Родната реч

Значителна част от битовия речник на българина към 1878 година се състои от турцизми. В протежение на пет века дивите агаряни избиват най-смелите от нашите прадеди, отвличат красивите и способните момичета и момчета, горят книги, унищожават дори останките от някогашните църкви и крепости. Игото омърсява кръвта и изкривява самосъзнанието на безправната рая. Затова след Освобождението възстановяването на родната реч става първостепенна задача. Събират я парченце по парченце. Използват текстовете от църковните ръкописи, които някога са били изпратени в Русия. Създават нови думи. И народът се пробужда.

По турско отъпелите селяни са укрепвали своите кокошарници с плочи, измъкнати от дворците в Плиска, без да разбират какво рушат... А понастоящем изчанчените европеиди се гаврят с последния символ на българщината – езика.

Шопският диалект измества официалните правоговорни норми и отнема звучността, мекотата и ритъма на словото. Като мекаш и акаш, ти само демонстрираш какво си оцапано и неуко теле.

Ортографията пропада... Писането е пряко свързано с мозъчната дейност и фактът, че мнозина не знаят дори простичкото правило за употребата на пълния и непълния член, е плашещ.

Чуждиците се използват безразборно, въпреки че за повечето от тях съществуват точни и по-разбираеми български варианти. Родното речниково богатство бива попилявано.

Позорно е, че обществото и специалистите от БАН позволяват българският език да бъде изопачаван с правила, взети от английския. При обръщения вече не се използва звателен падеж. Женският род изчезва. Зачестиха примерите за пропускане на предлозите.

Граматиката и правоговорът са основани на правила и логични връзки... Те трябва да се учат и спазват... Ала в нашето време нормите и здравомислието по принцип стават нежелателни.

Робството започва в мозъците.