Ген. Попов: Реакцията на България за Украйна закъсня

„Украинският въпрос“ стои от доста време. Според мен едни разумни политически решения, които да отразяват допусканията как може по варианти да се развие ситуацията, трябваше отдавна да бъдат обсъдени и се надявам, че това е така. По този начин да може по-лесно сега, когато ситуацията се развива да има някаква готовност за по-своевременно вземане на решение. Това каза в интервю за БГНЕС ген. Константин Попов, началник на отбраната /2016-2017 г./ и председател на Комисията по отбрана в 44 НС.

Той смята, че решенията малко закъсняха. „Мисля, че трябваше през този месец да се работи малко по-интензивно, да се подготвят, ведомствата, структурите, да се разработят необходимите варианти за действие на базата на някаква национална позиция“, каза Константин Попов. Според него очевидно е, че националната позиция трябва да е свързана с деескалация на напрежението и с вземането на всички възможни мерки от българска страна. „Доколкото разбрах от министър Янев там има изразена българска позиция, което е учудващо, ако това е вярно - запознах се за това в пресата, както и че се разглежда във военните структури някакви варианти. За да има обаче тези варианти, ти трябва да имаш политическата воля и да си дал съвсем конкретни указания на нашите участници каква е нашата политическа воля, какъв е нашият национален интерес, за да могат съобразно тези политически решения, те да планират и да участват в разговорите между военните представители или други форми“, заяви той.

Според о.р. ген. Попов се позагуби време. „Хубавото е, че в края на краищата имаше Съвет по сигурност, който е консултативен орган и, че ще последва решение на Министерския съвет. Когато има обаче такова решение, по една такава важна тема, която може би ще даде отражение за следващите 5-10-15 години, би трябва да има не само решение на Министерски съвет, а да се търси национално съгласие. Тоест трябва да се пита и опозицията, да се вземе предвид нагласите и мнението на гражданите, които са гласували и за управляващи, и за опозиция, дори и тези, които не са гласували. Ако се развие ситуацията в изключително неблагоприятно направление, това ще даде отражение върху всички нас“, заяви военният експерт.

Най-правилното място, според него е Консултативен съвет за национална сигурност. „Това е така, защото там наистина имаме представители и на управляващи и на опозиция. Все пак да не забравяме, че президентът е върховен главнокомандващ и има своите тежки ангажименти и към външната ни политика. Така, че не може да бъде изолиран президентът от вземането на тези решения, не може да бъде изолирана опозицията и каквото реши Министерски съвет – това да става. Никой не отнема правото на Министерски съвет, но трябва да се отиде в много по-голяма дълбочина, защото надали тези противоречия между НАТО, Русия и Украйна ще се изгладят за един ден. Напрежението и недоверието ще продължат с години. Ние трябва да имаме доброто усещане и доброто чувство какво решение трябва да вземе сега, така че след 5-10 години то да ни се струва правилно“, подчерта той.

Според него закъсня реакцията на държавата, а ситуацията започна да се развива много бързо. „Спомнете си, че в петък преди няколко дни трябваше спешно да се отговаря на анонса, който беше направен от Министерството на външните работи на Руската федерация за това дали България и Румъния трябва да бъдат в НАТО. Тогава се реагира по някакъв начин. Тогава трябва също да се погледне напред и да оценим ситуацията – каква е ще е тя, да предвидим как ще се развива, какви са възможните варианти. Според мен ние трябва да погледнем и по-далеч, извън тази ситуация, която е в момента, за да можем да сме подготвени и за други кризисни моменти, които многополюсният модел предполага за в бъдеще“, посочи той.

В началото на 2022г., когато ще се приема Бюджета на страна, на въпроса дали е редно да бъде предвидена сума от 125 млн. лв. за ремонт на руска военна техника, личното му мнение е, че би трябвало финансите в МО да бъдат основно като приоритет капиталови разходи за модернизация - тоест за придобиване на нова техника. „Естествено, че и тази техника, която имаме не може да бъде изоставена, тя трябва да се поддържа докато се придобие тази нова техника. Дали са много 125 или 126 млн. не мога да кажа, защото зад тях стоят някакви разчети на Министерството на отбраната. Всяко едно крайно решение да спрем поддръжката на старата съветска техника от днес - не е вярно. Трябва да се намери правилния баланс и МО трябва да има своите приоритети“, каза Константин Попов. Пой подчерта, че за него приоритет е Инвестиционния план – програма, който казва каква техника, с какви пари, кога ще се купи в зависимост от възможностите на държавата, подредено по приоритети. „Аз съм за нова техника“, заключи той.