Путин играе покер със Запада

Като млад агент на КГБ в Източна Германия през 80-те години на миналия век Владимир Путин понякога е имал склонност да поема необмислени рискове. Самият той разказва как през 1989 г., пренебрегвайки инструкциите и представяйки се за обикновен "преводач", отива да се срещне с "агресивни" продемократични демонстранти, събрани пред централата на службите за сигурност в Дрезден. Скоро след това съветската държава ще престане да съществува - това, което Путин, вече като президент на Русия, ще нарече "най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век". Докато Дамоклевият меч на въоръжената конфронтация в момента виси над Източна Европа, съществува изкушението да се задълбочим в психологията на ръководителя на Кремъл, за да идентифицираме тънкостите и изходите на тази голяма криза. Това пише известният журналист Ален Барлюе в статия за френския всекидневник Le Figaro.

"Да си върнем изгубената слава на Русия"

До каква степен бившият подполковник от съветските служби, който е влязъл в контакт с протестиращите в Източна Германия, ще поеме риска днес да поиска сметка на западните сили и НАТО? "Сърцето на стратегията на Путин е да си кажем: ние сме готови да направим повече за Украйна и да я спечелим, защото целта е по-важна за нас, отколкото за тях", отбеляза преди няколко дни Александър Баунов от Центъра Карнеги в Москва. "На власт от 1999 г., Владимир Путин сега поема най-големите рискове в кариерата си в опит да си върне изгубената слава на Русия и да изкупи това, което възприема като несправедливости от миналото", писа наскоро в. "Уолстрийт Джърнъл". Рискът, между другото, е в това да повиши залозите, без да постигне целите си.

Много анализатори се впускат в упражнението по интроспекция на шефа на Кремъл. "В главата на Путин" тези експерти виждат непредсказуемостта на играч, който не позволява на никого да отгатне следващия му ход, например когато анексира Крим през 2014 г. или изпрати войските си в Сирия на следващата година. "Несигурността и неяснотата са два аспекта на неговата стратегия", смята политологът Глеб Павловски, който съветва Кремъл между 1997 г. и 2011 г. Да поддържаме неяснотата, за да запазим властта. "Не съм сигурен, че самият Путин знае каква ще бъде следващата му инициатива", осмелява се да прогнозира политологът Андрей Колесников. "Ние го възприемаме като рационален, но той е човек с емоции, тъмни емоции...", добавя той.

Джон Болтън, бившият съветник на Доналд Тръмп, който се е срещал с руския президент няколко пъти, смята, че той "си е външен министър и министър на отбраната едновременно". Някои експерти, като Александър Габуев от Московския център Карнеги, също твърдят, че кризата с Ковид акцентира върху "вертикалата на властта" и въпреки виртуалните връзки засили изолацията на Владимир Путин, отшелник в дачата си в Ново Огарево, в предградията на столицата, заобиколен от ограничен кръг от поклонници. Върховният арбитър на "клановете" на властта ("силови" служби, лидери на големи икономически групировки и т.н.), "VVP", както го наричат, повече от всякога в крайна сметка ще решава сам за руските варианти в тази криза.

Няма нужда обаче да "психологизираме" Владимир Путин или дори да го патологизираме, за да разплетем нишката от събития, довели до тази потенциално опустошителна конфронтация. "Кризата започна през март или април, когато Русия съсредоточи значителни военни сили около Украйна", казва Дмитрий Тренин, директор на Центъра Карнеги в Москва. Но всъщност, добавя той, "кризата се развива повече от двадесет години с напредването на НАТО към руската граница (...) и пристигането на Алианса в Естония, на два часа път с кола от Петербург (Естония се присъедини през 2004 г., бел. ред.)". Според Тренин, "от 1991 г. европейската сигурност е по същество доминирана от Съединените щати, с НАТО като инструмент. Сега Владимир Путин иска да промени това и да замени ориентираната към НАТО и доминирана от Вашингтон система за сигурност в Европа с алианс, базиран отново на два стълба - Западът и Русия".

