Димитър Делчев за ФАКТИ: Кибер батальон от 100 души би решил повече проблеми от боен батальон от 1000 човека

Създаване на батальон, който да противостои на заплахите на хибридната война - такова предложение направи председателят на политическа партия “Движение България на гражданите” (ДБГ) Димитър Делчев в свое участие в предаването “Денят с Веселин Дремджиев” преди дни.

След признаването на Донецката и Луганската народни републики от Руската федерация, партията, която председателства Делчев, излезе и с позиция, в която призова за свикване на Консултативния съвет по национална сигурност. “Призоваваме за свикване на Консултативен съвет за национална сигурност, на който Президентът, всички министри, ръководителите на Народното събрание и парламентарни групи да осъдят решението на руското правителство и да предложат на ЕС и НАТО реципрочни икономически санкции, от които България да бъде част”, казва се в позицията на ДБГ.

По темата с Украйна и с акцент върху идеята за създаване на кибер батальон у нас, от ФАКТИ разговаряхме с Димитър Делчев.

Разговора четете в следващите редове:

- Г-н Делчев, какъв е вашият прочит на събитията в Донбас - трябва ли западните държави да подкрепят Украйна?

- Прочитът и оценката на “Движение България на гражданите” е, че е налице нарушаване на международното право. Признаването за независими на народни републики на територията на Украйна е само по себе си ескалация на конфликта и скъсване на всякаква възможност на този етап да се върви към мирни преговори. Считаме, че трябва да се даде много ясен знак, че Европа и демократичният свят не приемат промяна на граници с военна сила, което се опитва да направи Русия в последните 15 години. Спомняме си Грузия, спомняме си Крим през 2014 година, сега това се случва в Донбас. Трябва Европейският съюз и демократичният свят единно да дадат отговор.

Разбира се, първо през икономически санкции. В случай, че руски войски влязат на територията на Украйна, което все още не е доказано като факт, трябва да се отговори със сила.

- От руска страна бяха поставени условия за неразполагане на войски на НАТО, включително в България. Реагирахме ли правилно на това условие?

- Правителството реагира правилно като каза, че не сме втора ръка държава в НАТО. Очевидно Русия се опитва да преначертае картата на света, като създава зони на влияние, в които тя да има буфери, да има подчинени държави. Това не устройва нито нас, нито света, защото това е старият ред - редът, в който много често се стигаше до военни конфликти. За да има мир, трябва да се прекратят зоните на влияние и да се върви към това, с което е белязан XXI. век - доброволни членства в различни съюзи.

След като ние сме член на НАТО доброволно, ние трябва с всички сили да си сътрудничим с НАТО, така че да гарантираме общата си сигурност. Между другото, НАТО не е нападателен съюз, НАТО е защитен съюз точно в случай на такива агресии, каквито в момента проявява Русия.

- Включително ако Украйна беше член на НАТО, член 5 от Вашингтонския договор вероятно вече щеше да се е задействал (б.р. - въоръжено нападение, предприето срещу една държава в НАТО, ще се разглежда като нападение срещу всички държави, съответно ще му бъде отговорено индивидуално и съгласувано с останалите страни с такива действия, каквито се сметнат за необходими, включително с въоръжена сила).

- Така е, но дори и Украйна да не е член на НАТО, Русия не получава подкрепа в своята авантюра в Украйна от нито една друга държава, включително държави, които не са членки на НАТО като Китай. Причината е много проста - свикнахме вече повече от 80 години с идеята, че държавните граници са такива, каквито са. Всякакви опити за преместване на граници може да докара света до военен конфликт, от който връщане назад няма. Човечеството няма нужда да си причинява това.

- Защо “Движение България на гражданите” искате свикване на Консултативен съвет за национална сигурност?

- Настояхме за свикване на КСНС, за да се приеме нова, доста по-решителна позиция. Позиция, която да оценява, че Русия ескалира напрежението и конфликта, като поиска единни санкции срещу Русия, от които България също да е част. Считаме, че министърът на отбраната и част от партиите в управляващото мнозинство са доста по-пасивни спрямо агресията.

- Включително министърът на отбраната Стефан Янев все още не е излязъл със своя позиция.

- Това е така. Предходните му позиции пък бяха по същество липса на позиция - той отлагаше решаването на въпроса за юни, юли. Коментарите бяха доста учудващи, имайки предвид, че целостта на Украйна е застрашена и ние трябва да направим нещо.

- Като казвате “част от партиите в управляващото мнозинство”, кого имате предвид?

- В случая БСП. БСП не бяха част от вчерашната декларация. Това е обезпокоително. На един КСНС трябва да се вземе много ясна позиция, че България стои зад Украйна и агресия не трябва да се допуска.

- Смятате ли, че в последно време има засилване и на кибератаките от руска страна?

