Опасно подстрекателство: кой не желае да има босненска държава

Сръбски и хърватски екстремисти се стремят да сложат край на босненската държава. ЕС и САЩ залагат на помирението - и така повтарят грешките от 1990-те години, пише Марион Краске.

В края на септември сръбският представител в колективното босненско председателство Милорад Додик излезе с декларация, че Република Сръбска, доминираната от сърби част от федерацията Босна и Херцеговина, иска да напусне общата мултиетническа държава. Република Сръбска искала да напусне държавния съюз и сама да организира важни дейности като например отбраната и правосъдието. Това изискване е посегателство срещу крехкия мир, който цари в страната от 1995-а година.

Междувременно Република Сръбска вече има собствена здравна агенция, предстои създаването и на собствена армия. Като цяло над 120 декрета, приложени от ООН след войната за изграждането на съвместни държавни структури, предстои да бъдат отменени, а това е фронтална атака срещу териториалната цялост на Босна. Додик трябва да бъде определен като „риск за сигурността", предупреждават от мултиетническата опозиционна партия „Наша странка".

Въпреки тези опасни инициативи ЕС не възнамерява да се намесва, което мнозина в Босна приемат като доказателство за липсата на стратегия. Група евродепутати изрично поиска от Европейската комисия по-твърд подход срещу сепаратистите. Консервативният евродепутат Михаел Галер предупреждава, че Република Сръбска може да обяви независимост, а Москва да я признае.

Предупреждения се чуват и от САЩ. Авторитетният експерт по Балканите Даниел Серуър настоява за спешна намеса на международната общност, включително с прибягване и към военна сила, за да се предотврати разделението на държавата и конфликтите, които биха могли да произтекат от това.

Ултранационалистите работят рамо до рамо

Няма съмнение, че опасните действия на политическото ръководство в Република Сръбска се ползва с подкрепата на Сърбия и Русия. Москва се стреми да предотврати интеграцията на Босна в ЕС и членството ѝ в НАТО. Но не само лидерите на босненските сърби са си поставили за цел да разцепят държавата. Хърватските ултранационалисти под ръководството на лидера си Драган Чович от години работят рамо до рамо с Додик. За да гарантират трайно своята властова позиция, те настояват за промени в изборното законодателство. Целта им е да се оформят етнически чисти групи избиратели.

Това обаче влиза в противоречие с решенията на Европейския съд за човешки права, казва австрийският експерт по конституционно право Йозеф Марко. Съгласно тези решения би трябвало чрез промяна в Конституцията да се премахне дискриминацията на небосненските, нехърватските и несръбските граждани на страната - т.е. членовете на малцинства като евреите или ромите, тъй като са ощетени от избирателната система. Те например нямат правото да се кандидатират за президент. Но решенията на Европейския съд за човешки права чакат от години да бъдат приложени.

Дискредитираните посредници

Макар решенията на съда в Страсбург да биха довели недвусмислено до укрепване на европейските стандарти, международната общност очевидно не полага усилия да сложи край на етническите битки. Американският представител за Балканите Матю Палмър, както и пълномощничката на ЕС Ангелина Айххорст, които миналата седмица се срещнаха за разговори с лидерите на националистите в Босна, са смятани от мнозина за неспособни да се справят със ситуацията, тъй като са привърженици на компромисните решения. Палмър дори е направо дискредитиран в региона, тъй като се бе обявил за размяната на територии между Сърбия и Косово - с идеята да се образуват етнически чисти области.

Положението се изостря допълнително от постоянната намеса на Хърватия и Сърбия. Двете държави не са неутрални играчи: под ръководството на предишните президенти на Хърватия и Сърбия Франьо Туджман и Слободан Милошевич през 1991 година бе взето решението за разделението на Босна, последваха безброй военни престъпления, насочени към постигането на великохърватските и великосръбските цели.

Повторение на старите грешки?

Поддръжниците на демократичните реформи възлагат надежди на новия Върховен представител на международната общност в Босна - германеца Кристиан Шмид. Едно гражданско обединение в Сараево наскоро издигна плакат, с който го призова или да работи, или да си ходи.

Ако обаче нито САЩ, нито ЕС, нито Върховният представител проявят готовност да предприемат нещо срещу сепаратистките апетити в Босна, възниква реалната опасност от повторение на грешките, допуснати в ранните 1990 години. Още тогава международната общност подцени радикалността на участниците в събитията. „Това е дежавю", казва босненската публицистка Стефица Галич. „Всичко изглежда така, като че ли светът не е научил нищо от войните."