С война най-лесно се прикриват провалите в икономиката

Руският президент Владимир Путин носи пълна отговорност за безсмислената и кървава война против Украйна. Ръководейки се от измислени мотиви за заплахи срещу Русия, държавният глава въвлече два съседни народа във война, в която няма да има победители, ще има само загубили. Решението на президента ще струва на страната ни изолация, бедност и връщане към 90-те години, с които Путин така обича да плаши руснаците. За повече от 20 години управление той се превърна в диктатор, който вярва в теориите за заговор и напълно е загубил връзка с реалността. Сега той лишава от бъдеще милиони руснаци и отнема живота на невинни украинци. Владимир Путин трябва незабавно да спре войната и да подаде оставка.

Царят е гол

Владимир Путин е във висшите ешелони на властта вече над 20 години. За това време той се превърна от легитимен и демократичен президент в архаичен, комплексиран и кървав диктатор. Параноята на президента наред с тоталното недоверие към околните го постави в зависимост от най-близкото му обкръжение - президентът не получава актуална информация, а се доверява на тази в папките, с които редовно манипулират мнението му. Държавният глава няма мобилен телефон и не влиза в Интернет - той е изостанал от реалността и се опитва да управлява страната със съветски методи, които са непригодни в наше време.

За 20 години във властта Владимир Путин унищожи всички демократични институти, които руските граждани с такъв труд строяха от самото начало на съвременна Русия. В страната вече няма система за сдържане и противовес, в парламента няма опозиция, Съветът на федерациите отдавна е със статут на "дом за пенсионери" /макар че само преди 15 години все още можеше да блокира цели пакети закони, ако регионалните власти не са съгласни/, независимият съд е унищожен. Местната власт стана беззъба - без разрешение от президента ръководителите на региони, губернаторите и кметовете се страхуват дори пръст да мръднат, което ги превръща в мебели и затормозява вземането на решение по важни въпроси.

За 20 години радикално се измени и президентството: отначало за изпълнение на обещанията на Путин му пречеше липсата на вертикал на властта, после - твърде кратките президентски мандати, после "ненужните дискусии в парламента", непонятните граждански свободи, независимите медии и "петата колона", накрая - конституцията, която беше пренаписана в спешен порядък, за да се угоди на президента, като бяха анулирани всички ограничения, и това даде на остаряващия държавен глава чувството, че е безалтернативен цар.

Но реални успехи за тези 20 години нямаше. Толкова чаканата икономическа мощ и "нормален живот" на нивото на Португалия /именно към тази страна Владимир Путин скромно се ориентира в началото на своя президентско-царски път/ така и не бяха постигнати. Сега средно месечната "чиста" заплата на руснаците е една от най-ниските в Европа и отстъпва даже на най-бедната страна в ЕС - България. По ниво на номиналния БВП Русия за последните 10 години излетя от топ 10 на страните в света, като перспектива за подобрение няма. Колкото и да се опитват пропагандаторите да ни убедят в противното - БВП с викове, слюнки и вопли по телевизията не се вдига.

Кой кого държи?

Владимир Путин обича да повтаря, че "Западът няма изгода от силна Русия, той иска да ни държи". Проблемът е, че Русия никога не е била силна при Путин. Руската икономика така си и остана зависима от експорта на горива. Кардинални промени в нейната структура не настъпиха, колкото и руските власти да се опитват да жонглират с числата при пресмятането на приноса на различни отрасли. За 20 години Русия стана лидер само в един отрасъл - интернет банкирането, но не благодарение на президента, а на предприемача Олег Тинков, който не се уплаши публично да се противопостави на войната. Именно неговият талант и упоритост /и неговият екип/ създадоха една от най-добрите в света интернет банки, на чийто опит днес стъпват всички водещи световни финансови организации. Именно на Тинков руснаците трябва да благодарят, че могат да извършват всички банкови операции през смартфона си. Но какво получи Тинков за своята смелост и талант? Изгнание, обвинения в предателство и отнемане на бизнеса.

