Владимир Путин призна истината

Анализ на журналиста Иво Инджев за руската икономическа несъстоятелност в контекста на срещата между Путин и Макрон. Статията в пълнота можете да видите в блога на журналиста.

А ето и тук една голяма част от нея:

На общата пресконференция с френския президент Емануел Макрон руският президент Владимир Путин призна истината, че Русия отстъпва на страните от НАТО по конвенционално въоръжение. За фанатичните поклонници на руската военна сила ( там и у нас), която смятат за най-голяма и непобедима, това сигурно е прозвучало като шокираща новина. За тях обаче Путин си запази уговорката, че Русия е водеща военна ядрена сила (по брой ядрени глави).

Как погледна Макрон на перченето на Путин? Гледаше го с иронична усмивка, която не слезе от лицето му докато домакинът му шареше нервно с поглед и не посмя да го погледне в очите, четейки предварително подготвения си текст.

Рядкото признание на Путин за някаква руска слабост – при това в случая в любимата му военна област, е повод да продължим със сравненията по различни показатели. Понеже Русия на Путин много иска да се сравнява с развития свят, но не издържа състезанието дори с миниатюрни държави по всякакви показатели.

Да вземем технологиите и сравнението със САЩ, любим ориентир за руската мегаломания. През 2021 год в САЩ са патентовани 410 000 изобретения. Това е дял от 45 на сто от всичките издадени патенти в света за този период. В Китай са регистрирани 45 560 патента или 5% от световните. В Русия са одобрени 120 патента, което е 0,013% от всички в света.

Вижте как изглежда роботизацията, един от белезите за технологичното развитие на държавите в днешно време. И там Русия крета на опашката.

Ами надпреварата кой колко ( и какво!) изнася)? САЩ изнасят годишно “интелектуална собственост” за $117 млрд, а Русия – въглеводороди за 110 млрд.

В резултат на тази технологична пропаст в САЩ един iPhone се продава за 1300 $ , след като е сглобен срещу 100 $ в Китай, който експлоатира за тази цел суровини от Русия за 1 $.

Дори “невидими” на картата държавици, като Сингупар (с 5 милиона жители), или като Хонконг ( с 80 кл м. кв. и 3 милиона жители), изнасят повече от Русия – при това продукция, в която е вложен интелектуален труд, а не се състои от природни изкопаеми. Да не говорим за Белгия, Швейцария, Холандия и прочее европейски “джуджета”.

Ами бившата руска и съветска колония Полша? Нейният износ от 336 317 милиона долара, състоящ се от електроника, автомобили, резервни части, медикаменти и храни, доближава руския от 380 411 млн. $ и се очаква при запазване на темповете да го задмине тази година. Полша получава повече приходи от продажба на мебели, отколкото Русия от износ на оръжия.

Финландия, друга бивша руска колония, даде пример как една малка държава се опълчва на огромната Русия и бере днес плодовете на своята независимост с БВП , който е 5 пъти по – голям от руския на глава от населението.

Това е само моментна снимка. А какво предстои? Политиката на ултиматуми и на газов шантаж само стимулира центробежните усилия на зависими от руските енергоносители западни държави. Например Франция и Испания възраждат проекта за тръбопровода Midcat, по който алжирският газ да създаде алтернатива на руския.

Поради всичко това (и още много друго в този дух) в руските социални мрежи гневни коментатори определят съвременна Русия като “свръхдържава”, чийто танкове могат за най-кратко време да стигнат до чуждите граници, но в границите на Русия линейките на Бърза помощ пътуват по 8 часа (по истински случай в Калуга, където поради липса на пътища линейка пътувала 8 часа в преспите за един пациент, който починал веднага, след като го извозили до болницата).

Прав е президентът Радев, русофилът му с русофил, когато каза някак между другото, че Русия не е пример за подражание. И той, подобно на Путин, не може да отрече някои факти. Защото дори и в България, непрекъснато осмивана от руската пропаганда като най-бедната в ЕС, минималната заплата е два пъти по-голяма от тази в Руската Федерация. Същото се отнася и за разходите за храна.

Има още един показател за сравнение, който говори не само за пренебрежимото по значение място на Русия в световната икономика, но и за нейната деградация. Това е сравнението между Русия отпреди век, която е била на 5 място в света по БВП и е имала дял от 4 на сто от нея (почти половината от БВП на САЩ )и днешна Русия, с нейния 1,94 на сто дял от световната икономика.