Адв. Петър Славов за ФАКТИ: Най-малкото е да почетем жертвите на комунизма като сведем глави. Нужна е и лустрация

На 1 февруари всяка година си спомняме и отдаваме почит на жертвите на комунистическия режим в България. Режим, обявен за престъпен със закон през 2000 година, който успява все още да хвърля сянката си върху настоящето на страната, а без провеждането на лустрация, вероятно и върху бъдещето.

За закъснялата лустрация, която обаче не е късно да се случи, за почитта към жертвите на комунизма, която да отразим в законодателството си и за цивилизационните избори пред България - по тези въпроси от ФАКТИ разговаряхме с адв. Петър Славов, народен представител в 43-тото Народно събрание, част от “Групата за натиск” и един от проводниците на антикомунистическите идеи в действащите у нас закони.

"Със сигурност не е достатъчно, но е много важно днес наистина да отдадем почит и уважение на всички жертви и мъченици на комунистическия режим, да сведем глави и никога да не забравяме ужасите на този тоталитарен режим, за да не се повтори той никога вече", посочи той.

"Говори се за конституционни промени във връзка с реформите в съдебната власт. Не виждам никакъв проблем на дневен ред да се постави темата за лустрацията - за въвеждане на пълна лустрация в рамките на измененията на Конституцията, което да позволи ограничението доносници да заемат висши държавни постове", смята юристът.

"Никога не е късно истината да излезе наяве - и то цялата истина", категоричен е той.

Разговора четете в следващите редове:

- Адв. Славов, всяка година отдаваме почит на жертвите на комунизма, но с оглед това, което са преживели те, а в годините и наследниците им, достатъчно ли е и какво още може да направим в тяхна памет?

- Със сигурност не е достатъчно, но е много важно днес наистина да отдадем почит и уважение на всички жертви и мъченици на комунистическия режим, да сведем глави и никога да не забравяме ужасите на този тоталитарен режим, за да не се повтори той никога вече.

Като отговорност към паметта им, в нашето съвремие можем да направим немалко неща. Темата, която изниква веднага в съзнанието ми е лустрацията - неслучилата се пълна лустрация така, както много потомци на тези мъченици си я представят.

Едно от нещата, които включително сега действащото Народно събрание може да направи, предвид поетите публични ангажименти в предизборната кампания на някои от формациите с десни убеждения, е да дигитализира и да качи в интернет целия архив на т. нар. Комисия по досиетата, за да може обществото наистина да разбере какво е правил всеки от доносниците на бившите комунистически тайни служби. Доноси ли е писал, какви неща е вършил - всичко това да стане публично и лесно достъпно. Това на първо място.

На второ място, друго много важно нещо - неотдавна излезе тълкувателно решение на Върховния административен съд, което много затруднява практическата работа на Комисията по досиетата. Съдът прие да се счита, че веднъж обявен с решение на Комисията, един доносник не може повече да бъде обявяван с последващи решения, независимо от наличието на нови обстоятелства. За да може Комисията да продължи да работи нормално и активно, както работи в последните години, тук се изисква законодателна промяна. Настоящите депутати могат да съобразят указанията на съда в това негово решение, да отстранят несъответствията в закона, за да може когато се прави последваща проверка на едно и също лице, при установени нови обстоятелства, те да бъдат обявявани. Знаем, че част от доносниците са били доста активни и са “сътрудничили” на най-различни управления на бившата Държавна сигурност. Когато се открият нови и нови данни за техни деяния, това трябва да може да бъде обявявано с нови решения на Комисията, а не както в момента заради решението на ВАС. Законовата промяна тук е много важна, за да може цялата истина да излезе наяве.

- Забелязвате ли обаче декомунизацията да е приоритет на сегашното управляващо мнозинство?

- Поне за момента за съжаление не виждам внесени законопроекти в тази посока. Мисля, че в 43-тия Парламент направихме максимума при сега действащата конституционна уредба по отношение осветяването или т. нар. мека лустрация - тоест без да се въвеждат ограничителни мерки за доносниците и сътрудниците на бившите комунистически тайни служби относно заемане на държавна длъжност, ние успяхме да въведем пълна и цялостна проверка преди тяхното назначаване, за да има яснота какви хора биват назначавани на публични длъжности, на държавни, общински постове и висши постове и съответно органът по назначаване да носи своята отговорност. Включително успяхме да направим още нещо много важно - т. нар. проверка по допуска до класифицирана информация. Тоест, когато на лице с установена принадлежност към бившата Държавна сигурност се установи искане за допуск до класифицирана информация, задължително да се прави проверка какво е вършил този човек като “сътрудник” на бившите комунистически тайни служби и дали това не е основание да му бъде отказан допускът, респективно - на заварените случаи да бъде отнет, ако се установят данни.

