Катастрофата на АМ “Струма“: кой се опитва да политизира трагедията

В интерес и на София, и на Скопие, е истината за катастрофата на АМ „Струма“ да бъде установена час по-скоро. Добре е също политиците да не се опитват да извличат дивиденти от тази човешка трагедия, пише Петър Чолаков.

Това бе очаквано: бяха нужни само няколко часа, за да започне политизирането на трагедията на АМ „Струма”. От ГЕРБ вече заявиха, че отговорни за лошото качество на пътя са бившите министри на БСП Паскалев и Гагаузов, а служебният кабинет на Стефан Янев е игнорирал сигналите, че магистралата спешно трябва да се ремонтира. От партията на Борисов припомниха, че няколко министри в кабинета на Бойко Борисов подадоха оставки през 2018 във връзка с инцидента край Своге и призоваха за реципрочни промени и в служебния кабинет.

Второ "Своге"

От Института по пътна безопасност (ИПБ) казаха пред БНТ, че, според анализа им, основната причина за инцидента е човешка грешка, ала лошото качество на пътя, на който са ставали и други катастрофи с жертви, най-малкото е допринесло за тази нова трагедия. От института казаха за БНР, че няколко пъти са алармирали правителството, че предстои „второ Своге”, но „никой не знае точно къде”. Богдан Милчев от ИПБ съобщи пред бТВ, че създадената по настояване на ИПБ Държавна агенция по пътна безопасност при управлението на ГЕРБ не е заработила, а се е превърнала в „бушон” и „място за трудоустрояване на хора”.

Не е изключено партията на Борисов да нанася изпреварващ удар и/или да търси реванш. През своите мандати в изпълнителната власт, ГЕРБ са били обвинявани от опонентите си в десетки корупционни престъпления при строежа на пътища и магистрали. Непосредствено преди изборите на 14 ноември вътрешният министър Рашков поднесе на медиите нова гореща порция от разкрития по темата.

Трябва да научим истината

Макар политическото махало тази година да се завъртя в посока обратна на желанията на ГЕРБ – те загубиха вота за 46-ото и 47-ото НС, както и президентските избори – главният прокурор Гешев си остава могъща фигура в съдебната система. Гешев е смятан за близък до ГЕРБ и ДПС, личността и прерогативите му са обект на много критики от страна на партиите на протеста, които са на път да поемат кормилото на страната. Ето защо те едва ли могат да разчитат на неговото снизхождение в изясняването на случая „Струма”.

В интерес както на България, така и на Република Северна Македония (РСМ) е истината, каквато и да е тя, да бъде установена час по-скоро. Добре е също политиците, които и да са те, да се придържат строго към фактите, а не да се заиграват със смъртта в опита си да трупат дивиденти.

България бе покосена и от друга трагедия. Ден по-рано, на 22 ноември, пожар в дом за възрастни хора в с. Рояк отне живота на девет души. Зоран Заев вече поднесе съболезнованията си за инцидента. Той и българският премиер изразиха позицията, че нашите два народа трябва заедно да почетат с траур жертвите.

Шанс да загърбим споровете?

Солидарността, изразена от Заев и Янев, дава лъч надежда, че Скопие и София могат да извлекат урок от трагедията и да загърбят противоречията, да излязат по-мъдри от изпитанията. С оглед на преобладаващите настроения в България, а и в нашата съседка, обаче не очаквам някоя от двете страни да направи отстъпки в близко време.

Фрагментацията на политическата система у нас прави всеки глас още по-важен за политиците. От БСП, които преговарят за бъдещ редовен кабинет заедно със спечелилата изборите "Продължаваме промяната"(ПП), както и с ИТН и ДБ, вече бе казано недвусмислено, че компромиси спрямо РСМ и „българския национален интерес” няма да има. Едва ли, също така, някоя от другите партии би поела риска да тръгне срещу обществените нагласи.

Напълно възможно е политическите лидери в София и Скопие да проспят поуките от жестокия урок, който поднесе ноември на нашите два народа. А този урок е недвусмислен: историята си е история, ала пред смъртта всички са равни. Да почетем заедно мъртвите, но и да се погрижим за живите и тяхното общо бъдеще.