Как една държава спаси 800 милиона души от бедността

Китайският президент Си Дзинпин обяви, че Китай е спечелил историческа победа в борбата срещу абсолютната бедност. Според него през последните осем години 98,99 млн. жители на селските райони са преминали тази граница, 832 окръга и 128 хил. села са изведени от бедните райони. Както отбеляза Си Дзинпин, през това време Китай е инвестирал около 1,6 трилиона юана (около 246 млрд. долара) в борбата в тази област. Трудно е да се спори с успеха на правителството на КНР: според Световната банка през последните 40 години Китай е извадил над 850 млн. души от бедността. Самият Си Дзинпин каза, че от 1978 г., когато страната започва политика на реформи и отваряне, 770 млн. души са излезли от бедността. Бедността обаче е относително понятие, както и критериите за нейната оценка. Как започна всичко и как се промениха преценките?

40 години работа

Китайското правителство се бори с бедността в продължение на няколко десетилетия: идеята за изграждане на общество "сяокан" ("общество със среден просперитет") беше обявена за първи път през 1979 г. от "архитекта на китайските реформи" Дън Сяопин. Изграждането на такова общество беше поставено за крайна цел на модернизацията на Китай. През 2002 г. XVI конгрес на Китайската комунистическа партия си постави за цел да завърши „цялостното изграждане на общество със среден просперитет“ до 2020 г. През 2002 г. Си Дзинпин беше секретар на провинциалния комитет на провинция Чжецзян и току-що бе станал член на ЦК на КПК на същия конгрес. Кой би помислил, че именно той 18 години по-късно ще бъде предопределен да направи равносметката от многогодишната работа на четири поколения от ръководството на страната и да стане олицетворение на тази победа в очите на нацията.

След като дойде на власт през 2012-2013 г., китайският президент Си Дзинпин, следвайки своите предшественици, обяви борбата с бедността за един от приоритетите на националната политика. От 2012 г. насам държавният глава е направил повече от 50 инспекционни посещения в най-бедните села в страната. Трябва да се разбере, че правителството не просто отвори кутията и раздаде пари на бедните. Програмите за премахване на бедността включват много аспекти. Това е полагането на съвременни пътища, електропроводи и комуникации до най-отдалечените райони на страната, за да се повиши тяхната транспортна достъпност и жизнения стандарт на жителите. Това е преселването на милиони хора от труднодостъпни райони, субсидии, привличане на бизнес в провинцията за създаване на работни места. Както и специални курсове за обучение и преквалификация на земеделските производители да управляват модерна икономика и да се занимават с търговски дейности. Освен това властите са предприели редица мерки, които са премахнали „наследяването“ на бедността: училища, техникуми и други образователни институции са построени в райони с ниски доходи със свободен достъп до образование за деца и младежи.

Праг на бедността

През 2010 г. китайското правителство определи линията на бедността като годишен доход от 2300 юана (около 356 долара). Оттогава тази цифра се е увеличила няколко пъти и сега възлиза на 4000 юана годишно (около 620 долара) за жителите на селските райони. Доколко тази цифра отговаря на реалностите на съвременен Китай е спорен въпрос. Световната банка препоръчва за международна граница на бедността да се смятат 1,9 долара на ден. Китайските власти, въз основа на цифрата от 4000 юана годишно, определят линията на бедността под тази стойност - на 1,7 долара на ден. Дяволът, както се казва, е в детайлите.

Световна банка разделя всички икономики по света, в зависимост от брутния национален доход (БНД) на глава от населението, на няколко нива: икономики с ниски доходи (под 1036 долара средно на човек годишно), икономики с ниски средни доходи (от 1036 долара на 4 045 долара годишно), икономики с висок среден доход (4 046 до 12 535 долара годишно) и икономики с високи доходи (над 12 535 долара годишно). Въз основа на тази класификация Световната банка предоставя своя препоръчителна линия на бедността за всяка група държави. Според тази версия Китай принадлежи към икономиките с високо ниво на среден доход, следователно според международната институция препоръчителният праг на бедност не трябва да е 1,7 долара, а 5,5 долара на ден.

С други думи, Китай е упрекван за това, че неговите национални критерии за бедност вече са много остарели. Да се ​​говори за победа над бедността, приравнявайки се по стандарти с Руанда или Еритрея, не е много акуратно. А за втората икономика в света това е проява на лош вкус. Но органите на КНР очевидно нямат илюзии за това. Дори тази победа над бедността не беше лесна: в разгара на кампанията имаше няколко скандала - местните власти съзнателно намаляваха доходите на жителите, за да получат повече субсидии и средства от правителството. Включването в броя на бедните населени места за тях означаваше преди всичко бюджетни средства, приоритетна процедура за получаване на всичко необходимо, изграждане на пътища, училища, медицински центрове, центрове за отдих и образование за държавна сметка. За обикновените жители участието в тази програма също можеше да реши редица проблеми: те можеха да получават храна от властите, назначение на работа или преквалификация, възможност да обучават децата си в училища и технически училища безплатно и дори да се преместят в нови жилища.

В експертните среди има сериозни опасения, че ограничаването на програмите за изкореняване на бедността може да доведе до връщане към нищетата на много хора в Китай. През май 2020 г. премиерът на Държавния съвет на Китайската народна република Ли Кецян обяви цифра, която казва много за разпределението на доходите сред 1,4-те млрд. жители на Китай. По думите му, около 600 млн. души в Китай живеят с доход под 1090 юана (около 169 долара) на месец. Така че за формирането на реална и обширна средна класа не е достатъчно една държава да провъзгласи победа над абсолютната бедност - трябва измине доста сериозен път.

Автор: Роман Баландин, ТАСС

Превод: "Гласове"