Русия е лидер в още една сфера - по количество милиардери. Но кои са тези хора? Руски аналози на започналия от низините Джеф Безос или неодобрения за работа в KFC Джак Ма? Не, това са джудисти, спортисти, бивши силоваци и просто добри приятели на Владимир Путин. През 2017 г. съвкупното състояние на най-близките приятели на президента се оценяваше на над 24 млрд. долара. Съвпадение? Също толкова, колкото и фактът, че държавните компании бяха раздадени за управление на верни съратници на Путин - Алексей Милер /"Газпром"/, Герман Греф /Сбербанк/, Андрей Костин /ВТБ/, Игор Сечин /"Роснефт"/, Николай Токарев /"Транснефт"/, Сергей Чемезов /"Ростех"/. Също колкото е съвпадение липсата на сменяемост във властта, липсата на икономически ръст, перспективи и бъдеще в Русия, докато я управлява Владимир Путин.

Руският естаблишмент е заплаха за Русия и руския народ. Това са бедност, нищета и проблеми, които са актуални само в страните от Третия свят - било епидемията от СПИН, за която руските власти се боят да говорят, или липсата на достъп до вътрешни тоалетни и централна канализация. В Русия има огромни запаси на газ и нефт, но 1/3 от руснаците все още не са виждали газ в своите домове. Русия е най-богатата страна в света, но руснаците са едни от най-бедните жители на планетата. Защо?

Защото за Владимир Путин стремежът за попадане в учебниците по история в качеството му на "обединител на руските земи и защитник на традиционните ценности" се оказа по-важен от живота на руснаците. Проблемът е, че президентът затъна в историята и повлече и целия руски народ, без да се интересува от неговото мнение. В рамките на мистичната "денацификация" - термин, чийто смисъл не разбират даже подкрепящите агресията срещу Украйна руснаци - вече загинаха над 50 000 души. Около 20 000 от тях са руски военни, които за целия свят, а след известно време - и за гражданите на Русия, ще бъдат негодници и военнопрестъпници.

Героизъм?

Няма да станат? Те ще са нашата гордост? Тогава защо така упорито ги крият от техните майки, роднини, приятели? От всички останали руснаци? Защо техните лица се крият, ако "каузата ни е справедлива и защитаваме своята родина"? От какво се страхуват тези "герои"? Защо властта не изпраща тези "герои" с почести, а цинично ги крие или съвсем ги игнорира, правейки се, че нищо не знае за тяхната съдба? Защо Министерството на отбраната нагло лъже за използването на наборници във войната? Защо нагло лъже, че крайслерът "Москва" не е участвал в "специална операция"? Защо не може да отговори на бащата на вероятно загинал матрос каква е съдбата на неговия син? Това геройска участ ли е?

Защо се запушват устите и се заплашват близките на "героите"? Защо те са принудени да се обръщат към украинските власти за информация за своите деца, мъже, бащи? Защо властите мълчат за "героите", попаднали в плен? Нали "не изоставяме своите"? Или "руснаците не се предават"? А може би това е просто страх пред паниката сред руснаците, когато те научат истината? Истината за некадърното командване, за почти рекордните загуби сред офицерския състав, за проблемите със снабдяването, храната, дрехите, логистиката, техниката и даже боеприпасите.

Руснаците се предават, защото те са хора като всички останали. Руснаците не са особен етнос или народ, няма добри и лоши етноси, има лоши хора. И нашата страна би трябвало да знае това. Побеждавайки във Втората световна война, СССР и съюзниците не унищожиха Германия, а макар и с проблеми и грешки помогнаха на германците да построят своята страна и нация наново, проявявайки хуманизъм и човечност, уважение към своята и чуждата свобода - качества, заради които всъщност са воювали нашите деди, много от които по-късно попадат в ГУЛАГ за подобни мисли.

Мир, свобода, независимост са главните атрибути на Великата победа, но нима такива цели си поставя Владимир Путин във войната против Украйна? Не, президентът разказва и упорито доказва, че една цяла нация просто няма право да съществува, че тя е "измислица на Ленин", намира куп оправдания за собствената си агресия, крайната цел на която е толкова остаряла като самата война - завладяване на територия и мнимо "освобождение". Само че украинците никого не са молили да ги освобождава, те са в състояние сами да решават своята съдба и може би даже по-добре от Русия да избират своя път на развитие.

