Двойните стандарти в посланическите назначения

В предаването „Денят започва“ по БНТ външният министър Екатерина Захариева разкри, че от юли е изпратила писмено предложенията си за посланици, но едва преди десетина дни от президентството са ги съгласували. Предложенията били във връзка със задължителната ротация, която се прави на четири години съгласно Закона за дипломатическата служба.

Коментирайки назначенията Захариева нарушени дипломатическия протокол и практика, като първо обяви, че е номинирала бившия министър Даниел Митов и второ по абсурден начин аргументира това свое предложение. Протоколът и практиката в дипломацията показват, че нито една уважаваща се държава не изпраща бивш министър на външните работи като посланик в друга държава. Аргументите за това са свързани, че подобно назначение е под нивото на бивш министър, а и няма как бивш дипломат номер едно да следва външната политика на следващ такъв.

Назначенията на бивши министри на външните работи за посланици е известно като „български патент“ сред страните от ЕС, тъй като няма друга европейска държава да го прави.

Известни са случаите на бившия външен министър Надежда Нейнски, която бе изпратена за посланик в Турция, още по-фрапантен е случаят с Марин Райков, който беше едновременно и служебен външен министър, и министър-председател. Нещо повече, Марин Райков се самопредложи като външен министър и самоодобри като министър-председател за посланик в Лондон. За абсурда при тези назначения стои не само непознаването на дипломатическия протокол и практика от страна на външните министри на България, но и нивото на достойнството на самите кандидат-посланици.

С убеденост Захариева обяви, че „Няма как да направя по-добро предложение за Румъния от министър Митов“, което не само показва неразбиране на дипломатическата практика, но и е тежка обида към редица професионални дипломати и посланици в МВнР.

Държейки да покаже, че държи на дипломатическата служба и нейната навременна ротация, Захариева удобно пропусна факта, че предложеният от нея Ангел Чолаков за посланик в Турция, не е сменян от 7 години в Париж.

Същото е положението и с Димитър Цанчев, настоящ посланик на България към ЕС, който е „закотвен“ в Брюксел от 2012 г.

Захариева пропусна да отбележи и редицата „прелитания“ от едно посланическо място на друго, но иначе обави, че „Ротациите трябва да се случват на четири години. Това е лошо за българската дипломатическа служба да не се правят ротациите навреме“, класически пример за двоен стандарт, казват кариерни дипломати.