Предният отряд на генерал Гурко. Началото на похода

На 27 юни 1877 година руски части под командването на генерал М. И. Драгомиров форсират река Дунав в района на Зимнич – Свищов и въпреки силния вражески огън създават сигурен плацдарм на българския бряг. Загубите на нашите освободители в тази операция се оценяват на 1100 човека убити и ранени.

До 3 юли инженерните части на генерал Ал. Деп построяват над водната преграда два понтонни моста, по които преминават главните сили на императорската армия.

Войските при Свищов са разделени на три отряда: Западен, Русчушки и Преден – именно за неговите действия ще стане дума в настоящия текст.

Предният отряд е подчинен на генерал Гурко и включва следните подразделения:

• Сборна драгунска бригада (VIII Астрахански и IX Казански драгунски полк), командир - княз Е. М. Романовски.
• Сборна бригада (IX Киевски хусарски и XXX Донски казашки полк), командир - княз Н. М. Романовски.
• XXI и XXVI полк от Донската казашка бригада на полковник Чернозубов
• II Кубански и Владикавказко – Осетинският полк от Кавказката казашка бригада на полковник Ив. Тутолмин
• IV стрелкова бригада, командир – генерал А. Цвецински
• Шест дружини на българското опълчение под командването на генерал Столетов
• Две сотни спешени кубански казаци
• Сотня уралски казаци

Общо 12000 човека и 40 оръдия.

Пред корпуса е била поставена задача да настъпва по направлението Свищов – В. Търново – проходите на Централна Стара планина – Ст. Загора – Одрин. Стратегическият замисъл на операцията е бил да се разпръснат турските части в Централна Северна България, да се овладеят старопланинските проходи и да бъде подсигурено прехвърлянето на основните руски сили в долината на река Марица. Освен това се предвиждало отрядът да подкрепи евентуално въстание на българското население, живеещо отвъд Балкана.

На 6 юли Предният отряд достига река Росица в участъка от Сухиндол до Никюп. Взето е решение бъде проведено разузнаване с бой по направлението към В. Търново.

На 7 юли шестхиляден конен отряд начело с ген. Гурко се отправя към нашата старопрестолнина.

В турския гарнизон в града са влизали пет табора, батарея и няколко стотин конници. Общо – 4000 човека.

Кратко пояснение за тогавашната организация на османската армия. По принцип таборът се състоял от осем роти (бейлюци) и по щат имал 774 човека, но в действителност броят им се колебаел между 100 и 650. Преди Освободителната война през 1877 – 1878 год. ротите в табора били намалени на четири.

В батареята имало шест оръдия и 12 зарядни ракли. Личен състав – 110 войници.

Към 12:00 ч. движещият се в авангарда руски гвардейски взвод е атакуван от група черкези. На помощ са му изпратени 2,5 ескадрона с две оръдия. След кратка, но яростна схватка неприятелят побягва към Търново. Генерал Гурко изпраща след него четири (според някои източници – шест) драгунски ескадрона, две казашки сотни и XVI конна батарея на подполковник М. Ореус.

След 15:00 ч. на подстъпите към града преследващият отряд е обстрелян с оръдия. По същото време турците започват да напускат някогашната българска твърдина. Част от тях се окопават по десния бряг на р. Янтра и водят оттам чест пушечен огън. Била забелязана и тяхна колона, оттегляща се в източна посока.

Противникът е дезорганизиран и неспособен да окаже сериозна съпротива, затова ген. Гурко взема решение да развие разузнаването с бой в настъпление и да превземе В. Търново.

Батареята на подп. М. Ореус бързо подавя огъня на вражеската артилерия, заема позиция по-близо до реката и започва да обстрелва пехотата на другия бряг. Междувременно казашкият отряд излиза във фланг на отбраняващите се. Турците не издържат на натиска и решават да отстъпят към Осман пазар (дн. Омуртаг). Но руснаците не им дават да се опомнят – пренасят оръдията през реката и от 600 метра косят бягащите. Противникът е преследван до падането на мрака от полковете на Драгунската и Донската казашка бригада.

Загубите на нашите освободители в този бой се изчисляват на двама ранени артилеристи.

Към 17:00 ч. на 7 юли във В. Търново влиза първата казашка сотня, водена от княз Ал. Церетели.

В същия ден руското разузнаване изяснява, че в Плевен няма турски войски.