Възраждането на ядрената енергетика на Казахстан

На 2 септември 2024 г. президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев направи обръщение към народа на Казахстан, което породи интерес не само сред общественността в страната, но и сред коментаторите в чужбина. Документът определя приоритетите в политическото и социално-икономическото развитие на Казахстан в краткосрочна перспектива.

Самото заглавие на обръщението - „Справедлив Казахстан: закон и ред, икономически растеж, обществен оптимизъм“ – подсказва широките рамки и взаимосвързания характер на съдържащите се в него послания. Това с пълна сила се отнася, например, за тезите, засягащи енергетиката, професионалното образование, а и външната политика.

Обединяваща в този смисъл е новината за насрочването на 6 октомври т.г. на отдавна планирания референдум за строителство на атомни електро- и топлоцентрали, т.е. за възобновяване на експлоатацията на ядрени мощности в енергосистемата на страната.

Много са основанията да се очаква обществено одобрение за мирното използване на атома за енергийни нужди:

Казахстан заема второ място в света по доказани находища на уран. Той е най-големият производител и износител на уран, чиято цена на международния пазар се покачва, след претърпения срив, последвал аварията във Фукушима, Япония. От друга страна, в град Курчатов и недалеч от Алмати работят изследователски реактори. Казахстан има, макар и кратък, опит в експлоатацията на атомна електроцентрала, изградена още по съветско време в Мангистауския атомен енергиен комбинат в Актау, на брега на Каспийско море. Нейният реактор BN-350, първият в света реактор на бързи неутрони, използващ натрий като топлоносител, е затворен през 1998 г., под предлог на изисквания за сигурност и неразпространение на ядрени материали. Предвид споменатите обстоятелства, едва ли някъде другаде изразът „обущарят ходи бос“ е по-приложим, отколкото когато се говори на темата ядрена енергетика и Казахстан.

Обратната страна на историческото наследство са споменът и последствията от стотиците ядрени взривове на полигона в Семипалатинск при изпитания на ядрен арсенал, от какъвто Казахстан се отказва в самото начало на своята независимост. „Атомната степ“ – така известният специалист Тогжан Касенова от Фонда Карнеги нарича изследването си, разкриващо как ядреното минало се отразява в ядреното настояще на страната.

Разяснителната кампания в навечерието на референдума за ядрената енергетика включваше открити и многолюдни срещи на атомни експерти с обществеността, свикани в двадесет града – от малкото градче Улкен, край предполагаемата площадка за централата, на брега на езерото Балхаш, до мегаполисите Алмати и Астана. Организаторите на дискусиите от Комитета по въпросите на гражданското общество към Министерството на културата и информацията, оставиха дневния ред за обсъждане открит, в резултат на което в него присъстваха не само екологически опасения, настоявания за гаранции срещу повишена радиация, но и икономически въпроси - за предвидими обеми на инвестиции и прозрачност на финансирането, за участието на местни фирми в строителството и експлоатацията на енергийните мощности. В Алмати в разгорещената дискусия участва и екологът Мелс Елеусизов, бивш кандидат за президент, известен с опозиционните си възгледи не само на екологическа проблематика. По мрежовите подкасти изрази своето мнение и Мухтар Джакишев, влиятелен бизнесмен, бивш ръководител на Казатомпром.

Навярно най-убедителните коментари прави Тимур Жантикин, генералният директор на компанията «Казахстански атомни електрически цетрали». Според неговото компетентно мнение строителството ще отговаря на всички норми за сигурност, независимо кой ще спечели търга измежду четирите компании, включени в краткия списък на потенциалните международни партньори. Това са руският „Росатом“, Китайската национална атомна корпорация (CNNC), френската „ Еликтрисите дьо Франс“, корейската KHNP, специализираща в хидро- и атомна енергетика.

