Всяка важна стъпка за живота на страната трябва да се направи с подкрепата на хората

"Всяка важна стъпка за живота на страната трябва да се направи с подкрепата на хората". Това изречение от Обръщение на държавния глава Касъм-Жомарт Токаев към народа на Казахстан „Справедлив Казахстан: закон и ред, икономически растеж, обществен оптимизъм“ от 2 септември 2024 г. като че ли най-пълно отразява неговия дух и вътрешна енергия.

В новата политическа история на Казахстан обръщенията на държавния глава по традиция се очакват с интерес, тъй като визират важни предизвикателства, на които нацията трябва да отговори. В речта на президента Токаев са фиксирани девет такива. Ще си позволя да взема отношение по три от тях, които се отнасят до сферата на моята компетентност. Първият е, разбира се, образованието. Не случайно образованието като приоритет е поставено веднага след четирите основни икономически предизвикателства: премахване на дисбалансите между паричната и фискалната политика; подобряване на инвестиционния климат и условията за правене на бизнес; системни усилия за пълното разкриване на индустриалния потенциал на страната; и решаване на приоритетни инфраструктури проекти.

Ще си позволя малко отклонение по повод на инфраструктурата. Когато през 2012 година пристигнах със семейството си в Актау, град, в който преподавах две години и където останаха едни от най-добрите ми приятели и проекти, асфалтовият път, който свързваше най-важните населени места в Мангистауска област, свършваше в полупостинната степ, буквално в нищото. Само десетина години след това видях Казахстан прорязан от нови модерни магистрали, които нямаха нищо общо с остарялата или отсъстваща инфраструктура от първите ми спомени.

Но да се върнем към казахстанското образование, което си позволявам да твърдя, че добре познавам, тъй като от 2006 година до днес съм непрекъснато заета в него. Няма развитие без образование – кадрите, както се знае, решават всичко. Няма друга страна, която даже по време на най-кризисните години отделяше такива огромни средства за университетите, както Казахстан. За жалост обаче станах свидетел на това, как остарялата администрация и липсата на мотивация у студентите за подготовка по техническите професии до голяма степен обезсмислят тази огромна инвестиция. В обръщението се предлагат конкретни и отдавна необходими мерки – ефективно изразходване на средствата, подкрепа за местните университети, слагане на край на безсмисления академичен туризъм и засилване на връзките между университетското образование и реалния бизнес. Отдавна имаше нужда от това.

Аз съм голям радетел на равнопоставеността на университетите в състезанието за повече фондове. На основа на собствения си опит мога да кажа, че Казахстан разполага с прекрасни специалисти работещи в така наречените местни университети – по име, но не и по значение, а самите местни университети по нищо не отстъпват на тези с републиканско значение. Речта на президента Токаев ми дава основание да смятам, че това е крачка към постигането на разнопоставеност, която отдавна е назряла нужда в Казахстан.

За първи път от много години се поставя остро въпросът за профсионалното образование. То е основа на високачесвените социални и частни услуги, развитието на производството и конфорта на гражданите. Това навярно е най-неотложната нужда на Казахстан – и не само на него, това е тема, по която цел свят търси оптимални решения. Колкото до образованието, президентът е еднозначен: „Учителите са интелектуалният авангард на страната, който поставя основата за дългосрочния напредък на нацията. Можем да имаме най-добрите програми, модерни училища и усъвършенствана система за управление, но нищо не може да се постигне без добри учители.“ Много важно е, че това признание е съпроводено от предложения за конкретни финансови механизми, чрез които да бъде постигнато.

Вторият пункт, който ще си позволя да коментирам е този за държавното управление. Без ефективна държавна администрация няма развитие на нацията, а просто обогатяване на едни за сметка на други, разгул на корупцията и некомпетентността. Концепцията за „Чуващата държава“ предложена преди 5 години, стана основа на нов модел на поведение на държавните служители – проактивен и отворен, по-отговорен и ефективен. Въпреки това, диалогът между държавата и обществото трябва да продължи. Това е особено важно за една млада гражданска нация, каквато е казахстанската – не случайно на въпросите на националното строителство беше посветено едно от предишните обръщение на президента Токаев.

Огромна крачка напред в утвърждаването на обществото на хармонията и съгласието, каквото се треми да бъде казахстанското, е изборът на акими на райони и градове с областно значение. Това слага край на епохата на един ненужен патернализъм, който очевидно се беше превърнал в бреме за страната. Няма съмнение, че местните избори ще придадат повече динамика и ще предизвикат по-голямо участие на населението в политическия живот на нацията.
Последният въпрос, който ще коментирам, е утвърждаването идеологията на закона и реда – характеристика на всяка модерна цивилизована държава. Никой не е над закона – та макър и изкуственият интелект! Позволявам си тази шега, тъй като в речта неговото значение е ясно очертано, но в същото време е отправено и предупреждението, че можем да станем жертви на незаконното му прилагана и използване. Да, цифрова грамотност е необходима всекиму – както и елементарни икономически умения. Президентът Токаев изрече на глас онова, което дълго време никой преди него не се осмеляваше публично да каже – нарастването на вътрешната задлъжнялост е голям проблем за страната. По моето скромно мнение, той лежи в основата на различни конфликти в различни периоди от най-новата история на Казахстан.

Уверена съм, че усилията които президентът полага за превръщането на Казахстан в зона на комфортен и безопасен живот, ще дадат резултат. В крайна сметка, политическите доктрини и платформи нямат никакво значение ако не доведат до по-добър, по-спокоен и по-предвидим живот на хората. Проспериращият и увереният в бъдещето си човек е по-голям патриот, а думата „родина“ звучи по-добре сред топлината на домашното огнище, когато не се безпокоим от уличната престъпност и издевателствата на корумпирани чиновници и некомпетентни лекари и учители. До колкото мога да разбера, това е основният патос на посланието на президента. И той звучи убедително, модерно и обосновано.
Към традиционните добродетели на гостоприемния, сърдечен и трудолюбив казахстански народ се прибавят новите – уважение към закона, стремеж към балансирано развитие, което поставя в центъра си интересите на човека и неговото израстване, професионализъм и компетентност на заетите във всички области на живота и народното стопанство. Не всичко може да бъде постигнато изведнъж. Но когато имаме цел, знаем на къде да вървим.

Проф. Дпн Татяна Дронзина
Посланик на мира на АНК