Може ли Петков "едностранно" да вдигне ветото срещу Северна Македония

Коментар на Николай Лавчиев за "Свободна Европа"

"Има такъв народ" от три месеца говори за това, че правителството води "две външни политики" спрямо Северна Македония. Досега това не беше повод партията да напусне властта. Сега това се случи. Ситуацията обаче не се е променила.

Кирил Петков би могъл да направи точно това, в което го обвиняват от ИТН: да свали ветото, което България наложи на Скопие за започване на преговори с ЕС. Юридически това е възможно, но политически - не е. Това не се случи месеци наред, след като обвиненията за пръв път се появиха.

Какво стана

В сряда лидерът на „Има такъв народ“ (ИТН) Слави Трифонов обяви, че напуска управляващата коалиция. Трифонов посочи две причини - че в хазната няма пари и че Кирил Петков ще вдигне ветото, наложено на Северна Македония.

В случая става дума за втория аргумент. Трифонов твърди, че премиерът води собствена външна политика и е поел ангажименти към чуждестранни лидери да направи всичко възможно, за да се вдигне ветото.

Още през април в профила на Трифонов във Фейсбук беше публикувана позиция „открито, без увъртания, честно“, в която той написа, че Кирил Петков се се опитва да отхвърли ветото на България „без никакви условия“ и Северна Македония да започне преговорния процес за присъединяване до края на юни без да съгласува действията си с коалиционните партньори, външно министерство и парламента.

Тогава партията му не напусна правителството.

В края на май „Капитал“ съобщи, че ИТН се готви да се оттегли от коалицията заради Северна Македония. От изданието съобщиха, че зам.-председателят на партията Тошко Йорданов е казал това на депутатите. Но ИТН и тогава не излезе от управлението.

Не е ясно защо сега Трифонов и ИТН избраха точно този довод, за да напуснат властта. Остава обаче въпросът – може ли Кирил Петков „едностранно“ да вдигне ветото и означава ли това „национално предателство“, с което България ще загуби контрол над процеса и ще отстъпи от претенциите си към Скопие.

"Паметни записки", "лист хартия" и сигнал до прокуратурата

В четвъртък, ден след като в крайна сметка Трифонов обяви, че излиза от коалицията, външният министър Теодора Генчовка каза, че в министерството има налични паметни записки за срещи, които Петков е водил с европейски дипломати за Северна Македония. Тя каза още, че от разговори с „представители на европейски институции“ е станало ясно, че премиерът е давал „други сигнали“, различни от официалната позиция на България.

В същия ден депутатът от ИТН Станислав Балабанов показа лист хартия, за който твърди, че включва изписан лично от Кирил Петков поетапен план за преговори със Скопие, който започва с вдигане на ветото "без Северна Македония да изпълни каквото и да е било“.

„Така изглежда България, която щеше да бъде продадена, ако ние бяхме взели тези решения вчера“, каза още Балабанов.

Листът хартия стана повод за евродепутата от ВМРО Ангел Джамбазки да изпрати сигнал до прокуратурата . Той твърди, че Петков е извършил престъпление, защото действията му противоречат на гласуваната рамкова позиция на парламента и на решението на Консултативния съвет за национална сигурност.

Какво твърдят правителството и ЕС

Както преди месеци, така и сега Кирил Петков настоява, че промяна на позицията на България и вдигане на ветото може да настъпи само след като Народното събрание гласува това. Той потвърди тази своя теза и в четвъртък, когато на посещение в София беше еврокомисарят по съседство и разширяване Оливер Вархеи. Българският премиер отрече, че ветото се вдига, което беше потвърдено и от самия Вархеи.

„Опитвам се да намеря решение и това, че се връщам отново и отново [в София], означава, че още не съм открил решение“, каза еврокомисарят.

В същото време нито една от другите две партии, които са част от коалицията - БСП и „Демократична България“ - не е потвърдила информацията, че правителството се готви да вдигне ветото.

Може ли Петков сам да вдигне ветото

Преговорите със Северна Македония, както и воденето на външната политика попадат в правомощията на изпълнителната власт. Парламентът може да ратифицира и отхвърля международни договори, които засягат конституцията, но в случая не става въпрос за това. Тоест, правителството реално може да вдигне ветото и без одобрението на Народното събрание.

„Юридически могат, но политически не могат. Трябва да се прави разлика между двете. Изпълнителната власт съвсем спокойно може да вземе такова решение. Но политически не е възможно, тъй като има рамкова позиция на НС, позиция на Консултативния съвет по национална сигурност и това са едни обвързващи политически решения“, каза пред Свободна Европа дипломатът Стефан Тафров.

Според него самостоятелно решение, взето от правителството, ще го вкара с Народното събрание, а в такава ситуация „правителството вероятно ще падне“.

Думите на Тафров бяха потвърдени и от бившия съветник на България и пълномощен министър на страната към Европейската общност Бисерка Бенишева, която е част и от преговорния екип по присъединяването на София към блока.

„Какво означава еднолично? Решенията се взимат от правителството, така че не може да се каже, че е еднолично решение на някого“, казва още Бенишева. Тя обяснява, че опитът за развитие към днешна дата е свързан с предложението на Франция да остави София и Скопие да се договорят помежду си за времева рамка за разрешаване на спора, която да бъде приложена към преговорния процес, воден от страна на ЕС. По думите ѝ това не означава загуба на позиция на която и да е страна.

„Тук не става въпрос за отстъпление изобщо. Става въпрос за това България да се възползва от съществуваща процедура“, каза тя.

Може ли България да вдигне ветото сега, а после да наложи ново

Според ИТН вдигането на ветото сега е „продажба“ на националния интерес, без това да дава никакви гаранции за изпълняване на българските условия към Северна Македония.

Всъщност решението за вдигането на ветото и стартиране на преговорите, не би лишило България от възможността отново да блокира опита на Скопие да се присъедини към ЕС.

„Контролът е в държавите членки, които трябва да дадат съгласие с консенсус. Това, което в момента сме блокирали е процедура, която се повтаря при всяка една стъпчица в хода на преговорите“, каза Бенишева.

Тя дава пример с присъединяването на Хърватия, когато Словения, поради неразрешени двустранни въпроси, блокира отварянето на преговорните глави след самото начало на преговорния процес. Това е довело до „доста дълъг застой“, докато двете страни не са изчистили споровете си.

„В хода на преговорите по много поводи България може да спре процеса. Съвсем лесно е. Има изчисления, че такива случаи са около 107“, каза Тафров.