ЦСКА - най-голямата спортна жертва на политико-олигархичната мафия

Логично е този коментар да започне и да се придържа към неща, случили се през настоящия век. За преди това могат да говорят другите, по-опитните журналисти. Едно обаче е ясно и е факт, ЦСКА е най-голямата спортна жертва на политико-олигархичната мафия в България, а в този ред на мисли привържениците на този клуб са най-изстрадалите у нас.

Големите удари на задкулисни кръгове по ЦСКА започнаха може би през 2008 г., макар и да не може да пропуснем факта, че през 2006 г. ЦСКА, начело с Васил Божков като собственик, загуби титлата от Левски по-съмнителен начин, след като преди зимната пауза водеше със 7 точки. И до днес сърбинът Миодраг Йешич - тогава треньор на "армейците", е категоричен, че отборът му е бил разбит и унищожен след едно новогодишно празненство в Дубай.

Но през 2008 г. беше първият същински удар на един от клановете на политико-олигархичната мафия. След като ЦСКА беше спечелил 31-вата си титла и фактически последна оттогава насам, с доносничество (б.р. тогавашният президент на Левски Тодор Батков сам призна, че е "прецакал ЦСКА за Европа") и активното съдействие на Българския футболен съюз "червените" останаха без лиценз за европейските турнири (заради няколкостотин хиляди лева), в частност за Шампионска лига, и много малко оставаше да ги изхвърлят и въобще от професионалния футбол на България - нещо, което се случи след 7 години.

След краха на Александър Томов през лятото на 2008 г., за който вероятно той също има персонална вина, същите политически играчи, участвали в погрома над ЦСКА, в края на същата година натресоха на клуба нови собственици - прословутите "Титани", мразени изключително силно от "червената" общност. В самото начало на управлението на споменатите всичко вървеше много добре, Любослав Пенев направи сефтето си като треньор, отборът беше съставен предимно от българи, но след една загуба от Левски в дербито всичко се срина. Водените от Любослав Пенев футболисти бяха неузнаваеми и в следващия мач и загубиха на гости на Черно море. За 2 седмици авансът им от четири точки пред втория Левски се превърна в история - срив от нищото, и в крайна сметка "сините" станаха шампиони през сезон 2008/09. Този срив тогава вероятно на феновете е изглеждал нещо допустимо във футбола, нещо, което се случва понякога с някои отбори, но ако минем през цялото около 5-годишно управление на "Титан" в ЦСКА, то съмненията за задкулисни, не съвсем футболни неща, съществуват у "червения" фен. Особено като вземем предвид факта, че новият политико-олигархичен клан вече беше дошъл на власт, когато "армейците" изведнъж започнаха да сдават титлата. А пък след това - и до днес, за сметопочистването в София, а и не само, гореспомената фирма е фаворит на властта. Същата беше докарала ПФК ЦСКА почти до смърт - и финансова, и всякаква, за да се появи отново Александър Томов, който просто удължи агонията на фалиралото през 2016 г. дружество, на което клубът, играещ днес на стадион "Българска армия" и трениращ на базата в Панчарево, е правоприемник.

Колкото обаче и да беше агония вторият престой на Томов, ЦСКА отново бе изградил боеспособен състав, благодарение на треньора Стойчо Младенов. Преди зимната пауза на сезон 2014/15 ЦСКА отново имаше точкова преднина (3) пред втория - този път това беше Лудогорец. И, разбира се, отново нещо се случи. Или по-скоро се беше случило на зимния лагер на водения от Стойчо Младенов отбор. Вътрешен бойкот, стимулиран отвън, за който Екзекутора на Ливърпул така и никога не проговори. Нито отрече, нито потвърди тази хипотеза. Тя е популярна във фенските среди, но в нейна подкрепа свидетелстват и някои напускания на определени футболисти по време и след края на сезона. А кой е имал към онзи момент изгода от разбиване на колектива в ЦСКА, е повече от ясно. Така или иначе, Лудогорец стана шампион, а ЦСКА навлезе в брутална спортно-техническа криза, довела до смяна на треньора, а отделно от това се смени и собствеността. Александър Томов предаде властта на Юлиан Инджов и Петър Манджуков, които ще се запомнят с това, че отвориха пътя на ЦСКА към фалита. И в крайна сметка той се случи, макар и година по-късно - през 2016 г. Мечтата на мнозина се бе сбъднала, но какво ли означава просто едно акционерно дружество... Нищо. Такива през годините са сменяни много от всички клубове в България.

