Нивото на експертен потенциал ме порази

Нивото на експертен потенциал ме порази. Не мога да си представя как хора, които имат толкова избиратели зад гърба си, не могат да намерят хора, които наистина да разбират от управление на образованието. Не просто да са били учители, директори и професори, а хора, които директно да са се занимавали на експертно ниво с образователни модели. Това заяви пред БГНЕС психологът Иван Игов в коментар след коалиционните преговори на тема „Образование” между представителите на „Продължаваме промяната”, БСП, „Има такъв народ” и „Демократична България”.

Според Игов по време на разговорите, които трябва да доведат до изготвяне на коалиционно споразумение и в които участие взе настоящият служебен министър Николай Денков, са се изказали редица нелепи идеи и такива, за които се говори от дълго време, но реални действия няма.

Игов анализира някои от основните изказания.

Юлия Чортленева, ИТН, твърдеше, че директорите трябвало да ги сменят на 2-3 мандата, защото ставали политически лица. Такава глупост отдавна не бях чувал. Директорите са мениджъри и като всички мениджъри те трябва да са си на мястото дотогава, докато са успешни. Друга нелепа идея дойде от Ирена Анастасова, БСП, която говори, че трябва да водим война с „джендър идеологията”. Първо да кажа, че такова понятие изобщо не съществува. Думата „джендър” (gender) се използва в англоговорящата наука и психология, просто защото в последните 50-60 години думата „секс” (sex) има и друго значение. А науката, понеже не търпи двусмислици, навсякъде се използва думата „джендър”, вместо думата „секс” за пол. И да говорим за „идеология” е меко казано нелепо, обясни психологът.

Ивайло Старибратов, ДБ, твърдеше, че има формула, с която може да се изчисли ефективността на всяко училище и на база на това то да получава финансиране. Другата нелепост е, че ИТН говореше за това как делегираните бюджети трябва да бъдат махнати, а училищата директно финансирани, не през общините.

Как ще се финансира общинско училище не през общината, попита Игов.

Той е съгласен с факта, че делегираните бюджети са остарели като модел, но е категоричен, че парите не трябва да вървят след децата. Те трябва да вървят с необходимостта на съответния регион и от съответното образование. Тоест, не директорите да се мъчат да привлекат повече деца и да ги струпат на едно място, за да получават по-високи бюджети, а да получават пари на база среда и какви образователни способности дават на децата, заяви той.

Единственото смислено предложение, излязло от коалиционните преговори според Игов, е да има по-висок фиксиран процент от БВП за образование, макар че какво ще се прави след това– никой не знае.

Очаквах да чуя солидна експертиза и обединяване около конкретни политики, които да доведат до истинска реформа в образованието. Те просто не бяха подготвени, бяха се събрали, за да си говорят, смята Игов. Според него има три-четири основни теми, които от първостепенно значение за качествената реформа в сферата на образованието.

Първо е училищната среда

Първо и най-важно за нашата образователна система е усъвършенстване на училищната среда – трябва да се построят училища, а старите да се осъвременят. Бих искал да кажа, че едно от най-слабите звена по време на управлението на ГЕРБ беше именно образованието, посочи той и добави: Именно в образованието те натвориха чудеса от неумелост да го управляват. След тръгването на Фандъкова от министерството нещата се свлякоха само до пари. След това Даниел Вълчев, който беше финансист, само укрепи малко дупките, но това беше само едно от нещата.

По думите му въпросът, който трябва да си зададат всички управници е не какво учат децата ни, а къде го учат. Само в София липсват поне 15 училища – има цели квартали без училища, децата са натъпкани като сардели, посочи Иван Игов и добави, че от там идва и все още висящият въпрос с двусменното образование.

Второ, за което ми е много мъчно, е, че все още няма развитие на системата за квалификация на учителите. На трето място е квалификацията на директорите. Трябва да се направи така, че директорите да са мениджъри, а не педагози. Идеята, че директорът трябва да преподава или да се занимава със самите деца, е нелепа. В училище трябва да има хора за всичко, а директорът е този, който стратегически да развива училището в посока, в която са нуждите на децата и родителите в дадения квартал. Едва след това може да говорим за усъвършенстване на учебното съдържание.

Игов е категоричен, че образованието, като цяло, трябва да се концентрира върху ученика.

В момента то е центрирано върху всичко останало, но не и върху него. Очаквах обсъждането да започне от такива фундаментални начала, добави той.

Днешното поколение може да ни отрече

Психологът коментира и отражението на дистанционното обучение и изолацията върху децата заради COVID-19. Според него за тези близо две години, децата са видели какви егоисти сме ние, възрастните. Нашият егоизъм доведе до там, че децата ни не могат да учат нормално в училище. Защото, ако бяхме приели мерките, каквито бяха в другите страни на време, ако родителите и възрастните бяха по-отговорни, сега нямаше да се задават въпросите да ходят ли децата на училище, да правят ли тестове, да седят ли вкъщи. Не го направихме и затова пандемията продължава да е със същите високи темпове, а децата да са изкупителната жертва за това, че ние не знаем как да управляваме собствения си живот и както виждаме живота на държавата, заяви Иван Игов.

Това, което децата видяха в поведението на възрастните в последната година и половина, беше по-скоро безотговорност и егоизъм. Може да си представите как след време това ще подейства. Те няма да пострадат от дефицитите в образованието, до които ще доведе дистанционното обучение, но те ще пострадат от поведения и чисто по отношение на психическото развитие. Защото травмите, нанесени от пандемията, усилени от травмите на безотговорните възрастни, може да доведат до там, че когато това поколение порасне, то просто да ни отрече. Нещо, което се случи в Западна Европа след войната. Някой ден децата ще ни зададат въпроса къде бяхте, когато имахме нужда от вас, смята психологът, заключвайки, че случайни хора вземат случайни решения, тупайки се в гърдите, че ще оправят държавата.