"Никой няма интерес от деескалация"

В продължение на повече от две десетилетия, както ни напомнят "кремлинолозите", Путин наблюдава инициативите на НАТО, разширяването, бомбардирането на Белград, но и бездействието на Запада по време на войната в Грузия през 2008 г. или анексирането на Крим през 2014 г. И в същото време той настоява, че никога не е бил чут за претендираните от него "гаранции за сигурност". Ето защо Владимир Путин решава да се ангажира с външна политика, която вече не е отбранителна, а нападателна, както посочва Татяна Становая, анализатор от центъра Р. Политик. Тя припомня, че през ноември, докато разговаря с руски дипломати, ръководителят на Кремъл им казва, че "държането на западните държави в напрежение не е лошо нещо, за да се насърчи разглеждането на интересите на сигурността на Русия".

Повратният момент несъмнено е по-рано. През лятото на 2018 г. в зала "Манеж" в Москва Путин представи новите руски балистични оръжия, включително хиперзвукови ракети. Тяхната политическа цел е да позволят на Русия отново да стане водеща стратегическа сила. Партньор, признат от единствените събеседници, с които наистина си струва да разговаряте, американците. На 17 декември Москва предава на Вашингтон и НАТО два проекта на договора, капсулиращ руските претенции. Основата, "писмената гаранция", че НАТО вече няма да се разширява на изток и никога няма да включва Украйна. Украйна, тази гранична територия, която изигра ключова роля при формирането и след това разпадането на СССР. Последният рухна през декември 1991 г., седмица след като украинците избраха да станат независими. Борис Елцин разбра,че без тях Съветският съюз не може да съществува, дори и в по-малък мащаб: той избира крупното прегрупиране, Общността на независимите държави (ОНД).

Украйна, братска страна, все пак остава в сърцето на менталния и геополитически хоризонт на своя наследник. Миналото лято Владимир Путин написа дълга историческа статия, разпространена после сред военните, възхваляваща "единството" на руския, украинския и беларуския народи, които не биха могли да съществуват един без друг. Така той изви врата на историческата визия на мнозинството украинци, които претендират за хилядолетна държавна традиция. "Спорна теза в Русия, където украинската независимост се счита за неприемлива историческа загуба", припомня политоложката Александра Гужон в последната си книга. В Москва има страх не само, че Украйна, постоянно очерняна за "преврата на Майдана", един ден ще се присъедини към НАТО, но също така, в по-краткосрочен план, че НАТО ще се установи в Украйна, особено чрез западните военни помощи, която вече пристигат. Загрижеността е осезаема на фона на спешността, която Русия демонстрира в тази криза.

Не е ли стратегическата цел на Путин обаче повече или по-малко да пресъздаде СССР? Обширен дебат, на който Сергей Плохи, професор по украинска история в Харвард, отговаря отрицателно. "Целта, обяснява той, е по-скоро да се възстанови или поддържа контрола на Кремъл над бившето съветско пространство по-ефективно, чрез създаване на връзки на зависимост с лидерите на тези републики", както наблюдавахме в Беларус или Казахстан. "Беше ясно, че исканията, поставени от Русия, не могат да бъдат изпълнени от Запада, поне във формата, в която бяха заявени", отбелязва Дмитрий Тренин, като продължава: "Затова въпросът е да се знае какво подготвя Путин като отговор на този отказ." Оттам някои наблюдатели, особено англосаксонците, базирайки се на военните средства, разположени на терен, смятат, че руският президент, който е в аварирало положение, ще предприеме действия, вероятно след Олимпийските игри в Пекин, където ще отиде на 4 февруари.

Твърди се, че се разглеждат всички планове - от масирана атака срещу Киев до хибридни операции, включително разполагането на оръжейни системи. Други опровергават инвазия в Украйна, включително самите руски власти. "Никой няма интерес обаче от край на ескалацията", анализира добър руски източник в Москва. "От една страна тази криза върна силата на НАТО, продължава източникът, а от друга тя послужи на Владимир Путин като му позволи да установи диалог с американците за първи път относно неговите "гаранции" за сигурност. И така, основната цел за него е да укрепи позициите си преди президентските избори през 2024 г..."