Взривове, отравяне, после мълчание: защо България не иска да разкрие поръчителите на тези престъпления

Коментар на Петър Чолаков:

Държавата час по-скоро трябва изясни кой стои зад взривовете в складовете за боеприпаси край Карнобат на ЕМКО. Според собственика на компанията Емилиян Гебрев, изключено е те да са резултат от „природно явление”. Охранителните камери показват, че периметърът на складовете е нарушен, т.е. причините са умишлени, човешки действия.

Случилото се в ЕМКО не е частен въпрос, а касае националната сигурност.

Трън в очите на Кремъл

Възможно е извършителите на взривовете да са местни конкуренти на Гебрев. По-правдоподобна обаче е другата версия, защитена от експерти в областта на сигурността като Бойко Ноев: бизнесите на Гебрев са трън в очите на Кремъл, който Русия отдавна всячески се опитва да премахне.

Журналистически разследвания показват, че агенти на ГРУ, някои от тях свързвани с покушението срещу Сергей Скрипал, от години се опитват да задушат ЕМКО. Дейността на руските служби поставя под непосредствена заплаха здравето и живота на български граждани, тя е враждебна на българската държавност.

В миналото е имало опити от страна на български институции да се омаловажава значението на инцидентите, споходили Гебрев, или най-малкото не се дава гласност на резултатите от разследванията. Опасявам се, че това се случва и сега.

През 2011 има взрив в склад на ЕМКО край Севлиево; открито е дистанционно устройство, с което е предизвикан „инцидентът”. Но „интересът” и „усърдията” на институциите скромно се ограничават с него. Доникъде е и разследването на покушенията срещу Гебрев. През 2017 дори изглеждаше, че държавата подпомага интереси, които се опитваха да отнемат предприятието му „Дунарит”. Смята се, че това са интересите на Делян Пеевски, политик от ДПС, санкциониран от САЩ по Глобалния акт „Магнитски”. Смятам, че проатлантическата ДПС никога не се е притеснявала особено да се заиграва с Кремъл, когато може да извлече изгода: без значение дали става дума за енергийни проекти, търговия със златни паспорти или друго.

България изнася много оръжие, вкл. за Украйна

Българската оръжейна индустрия през последните години е във възход, а през 2022 не може да насмогне на поръчките. Публична тайна е, че, независимо от уверенията на Корнелия Нинова (доскорошна вицепремиерка), България всъщност е важен износител - през трети страни като Полша - на оръжие за Киев.

Ако подозренията, че Русия стои зад взривовете край Карнобат са основателни, това трябва да бъде обявено публично, от най-висока инстанция.

Как обаче това да се случи, след като у нас има куп „патриотични” политици, които разпенено проповядват, че Русия не ни е враг (макар Кремъл да ни обяви за неприятелска държава)?

Някои от тези политици доскоро бяха в редовния кабинет, в лицето на К. Нинова и другите министри на БСП. Президентът Радев, който е в конфликт с председателката на БСП, също смята, че е грешка и голям риск да се прекъсват отношенията с „Газпром”. Той дори нарече хората като Кирил Петков, които искат България да изпраща оръжие на Киев, „милитаристи” и „шарлатани”.

Димитър Стоянов, министърът на отбраната в четвъртото служебно правителство на президента Радев, доскоро негов главен секретар, е от тези, които публично иронизираха стремежа на К. Петков към диверсификация, към освобождаване от руския енергиен хомот.

Знак, че все пак президентът Радев може да се завърне към предишната си политика на „баланс” между Кремъл и Брюксел, все пак е изказването на неговия съветник в областта на сигурността и отбраната Илия Милушев, който в понеделник заяви, че трябва да продължи движението на страната „в посока на утвърждаване в евроатлантическите структури”.

Службите ни са пробити

Независимо от това оставам скептичен, че в следващите месеци, дори години – особено ако политическата криза се задълбочи – ще научим ясно и категорично кои са поръчителите на взривовете в ЕМКО. Основната причина е в прокуратурата и службите, които остават повсеместно и дълбоко инфилтрирани от Русия. Наивно е да се смята, че те ще потърсят помощта на експерти от други натовски държави по този или други подобни случаи, или пък че ще искат да чуят техните заключения.