В много отношения се оправдават предвижданията, че предстоящият референдум, по думите на президента Токаев, ще бъде „пример за прилагане на концепцията за ‘държава, която слуша’, ... за нови стандарти за вземане на ключови държавни решения“. Успехът на такъв подход в значителна степен зависи от експертната общност, от способността ѝ да ангажира и просвети общественото мнение. Социологическите проучвания в момента сочат малък превес на подръжниците на ядрената енергетика, но и отсъствие на позиция у повече от една трета от потенциалните участници в допитването. А за да бъдат резултатите от референдума валидни, в него трябва да участват повече от половината граждани, имащи право на глас.

Казахстан може да разчита на многобройните си експерти в ядрената област. Много са примерите за авторитетни учени, специалисти, инженери, обединени в Асоциацията на атомните специалисти в Казахстан, начело с бившия министър на енергетиката Владимир Школник и професор Ирина Тажибаева, ръководител на Центъра за безопасност на ядрените технологии. Заслужено международно признание имат промишлената корпорация Казатомпром, Националният ядрен център, Институтът по ядрена физика и редица други компании и научно-изследователски институти.

Казахстан трябва да съхрани и развие натрупания човешки капитал, включително и професионално подготвените си технически кадри. Навярно с такава цел, в обръщението си президентът Токаев обяви 2025 г. за Година на професиите на сините якички, призовавайки за реформа в системата на техническото и професионалното образование. Занапред системата от държавни награди ще включва почетни звания за инженери, геолози, учени и изобретатели. Очакванията са, че признанието на техните заслуги на държавно ниво ще бъде добра мотивация за всички професионалисти, включително и в атомната промишленост.

По традиция заключителната част на обръщението на президента е посветена на външната политика на страната. Основните постулати на тази политика са добре известни. Някои нейни характеристики, макар и косвено, имат отношение към възраждането на атомната енергетика. Това важи особено за постиженията в областта на разоръжаването, неразпространението и утвърждаването на широко международно сътрудничество за целите на мирното използване на атома. Например, Казахстан е съпредседател на подготвителния комитет на единадесетата конференция-преглед по Договора за неразпространение на ядреното оръжие, предстояща през 2026 г. в Ню Йорк. В тези свои функции той полага усилия за отдаване на дължимото значение на темата за употреба на ядрената енергия и технологии за мирни цели. Не само на думи, а и чрез действия Казахстан се опитва да насърчи такива дейности. Например, Казахстан е домакин на единствената по рода си Банка за ядрено гориво в Уст Каменогорск, управлявана от Международната агенция за атомна енергия и имаща за цел да осигури достъп до ресурси, дори в условия на ограничения и санкции.

Като инициатор на Зона, свободна от ядрено оръжие, в Централна Азия, Казахстан не пести усилия за насърчаване на взаимодействието с подобни зони в други географски ширини. С такава цел в началото на септември т.г. в Астана бе свикана поредната международна конференция. При това, следва да се има предвид, че няколко страни–участнички от Централна Азия, а така също и Монголия, с безядрен национален статут, обмислят въвеждането на атомни източници в своя енергиен баланс.

Възможното и очаквано възраждане на атомната енергетика в Казахстан създава и нови измерения на външнополитическите предизвикателства. За постигането на тази своя стратегическа цел, Казахстан се нуждае от благоприятни външни условия, особено в контекста на сегашните сложни геополитически реалности. Изборът на партньори в строителството на една или повече атомни електроцентрали би могъл да има обвързващ характер и да стане предпоставка за дългосрочно влияние от страна на доставчиците на съответните технологии.

Предстоящият референдум най-вероятно ще даде отговор само на част от въпросите, свързани с ядрената енергетика, отваряйки вратите пред нейния възход. Оптималните отговори на много други въпроси, свързани със запазването на националния суверенитет и контрола над националните ресурси, с отстояването на независима и балансирана външна политика, ще трябва бъдат намерени по-късно, в хода на реализацията на мащабните енергийни и инфраструктурни проекти в Казахстан.

На 6 октомври т.г., чрез референдум, гражданите на Казахстан ще дадат отговор на важен въпрос, който ще предопредели дългосрочните перспективи пред енергетиката на страната, а в много отношения нейното икономическо развитие, опазването на околната среда и благосъстоянието на населението.