Може обаче да се направи още много. Говори се за конституционни промени във връзка с реформите в съдебната власт. Не виждам никакъв проблем и тази тема да се постави на дневен ред, като се помисли за въвеждане на пълна лустрация в рамките на измененията на Конституцията, което да позволи въвеждане на законово ограничение подобни доносници да заемат висши държавни постове.

- Много хора казват, че лустрацията е едва ли не реваншизъм - защо лустрацията е крайно необходима?

- Прави са хората, които казват, че тези процеси са много закъснели, но не мога да се съглася с тези, които казват, че вече е късно. Никога не е късно истината да излезе наяве - и то цялата истина. Това е смисълът на всички тези проверки, на тези задълбочени правомощия, които дадохме на Комисията по досиетата в 43-тия Парламент и на това, което коментирахме, че може да се направи на конституционно ниво.

Виждаме, че тези зависимости и тези лица изплуват и до ден днешен. Спомнете си случая “КТБ” и т. нар. лица с необезпечени кредити, тоест новите кредитни милионери. След като успяхме да направим една законодателна промяна, се установи, че немалко от тези нови кредитни милионери отново са свързани с бившата Държавна сигурност, че са получавали от фалирала банка или необезпечени кредити, или кредити с измислени обезпечения, които въобще не покриват размера на кредита. Така за пореден път са се облагодетелствали за сметка на данъкоплатеца, който накрая плати сметката за фалита. Ето още едно основание защо не трябва да се спират мерките, дори и закъснели. Цялата истина трябва да излезе наяве.

- Смятате ли, че Законът за обявяване комунистическия режим в България за престъпен получи достатъчно отзвук в обществото ни след приемането си?

- За съжаление, не. Този закон е приет през 2000 година - доста хора, особено от по-младото поколение, дори не знаят, че има такъв закон. За съжаление този закон е доста пожелателен - има декларативен характер. В 43-тия Парламент се опитахме да направим промени и по отношение на него, така че той да заработи. Една от тези промени беше всички символи на комунистическия режим под формата на паметници, монументи и подобни артефакти, които стоят на публични места, когато това е възможно, да бъдат преместени в Музея на тоталитарното изкуство или друго подобно място, а когато преместването им е невъзможно, на тях поне да се поставя по една табелка, която да казва, че в България е приет Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, че е приет от 38-мото Народно събрание и че е действащ и към момента, а въпросният артефакт е символ на този престъпен режим.

- Вие самият подготвяте ли някакви декомунизационни законопроекти, които да предложите на мнозинството в парламента?

- В момента не съм народен представител, за да имам пряка законодателна инициатива, но имам готови законопроекти още от участието ми в 43-тото Народно събрание. Нямам нищо против и имам готовност - при желание и интерес от настоящите народни представители, да им ги предоставя, за да ги внесат и съответно да ги отстояват.

Пак обръщам внимание - две са най-належащите неща. Едното е дигитализация и качване в интернет на архива на Комисията по досиетата. Второто е съобразяване с тълкувателното решение на Върховния административен съд, така че работата на Комисията да не се блокира. Това решение е съвсем прясно - от около месец. Законодателната промяна тук би облекчила много работата на Комисията, така че тя да продължи, както се вършеше досега. Сегашните депутати трябва да съобразят това решение и да предприемат действия.

- Притеснява ли Ви надигането на глас срещу членството ни в НАТО - питам, тъй като НАТО е военно-политически съюз, създаден, за да противостои именно на комунистическата СССР?

- НАТО действително е създаден така и нека не забравяме, че България се е включила в този съюз съюз между независими държави по своя воля и убеждение. Когато решението за ратифициране на Северноатлантическия договор е взето от 39-тото Народно събрание във вече далечната 2004 година, е имало само четири гласа “против” и “въздържал се” от всички 240 народни представители. Очевидно това е осъзнат цивилизационен избор за страната ни, както и членството ни в Европейския съюз. Избор, който е ключов елемент от националната ни сигурност.

Не приемам особено сериозно гласовете, които в момента се опитват да говорят в противоположната посока, защото първо, не е ясно каква представителност стои зад тях и доколко те представляват значителна част от българското общество. Второ, очевидно решението за присъединяването ни към НАТО е взето с повече от категорично мнозинство - 226 гласа е повече дори от конституционно мнозинство. Очевидно е, че това е ключов елемент от сигурността на страната ни. Да се говори по подобен начин ми се вижда не просто несериозно, но дори опасно.

- Ако трябва да отправим препоръка - как да почетем жертвите на комунизма днес?

- Най-малкото, което можем да направим, е да занесем цветя пред съответния монумент в съответния град - в повечето градове, особено областни, има такива монументи. В София това са Параклисът и Мемориалът на жертвите на комунизма до НДК, където и аз самия вече бях. Най-малкото, което можем да направим, е това.

Надявам се обаче с работата си да докажем, че не само днес се сещаме за паметта на мъчениците и жертвите на комунистическия режим, а винаги ще помним тяхната саможертва, като работим за това тези мрачни години никога да не се повтарят в България.