Русия иска да запълни вакуума, оставен от САЩ

Талибаните поеха властта в Афганистан, а Русия се провъзгласи за посредник в разрушената от войната страна. По този начин тя заяви не само своя интерес и ключова позиция, но и слабо прикритото си желание да разшири влиянието си в региона и да запълни вакуума във властта, останал след изтеглянето на американските войски, коментират в редакцията на японското издание Nikkei, предаде агенция "Фокус".

Руският президент Владимир Путин наскоро се заяде със Запада за плачевните му опити да установи демократично правителство в Афганистан. „Мисля, че много политици на Запад започват да осъзнават, че е неприемливо да се налагат извънземни стандарти на политически живот и поведение на други държави и народи“, каза руският лидер на пресконференция на 20 август след разговори с германския канцлер Ангела Меркел. След като талибаните завзеха столицата Кабул и обявиха победа, Путин предприе енергични дипломатически усилия да се възползва от новото положение. Той се опита да демонстрира пред международната общност, че може да възстанови реда в Афганистан след хаотичното изтегляне на американските войски. За целта проведе телефонни разговори с лидерите на Узбекистан, Иран, Таджикистан, Франция и Италия.

И докато повечето западни страни се стремяха да евакуират дипломатическите си служители от Афганистан, руското посолство в Кабул си вършеше работата както обикновено. На 15 август посланикът на Русия Дмитрий Жирнов заяви: „Ще продължим да работим спокойно“. Жирнов обясни решението си с факта, че „в момента няма непосредствени заплахи за нашия персонал или съоръжения“. Освен това той отбеляза, че дори е успял да спечели известно доверие на бунтовниците по време на разговори с талибаните на 17 август. Друг знак, че Кремъл се е готвил за завръщането на талибаните на власт, е, че специалният пратеник на президента Путин в Афганистан Замир Кабулов заяви, че през последните седем години Москва е работила за установяване на контакти с талибаните. Според думите му Русия е очаквала талибаните „да играят водеща роля в бъдещето на Афганистан“.

Москва смята талибаните за терористична организация. Това обаче не попречи на руското правителство да приветства неофициално делегацията на талибаните в Москва през юли. Сега Русия жъне плодовете на години щателна подготовка за изтеглянето на САЩ от страната и започва дипломатическа офанзива. Както показа намесата в сирийската гражданска война, целта на Путин е да затвърди влиянието в региона. Кремъл вече започна да използва сила, за да повлияе на ситуацията в Афганистан. Откакто талибаните ускориха офанзивата си в началото на август, руските военни проведоха съвместни учения в граничните райони с узбекски, таджикски и китайски войски. Узбекистан и Таджикистан, две от петте бивши съветски републики в Централна Азия, се считат от Москва за тяхна сфера на влияние. Москва дори има военен съюз с Таджикистан. Всички тези страни се опасяват, че талибаните или други ислямистки бойци, криещи се в Афганистан, ще се възползват от хаоса и ще проникнат в тяхната територия, нарушавайки границата. Благодарение на военните учения Русия си осигури международно признание като пазител на държавите от Централна Азия.

Освен това Путин се опитва да представи фиаското на САЩ в Афганистан като знак за отслабване на влиянието на Вашингтон в региона. В своята легенда за отстъплението на Америка Путин също откровено припомня зависимостта на Украйна от САЩ. Въпреки нарастващия авторитет в региона, не може да се каже, че Русия е готова да се хвърли с главата напред в коварните политически води. Москва е просто загрижена, че всяка сериозна заплаха за сигурността в Централна Азия - в задния ѝ двор, може да подкопае нейното благосъстояние. Министърът на отбраната Сергей Шойгу предупреди, че терористи от Афганистан може да влязат в Русия през Таджикистан, Узбекистан или Киргизстан. За руснаците настоящата ситуация предизвиква ожесточени асоциации с терористични атаки от ислямисти през 90-те и 2000-те години. Въпросът е дали Русия ще успее да постигне стабилен резултат в Афганистан и други части на Централна Азия, като същевременно засили влиянието си в региона.

Путин си дава ясна сметка, че Афганистан, с фрагментирания си политически пейзаж, където местните военачалници се борят за власт, е сериозен проблем. През 1979 г. Съветският съюз нахлу в Афганистан. Неуспешната война продължи десет години и отне живота на повече от 14 000 съветски войници, преди Москва да се предаде. Много руснаци така и не преодолява травмата от войната в Афганистан, която доведе заедно с други фактори до разпадането на СССР. Някои руснаци сега изпитват чувство за дежавю и предупреждават, че бедствието може да се повтори. Други сценарии са обезпокоителни на няколко нива. Първо, Афганистан е благодатна почва за терористични групи и за това Москва провежда съвместни учения със съседите му. Вълни от бежанци вече се „изляха“. В Таджикистан вече построиха ново съоръжение за настаняване на множество хора. Узбекистан служи и като транзитен пункт за бежанци от Афганистан. През 90-те и 2000-те години страната преживя серия бунтове на въоръжени и обеднели граждани, недоволни от корупцията и диктаторския режим. Въпреки че законът и редът бяха възстановени, правителството продължава да се стреми да изкоренява и най-малкия намек за тероризъм. Узбекистан е една от малкото държави, които не са подписали Конвенцията за бежанците, а също така е притеснена за миграцията от Афганистан.

Друг проблем за Москва е трафикът на наркотици. Афганистан е един от най-големите производители на опиум в света, който е и основният източник на доходи за талибаните. Съобщено бе, че талибаните обещават на Русия да прекратят производството на наркотици, но са признали, че няма да е лесно да се разправят с престъпните организации, замесени в трафика на наркотици. Най-вече обаче Русия е загрижена за несигурността на талибанския режим. Твърде рано е да се спекулира дали стратегията на Путин в Афганистан ще доведе до дипломатическа победа или до много по-мрачен резултат. Но едно е ясно: Путин няма друг избор, освен да хвърли огромни ресурси в службите за сигурност и разузнаването с надеждата да осигури благоприятен изход в Централна Азия.