Загубиха ли САЩ войната в Афганистан?

Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов

Повече от седмица темата за събитията в Афганистан не слиза от страниците на световните медии. Основните твърдения са разнопосочни, но все пак преобладава мнението, че САЩ загубиха тази война, в резултат на което талибаните бързо поеха съдбините на страната. Но не напълно, защото в долината Панджшир вече възниква въоржена сила срещу тях, защото изобщо не е ясно ще се създаде ли преходно правителство или ще започне гражданска война в страната.

Последното е твърде вероятно, защото вицепрезидентът Амрула Салех, който декларира, че според Конституцията е временен държавен глава, събира въоръжени привърженици на сваленото правителство под командването на маршал Абдул-Рашид Достум и вече дори има отделни сражения с талибаните.

Ситуацията се усложнява и от присъствието в страната на групировка на "Ислямска държава", т.е. в Афганистан продължават да действат три сили – на сваленото правителство, на талибаните и на ислямистите. Ако САЩ са целяли с оттеглянето си да създадат хаос в страната, вероятно ще успеят и тя ще стане сериозно огнище на напрежение в региона.

Една от целите на стратегическата операция „Трайна свобода”, започнала през 2001 г., бе настаняване в Средна Азия с цел контрол и оказване натиск върху Русия, Китай и Иран от афганистанска територия, която е твърде удобна за това. Двадесет години след нейното начало САЩ не се изтеглиха от Афганистан поради военна загуба, защото на практика те не водеха война с талибаните, а контингентът им стоеше в изградените военни бази и рядко извършваше бойни операции, задействайки предимно авиацията при тях.

През този период геополитическата обстановка в света значително се промени. Китай все повече увеличава икономическата си и военна мощ, показателни в това отношение са изграждащите се днес 119 нови шахтни пускови установки за междуконтенентални балистични ракети, а Русия вече десетилетие не престава да учудва с бързото развитие на въоръжените си сили, насищайки ги с нови оръжия, включително хиперзвукови. Иран продължава да развива ядрените си възможности за обогатяване на уран и постигна впечатляващи успехи в ракетостроенето.

Можеха ли САЩ да противодействат на тези три страни, които трябваше да се контролират, с ограничения си контингент в Афганистан? От военна гледна точка, отговорът е очевиден, а от политическа, те са изправени пред увеличаващата се заплаха от Китай, на този етап преди всичко политико-икономическа. За парирането ѝ е необходим нов подход и нова стратегия, изискващи съсредоточаване на усилията в главното направление, китайското.

По всяка вероятност изтеглянето от Афганистан е част от тази стратегия, макар и все още не съвсем ясно декларирана, и навярно е първа значителна стъпка във връзка със задаващото се геополитическо пренареждане. Но САЩ едва ли са се отказали от натиск върху гореспоменатите три страни. Напротив, те само сменят средството – регионът и без тяхното присъствие трябва да остане потенциална заплаха за тях.

Китай е уязвим с проблема в Синдзян-Уйгурския автономен район, в който действа народноосвободително движение „Източен Туркестан”, за предизвикване на по-активни негови действия винаги ще се намери външен фактор, а Русия няма стабилни отношения с някои от бившите съветски средноазиатски републики.

Американците направиха опит още повече да ги усложнят, като създадат бази за настаняване на свои войскови части в Средна Азия. За това е ставало дума на срещата Байдън-Путин на 16 юни т. г. в Швейцария, но Русия е била категорично против. И с право, защото през 2001 г. тя протегна ръка за помощ на САЩ при навлизането им в Афганистан – подкрепи операцията на САЩ, позволи транзитно снабдяване на американските войски през своя територия, предоставяше разузнавателна информация и оказваше политическа подкрепа. Само две години по-късно американците не се съобразиха с руските интереси в Ирак. Да не говорим за многобройните санкции, наложени на Русия през последното десетилетие.

Въпреки отказа на Русия, през юли т.г. САЩ поискаха от Таджикистан, Казахстан и Узбекистан да поемат около 10 хил. афганистанци, сътрудничили с американския контингент. Освен това с Узбекистан и Таджикистан е обсъждана възможността за изграждане на бази, от които с БЛА да се нанасят удари по терористи. Странно искане – те не се бориха активно с терористите докато двадесет години бяха в Афганистан, а сега, след изтеглянето си от там, решават, че трябва да се борят със създадените от тях самите терористи, при това да се настанят в страна, член на Организацията на договора за колективна безопасност, доминирана от Русия. Още повече, че в Таджикистан е разположена не само 201-ва руска военна база, но там е и оптико-електронния комплекс „Окно” за контрол на космическото пространство на разстояние до 40 хил. км и има важно заначение за противокосмическата отбрана на Русия. Целта на американското искане е съвършено ясна, както и това, че БЛА ще се използват за контрол и разузнаване на региона.

През последните седмици Русия предприе действия за предотвратяване на това искане. Нещо повече, тя даже успя да увеличи влиянието си в Киргизстан, Узбекистан и Таджикистан, провеждайки мащабни съвместни военни учения с тях за защита на границите им от евенуално талибанско посегателство.

За предотвратяване на американския замисъл за създаване на хаос в Афганистан, Китай и Русия действат съвместно, настоявайки за съставяне на преходно правителство и контактувайки с всички политически сили в страната. Посещението през този месец на талибаните в Москва и срещатата на техни лидери с китайския външен министър, са доказателство за активна дейност в това отношение.

Успехът на тези усилия би означавал не само крах на американския замисъл, но и изолиране на САЩ от Средна Азия, което, ако се осъществи, ще бъде истинското им поражение в този регион.