Сриването на „американския“ Афганистан: катастрофа или закономерност (ЧАСТ I)

Падането на прозападния афганистански режим и предаването на цялата страна на талибаните се случи със шеметна скорост. Абсолютно всички западни прогнози за жизнеспособността на афганистанския режим се провалиха. Афганистан за пореден път потвърди прякора си „гробището на империите“ - Британската империя, СССР, САЩ и НАТО постоянно търпят поражения в тази страна.

Пълен анализ на тази война, причините за нейния провал, възможните последици и бъдещи сценарии за развитието на Афганистан, както и ролята на САЩ, НАТО и Запада като цяло през следващите години ще бъдат посветени на десетки академични трудове, които ще бъдат публикувани в Русия, Азия и Запада. Ще обърнем внимание само на няколко ключови тези, които ще ни позволят да разберем по-добре края на 20-годишната трагедия, разгръщаща се пред очите ни.

Провал на всички фронтове

Светкавичното преминаване на Афганистан под управление на талибаните, дори преди изтеглянето на западните войски да приключи, се превърна в морална катастрофа за САЩ и НАТО, като мигновено изтри всички резултати от 20-годишната война през тази страна. Четирима генерални секретари на НАТО, от лорд Джордж Робъртсън (1999-2003 г.) до сегашния Йенс Столтенберг, във всяко свое изказване за Афганистан в продължение на 20 години повтаряха като мантра две еднакви фрази: „Афганистан никога повече няма да се превърне в убежище на световния тероризъм (означава "талибани") НАТО никога няма да остави Афганистан на съдбата ѝ." Сега и двете фрази, описващи целите на 20-годишната кампания за мир и демокрация, загубиха значението си изведнъж. Над 30 000 убити и ранени сред военните международни сили, около 250 000 убити цивилни в Афганистан, трилиони долари изсипани в страната от западни данъкоплатци. И всички това се оказа напразно.

В същото време европейските държави изведнъж се оказаха пред заплахата от нова мощна миграционна криза - вълна от прозападни афганистанци, бягащи от талибаните.

Начин да напуснеш

Да загубиш война в Афганистан е възможно по редица начини. Всъщност, оставени сами да се справят с всичко, след напускането на съветските войски през 1989 г., просъветският режим на Мохамед Наджибула се задържа още 3 години.

Нещо повече, той дори оцелява след разпадането на СССР и прекратяването на доставките, преди да загуби контрол над страната. Проамериканският режим на Ашраф Гани се срина още преди завършването на изтеглянето на чужди войски. Самият той избяга от страната.

С напускането на чуждестранните войски през последните месеци, настъпването на талибаните се ускоряваше. Това, което видяхме, че изтеглянето на западните войски се превърна първо в хаотично отстъпление, а след това на практика в бягство. През уикенда последното контролирано от САЩ и НАТО съоръжение в Афганистан беше летището в Кабул, за което САЩ дори трябваше да върнат повече от 3000 войници в Афганистан, за да осигурят адекватна защита и прикритие за прибързаната евакуация на чуждестранен цивилен персонал.

Втори Виетнам?

Картината на евакуацията от Кабул на 14-15 август няма нищо общо със системното, планирано и организирано изтегляне на съветските войски от Афганистан. То приличаше много повече на кадри от паническата евакуация от столицата на Южен Виетнам - Сайгон през 1975 г. от американското посолство. Американски хеликоптери взеха персонал и дипломати директно от покрива на сградата, към която по това време се приближиха войските на Демократична република Виетнам (Северен Виетнам). Кадрите от този полет се превърнаха в символ на поражението на САЩ във войната във Виетнам, последствията от което САЩ преживяха и осъзнаха през следващите 10 години.

Когато през април Вашингтон обяви началото на изтеглянето на войски от Афганистан, журналистите попитаха Джо Байдън дали е възможно повторение на трагичните събития от 1975 г. На това Байдън отговори категорично: талибаните не са северно -виетнамската армия. Те дори отдалечено нямат такива възможности. Няма да видите как хората се спасяват от покрива на посолството на САЩ в Афганистан. Това са несравними ситуации".

В някои отношения той се оказа прав - хеликоптери, транспортиращи набързо служителите на посолството на САЩ от Кабул до летището, кацнаха не на покрива, а на неподвижна платформа в двора на посолството, над която черен дим се издигаше от набързо изгорени документи, държавни символи и знамена, които не трябваше да попадат в ръцете на талибаните.

Разпадането на армията

Атаката на талибаните срещу Кабул много напомня за друго историческо събитие, много по-малко скорошно. По същия начин през 2014 г. в Ирак бързо разрастващата се терористична организация „Ислямска държава на Ирак и Левант“ („Ислямска държава“) пое контрола над втория по големина град в страната - Мосул, само за две седмици. Днес почти същото се повтаря и в Афганистан.

Правителствените сили, обучени в продължение на 20 години от американци, надвишавайки бойните отряди както по личен състав, така и по въоръжение и техническо оборудване, напуснаха позициите си в подразделенията, или дезертираха, или дори се присъединиха към редиците на бойците, а оръжията и оборудването бяха автоматично прехвърлени. Местните центрове на съпротива на най-ефективните правителствени сили бяха брутално и бързо превзети.

Напускането на западната армия сериозно подкопава логистиката и цялата система за командване и контрол на афганистанските въоръжени сили. Основният проблем на афганистанската армия обаче се проявява в липсата на разбиране какво точно и от кого войските трябва да защитават. За 90% от въоръжените сили на страната талибаните и тяхната ислямска догма са по-близки и разбираеми от всички западни ценности, взети заедно, които САЩ и НАТО се опитват да внушат на страната и армията в продължение на 20 години. Освен това държавата, която се създаваше през цялото това време в Афганистан, беше ужасно далеч от своите граждани. Повечето войници и офицери от афганистанската армия отлично разбираха какво ще струва тяхното управление и колко бързо ще напуснат Афганистан в критична ситуация.

При тези условия е трудно да се обвини армията в нежелание да се бие.

Денис Дубровин
аг. ТАСС