- Интензитетът на кибератаките е много по-висок в последните години, в сравнение с преди това. Кибератаки има не само срещу България и други държави в Европейския съюз, но и срещу САЩ - имаше голяма хакерска атака скоро срещу петролопровод в САЩ, като се поставя под съмнение дали източникът ѝ не е подкрепен от друга държава.

България е уязвима от кибератаки. Спомняме си как бяха сринати сайтове на български институции преди няколко години, спомняме си как се направи опит за атака срещу Централната избирателна комисия по време на избори. Всичко това води до идеята, че борбата с кибератаките не може да е само на цивилно ниво, а трябва да е и на военно ниво.

В момента много специалисти казват, че сме свидетели на първата кибервойна в света. Причина за това са кибератаките срещу Украйна - сайтовете на две украински банки и на украински държавни институции бяха ударени. Бяха спрени и вероятно от тях е била открадната информация. Кибератаките стават все по-опасни във военно отношение, защото те могат да атакуват комуникации на военните части, могат да атакуват критична инфраструктура, инфраструктура от национална сигурност - като например ядрени централи и друг вид енергийни централи, и да причинят тежки последствия. Тоест те могат да причинят голям хаос.

Досега киберсигурността се възприемаше като част от вътрешната сигурност. Откакто се извършват нападения върху различни държави именно през кибератаки, става ясно, че вероятно нивото на разговора за киберсигурност трябва да се промени и да отиде на ниво отбрана. Различни държави вече оформят звена за борба с кибератаките, които да са към армията.

Именно затова държавата трябва да има много по-сериозен капацитет да отговаря на кибератаките. Един кибер батальон е решение, което преди няколко години взеха в САЩ. Те вече имат кибер батальон от близо 200 души в Индианаполис. Швейцарската армия също започна изграждането на кибер батальон. Предполага се, че над 500 човека ще работят в това звено. На ниво НАТО пък има Кооперативен център за върхови постижения на кибернетична отбрана - Cooperative Cyber Defence Centre of Excellence (CCDCOE). Ние сме член на този център и като такъв трябва да се възползваме от него, като досега не съм чул да сме го правили.

България има достъп до сериозни знания, умения и технологии посредством съюзите, в които членува. Трябва да се възползваме максимално добре от това, включително чрез създаване на такъв кибер батальон.

- Как си представяте този кибер батальон - колко души да участват, с какво точно да се занимават?

- Според нас, “Движение България на гражданите”, кибер батальонът може да бъде първоначално създаден със 100 души. Не е задължително това да са военни на постоянна военна служба, възможно е това да са цивилни, но в същото време се причисляват към резерва на Българската армия и в случай на кибератака или на необходимост, те да бъдат мобилизирани така, че да отговорят на киберзаплахите. Тоест тези хора ще бъдат цивилни, но ще се подчиняват на някакво военно командване.

Разбира се, има различни структури, които се занимават с кибератаки в България - и в ДАНС, и в полицията. В един момент обаче - в ситуация на кибервойна, това няма да е достатъчно. Необходима е много сериозна координация между армията и тези киберструктури, необходимо е те да бъдат вкарани в контекста на големи операции - големи кибератаки, които може да се извършват срещу нас. Затова е по-разумно да има кибер батальон към армията. Това би решило проблемите на България много повече, отколкото боен батальон от 1000 човека, който би бил прекалено малък да се противопостави на която и да е било от заплахите срещу нас.

- Да разбираме ли, че е по-редно правителството в момента да фокусира усилията си в създаването не на боен, а на кибер батальон?

- Не казваме, че няма нужда от боен батальон, но казваме, че приносът към общата европейска сигурност и сигурността на НАТО, би бил много по-голям с един кибер батальон от 100 човека, отколкото би имал боен батальон с 1000 души. Несъизмерими биха били ефектите на едното и на другото.

- Кибер батальонът, който предлагате да се създаде, би ли могъл да противодейства и на пропагандата, която идва от руска страна?

- Да, кибер батальонът би могъл да противодейства на пропагандата. На първо място ще кажа личния си опит. Онзи ден имах интервю и под интервюто се изсипаха стотици коментари, които повтаряха руските опорни точки. Това не е само в определен сайт или в определена телевизия, така е навсякъде. Проблемът е, че държавата не прави нищо.

В момента това, което може да се направи, е поне да се проследи източникът на тези профили и да е ясно, че този източник не е хора, които споделят свободно мнението си, а в голямата си част са профили, управлявани от друга държава. Включително част от коментарите личи, че са преведени с Google Translate. Държавата трябва да има ясна позиция по този въпрос. Хибридни атаки на българска територия в момента има. Едно звено, което да се бори с пропагандата, с троловете и с хибридните атаки, ни е много необходимо.