението си към бежанците българските граждани описват по следния начин: като недоверие – това е посочено от най-голям брой от анкетираните, 38%. Следват съпричастност и състрадание – 31%, като към всеки друг човек – 28%, разбиране – 26%, страх – 18%, безразличие – 13%, загриженост и готовност за оказване на помощ – 11%, уважение – 6%, омраза – 5%, доверие – 4%. Дори приятелство е споменато, но от много нисък дял от респондентите – 1,9%, което е под статистическата грешка и на практика е незначимо.

В тези характеристики, които изброих ясно се вижда противоречивото отношение. От една страна имаме съчувствие, съпричастност, готовност за оказване на помощ. Минава се през безразличието и се стига до недоверие, страх и дори омраза. Омразата като показател, както и доверието – те са двете граници, от двете страни на скалата на отношението – позитивната и негативната, и са с най-ниски показатели. Това, че много нисък дял от хората свидетелстват за омраза показва, че липсват ксенофобски нагласи в българското население към бежанците. Да, има отхвърляне, неприемане, но то е по други характеристики, не е просто поради омраза към хората от друг етнос, от друга религия“.

Доцент Накова каза още: „Факторите, от които зависи приемането на бежанците от българските граждани и от които зависи отхвърлянето, представени в низходящ ред са следните: бежанците да имат желание да се научат да говорят български език – това е фактор с най-голямо значение и е посочено от най-висок дял от респондентите - 84%, да приемат начина на живот в България – 83%, да имат професионални умения – 80%, да могат да се самоиздържат – 76%, да могат да говорят български език – 61%, да имат добро образование – 59%. Следват намаляващите по значение фактори – да са християни – 39%, да са семейство деца с бежанци – 26%, да са непридружени деца бежанци – 24%, да е сама майка с деца – 21%, да имат бял цвят на кожата – 19%, да са хора с увреждания – 13%, да са необвързани млади мъже – 7%, да са необвързани млади жени – 6%, да са мюсюлмани – 4%.

Това, което показват тези резултати е, че за българските граждани и за приемането от тяхна страна на бежанците по-важни са притежаването на определени социални качества, като професионални качества и умения, образование, възможност за самоиздържане, приемане на местния начин на живот, които именно определят възможността им за успешно вписване в българското общество. Докато характеристики от типа на религия, цвят на кожата имат много по-малко значение.

Това е показател, че липсва ксенофобия, липсва отхвърляне по етнически и религиозен принцип. Отхвърлянето е по-скоро на принципа непритежаване на определени социални качества, който биха детерминирали в голяма степен възможността за успешна интеграция в обществото. Когато, според хората, бежанците нямат качествата да се впишат в това общество и няма да се впишат, те не ги приемат заради това, а не заради това, че – както казват, са мургави, с тъмен цвят на кожата, не заради това, че са мюсюлмани. Даже бяхме задали и такъв въпрос: смятате ли, че, ако бежанец мюсюлманин промени религията си на християнска, това би довело до по-лесната му интеграция в българското общество. Оказва се, че само 13% от хората вярват в това, срещу 81%, които смятат, че това не би улеснило интеграцията му. По-скоро хората смятат, че не толкова религията и промяната на религията е това, което би довело до успешна интеграция. Както се вижда от резултатите за 39% от интервюираните е важно бежанците да се християни, срещу над 80%, които изтъкват социалните им характеристики, като да приемат начина на живот в България, да имат професионални умения, да имат желание да научат български език и т.н. Съотношението е 2:1 в полза на социалните характеристики"

Тъй като изследването е проведено през август и септември тази година в условия на пандемия, първоначално е имало притеснения относно провеждането му. Поради факта, че от представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците в България направили подобно изследване през декември 2019 и януари 2020 година – преди обявяването на пандемията, екипът на БАН успява да проследи дали пандемията има отражение върху нагласите на българите към бежанците.

„Оказа се, че няма съществено влияние. Има леко нарастване на някои от страховете, но то е не е толкова съществено. Даже по отношение на един от страховете, че бежанците пренасят зарази и опасни болести има дори снижаване на процента на хората, които споделят този страх. Мисля си, че просто поради това, че сме в условия на пандемия, когато заразата е навсякъде около нас, хората престават да гледат на бежанците като единствен и изключителен преносител на някакви по-редки, опасни зарази и болести, тъй като вече се чувстват заплашени отвсякъде. Поради това най-вероятно спадат тези страхове“, каза доцент Накова.