През 2015 г. на ст. "Българска армия" се появи Гриша Ганчев. Той бе "стара" мечта на феновете на "армейците" и когато те от В група спечелиха Купата на България изглеждаше, че очакванията им ще се оправдаят, че ЦСКА няма да е сирачето, което политико-олигархичната мафия в България подритва и гаври, но не се случи точно така. Клубът продължава да плаща на държавата за базите си, а от годините насам същата, с всичките си институции, възпрепятства модернизацията на ст. "Българска армия". Отделно от това, титлата в първенството бе решена предварително в последните 5 години. По един или друг начин Лудогорец неизменно е шампион вече 9 години. И след като с примери показахме как ЦСКА на три пъти губи титла, текущата напрегната ситуация в клуба от Борисовата градина твърде много наподобява на примерите от предходни години. Напрежението се нагнети от нищото, в ЦСКА стана революционно отново, и то точно когато клубът има наистина много силен отбор, който може да се противопостави на Лудогорец и дори да го детронира от шампионския трон. В утрешния ден ще видим дали случилото се през седмицата ще се отрази на играта на отбора. Но тези съвпадащи си в годините "случайности" определено предизвикват много дълбок размисъл у всеки, следящ футбола у нас.

Впрочем, отношението към волейболния клуб на ЦСКА от страна държавата е същото. Създаващо максимално много трудности на клуба, който едвам свърза двата края. Баскетболният клуб на ЦСКА пък тепърва се възражда, след като преди доста години бе буквално унищожен.

Но да се върнем на футболния и на футбола като цяло. Тези ситуации в ЦСКА, а и в Левски и всеки друг български клуб, са възможни, защото в България няма реална пазарна икономика, средата за правене на бизнес е несигурна и дори крие опасности - като например един дебел млад мъж да си хареса бизнеса ви. А той хареса ли го, ще го вземе чрез институциите, които работят за него. И всичко това прави невъзможно навлизането на чужди инвеститори в българския футбол и спорт като цяло. А това ограничава вариантите за ЦСКА и Левски до бизнес емблемите на прехода. В този ред на мисли, Гриша Ганчев далеч не е най-добрият възможен собственик и ръководител за ЦСКА, но в настоящите български условия не само че няма ПО-ДОБРИ варианти, но изобщо няма варианти. Е, силната на деня политико-олигархична мафия винаги може да назначи някой клетник, на когото дава обществени поръчки от време на време, но "червените" фенове определено няма да станат по-щастливи в спортен и всякакъв друг план, свързан с любимия им клуб. Друг въпрос е дали и Гриша Ганчев е в ЦСКА, мотивиран само от собственото си желание.

За Левски дереджето не е много по-различно. "Сините", по един или друг начин, също са държани далеч от капарирания връх в родното футболно първенство. Разлики обаче между тях и ЦСКА има. На първо място, левскарите изглеждат доста по-примирени с вторите и третите места в последните 9-10 години. На второ, когато го закъсат, някак си винаги се намират богати спасители, които обаче само удължават агонията, макар и държавните органи, и Футболният съюз да са силно благоразположени към "синия" клуб. И на трето, жестът от сряда да им се даде "Герена", когато на "Армията" чакат вече няколко години да има раздвижване по казуса с техния стадион, няма как да не направи впечатление. Помним, разбира се, и как "Газпром" беше обещана от премиера за спонсор на ЦСКА, но впоследствие се оказа, че са я насочили към Левски.

В крайна сметка обаче, както се спомена, и двата гранда са държани далеч от върха. A на финала на този коментар няма как да не се отбележи, че грандиозното битуване на Лудогорец в българския футбол съвпада с царуването на ГЕРБ в българската централна и местна власт. Персонално и самият Кирил Домусчиев не бе чуван от никого преди над 10-годишната ера на ГЕРБ, а днес е един от влиятелните хора в България. Времето ще покаже дали наистина става въпрос за скачени съдове. Но едно е ясно - изпадне ли Домусчиев в немилост при евентуална нова изпълнителна власт, Лудогорец ще се завърне към традиционния за Разград аматьорски футбол.