А за какво воюват украинците? За мир в своите разрушени домове, за своите семейства, за свободата на своя народ и независимостта на своята страна. Ако силата действително е в истината, "руският свят" може да очаква само лоши новини. Нито Русия, нито Владимир Путин, нито който и да било друг има право да решава вместо друг народ и още по-малко - да насажда своята визия с помощта на танкове, бомбардировки и убийства. Заплаха от НАТО? След два месеца на границите на Русия ще има още два пълноправни членове на НАТО, а военният контингент наоколо ще е в пъти по-голям. "Марионетно правителство в Киев"? А защо руснаците изобщо се вълнуват от това? Русофобия? За 75 дни война Владимир Путин направи за русофобията повече, отколкото никой друг в цялата история на Русия, превръщайки рускоезичните градове в Украйна в руини, а руснаците - в негодници, отнемайки от милиони руснаци всяка надежда за бъдеще.

Каква е алтернативата?

Ако не е Путин, то кой тогава? Тъжно е да се признае, но трябва да се поучим от съседа"противник" - който и да е, ако ще да е актьор или бивш участник в КВН /Клуб на веселите и находчивите, руско тв състезание по хумор и находчивост, бел. ред./. Проблемът не е кой ще смени Путин, а че руснаците не са готови да поемат отговорността за този избор и се отказват с надеждата, че "някак си всичко само ще се нареди", защото "аз от политика не се интресувам" и "това не ме засяга", пък и нали знаете, че "не всичко е еднозначно".

Но вчерашният участник в КВН се оказа истински лидер на своята нация днес, не се уплаши и не се скри в бункер или зад граница, ежедневно общува с народа си и искрено страда с него. Убеди почти половината свят да помогне на неговата страна и успя да спре "втората армия в света" с далеч по-малки ресурси. Украинският народ избра Владимир Зеленски на може би не съвсем честни, но определено конкурентни избори и президентът не ги подведе - 95% от населението го подкрепя - а това е повече, отколкото според ВЦИОМ руснаците подкрепят Владимир Путин.

За 20 години Путин и неговото обкръжение не можаха да формулират поне някаква сполучлива идеология на съвременна Русия и "Руския свят". В опитите да заиграе с носталгията по СССР и с традиционните слоеве на обществото, които почитат православието и църквата, руският естаблишмент създаде позорен Франкенщайн, който включва в себе си взаимно изключващи се съветски доктрини и православни постулати. Но Кремъл така и не измисли ключовия елемент на всяка идеология - привлекателен образ на бъдещето. Говорещите глави в телевизора ще започнат да доказват, че националната идеология на Путиновата Русия е патриотизмът, но нито един не може да формулира, а още по-малко да разшифрова повече от три нелепи постулата /любов към Русия, уважение към предците, традиционно семейство/. У Путиновата Русия няма и не може да има образ на бъдещето, защото този режим не се интересува от своите граждани, а неговата цел са самовъзпроизвеждането и съхранението на властта. Той не може да формулира никакви конкретни образи, защото за конкретните образи той трябва да отговаря, а по статут царят не се отчита пред крепостните, които трябва само покорно да се подчиняват.

Изборът е наш

Без сама да го желае, Русия отново се оказа на исторически кръстопът, където едната перспектива се оказва много по-привлекателна от другата. Време е руснаците да се замислят готови ли са за сделката, която Владимир Путин им предлага - унищожение на територията на Украйна и десетки хиляди убити срещу бъдеще в държава негодник. За отговора ще помогне историческият опит, към който така обича да прибягва държавният глава. Колкото и да е парадоксално, независимо от господстващия наратив за "робското съзнание", съвременна Русия има опит с преодоляването на подобни кризи: през 1991 /разпадането на СССР, бел. ред./ и 2012 г. /Путин отново стана президент въпреки масовите протести, организирани от опозицията/ за обикновените граждани и 1993 г. /сблъсъкът между президента Борис Елцин и парламента, довел до неуспешен опит за преврат/ - за облечените във власт. Не трябва да се надяваме на международния опит, за да се опитаме да не повтаряме направените грешки и да не допуснем ядрена катастрофа.

Националният рефлекс по актуални събития е неизбежност за съвременна Русия, а характерът на този рефлекс ще се определи от самите граждани, като този път никой няма да вземе решение вместо тях.

превод: Сега