Данните за страховете на българите от бежанците, тя обобщи така: „Най-големите рискове и страхове от приема на бежанци, българските граждани свързват с нарастване на престъпността – това е посочено от 60% от респондентите, конфликти в ежедневието, свързани с различно културно поведение и мислене – тоест опасността бежанците да пренесат елементи на своята култура и религия, е посочено от 56% от хората. Етническо и религиозно противопоставяне – посочено от 52% от респондентите, високи държавни разходи за издръжка на бежанците – посочено от 47% от анкетираните, терористични актове и заплахи – посочено от 45%, заразни болести и епидемии – посочено от 32%. От нарастване на безработицата сред българите се опасяват 22% от анкетираните, а от конфликти на трудовия пазар – 18%“. Важно е да уточним, че тук и на други места, където сборът от процентите не е равен на 100, това е защото респондентите са имали възможност за посочване на повече от един отговор.

В анкетата е включен и въпрос за ползите, които българите виждат от бежанците. Данните за ползите, доцент Накова обобщи: „Искам да обърна внимание на това, че 56% от анкетираните се страхуват от конфликти във всекидневието, свързани с различната култура и религия. Има едни 17% от хората, които виждат същото нещо като полза, в позитивна светлина - това, че бежанците могат да пренесат елементи от своята култура и да допринесат за повишаване на културното многообразие. Това е един и същи фактор, видян веднъж позитивно, веднъж негативно. Броят на тези, които го виждат в позитивна светлина обаче е три пъти по-малък – 17%, в сравнение с тези, които го виждат в негативна светлина.

Други ползи, които виждат българите от бежанците са, че те могат да работят на места, където местното население не иска да работи – това казват 45% от анкетираните, могат да бъдат евтина работна ръка, казват 10%, и дори могат да бъдат ресурс за преодоляване на демографските проблеми на България – такова е мнението на 8% от анкетираните“.

„Преобладаващата част от хората обаче не подкрепят интеграцията на бежанците в българското общество. Тези, които не я подкрепят са 47%, докато 35% я подкрепят. Има едни 17%, които нямат мнение. Също така по-големият дял до хората – 72%, не вярват, че е възможна успешна интеграция на бежанците в българското общество поради различни причини. Водещо, според анкетираните лица, е нежеланието на самите бежанци да останат в нашата страна, посочено от 33% от хората, следвано от културните различия между тях и местните общности, посочено от 18% от анкетираните, религиозни различия между тях и местните общности, посочено от 13% от анкетираните, незнанието на български език, посочено от 8% от респондентите.

Тези, които вярват, че бежанците имат шанс да се интегрират в обществото са два пъти по-малко – 34%, като те се делят на две групи. На такива, които смятат, че бежанците могат да се интегрират сами, без помощта на държавата и местното население, но те са минимален дял – само 5%, и такива, които смятат, че бежанците могат да се интегрират в обществото само с помощта на държавата и местните хора – близо 30%. Въпреки това мнение обаче, личната нагласата на хората самите те да окажат помощ на бежанците не е висока.

Когато ги питаме дали те самите са склонни да помогнат, оказва се, че само 28% от хората са склонни да помогнат на бежанци, докато близо 40% не са склонни да го направят. Други 13% пък казват, че биха помогнали, но при определени условия – сред тях са: ако ги познават, ако бежанците са добронамерени, ако са наистина нуждаещи се, ако са изстрадали от войната, ако не са икономически мигранти, ако са образовани и търсят работа, ако не са криминално проявени. Тук се повтаря отново установеният факт, че по-позитивни са нагласите към хората, които бягат от войни и преследвания, които не са икономически мигранти, които са образовани и имат желание да работят. Всички тези неща, за които вече говорихме, тук отново излизат като резултат“, каза още доцент Накова.

Изследователския екип на БАН изследва и дистанциите спрямо бежанците, които българите демонстрират. Изследвана е готовността за съжителство с бежанци в едно населено място, в един квартал, в един блок или съседни къщи. „Само 17% от хората са съгласни да живеят с бежанци в един блок или съседни къщи, 22% са съгласни да живеят в един квартал, а 26% са съгласни да живеят в един град или село. Процентът на съгласните нараства, когато близостта на при контакта намалява“, каза доцент Накова.

„Същото се наблюдава и когато се изследва готовността за приемане на бежанците, когато те работят като продавачи в магазина, от който най-често пазаруваме, готовността да ги приемем като колеги и като приятели - според данните от изследването 26% от българите са съгласни бежанци да работят в магазина, от който те пазаруват най-често, също 26% са съгласни да имат колеги бежанци, но 21% са съгласни да имат приятели бежанци“, обобщи доцент Накова. Данните показват, че същото важи и за готовността на респондентите децата им да са приятели с деца на бежанци – в този случай съгласните са 21%, но когато става дума за съгласие деца на бежанци да учат в един клас заедно с техните деца, тогава процентите нарастват почти до 30%.

„Най-големи социални дистанции поражда възможността за брак с бежанци – само 6,6% са съгласни те самите или техни деца, внуци, роднини, да се оженят или омъжат за бежанец или бежанка. Готовността за брак, като предполагаща най-висока степен на близост, е показател, който по принцип, и при изследванията на взаимоотношенията между етносите в България, показва най-големи социални дистанции“, каза доцент Накова в края на разговора.