Истината е една: Който иска мир, трябва да доставя оръжия на Украйна

Руският президент Путин ще седне на масата за преговори само ако се убеди, че Русия няма вече изгледи за военен успех. Колкото и абсурдно да звучи това, истината е една: който иска мир, трябва да доставя оръжия.

Като се отбранява срещу агресията на Путин, Украйна защитава и нашите европейски ценности и свободния начин на живот в Европа. Ако е верен този аргумент, повтарян много пъти и от германския канцлер Олаф Шолц, през последните няколко дни демокрацията е постигнала важни териториални успехи. В смисъл, че Украйна успя да си върне част от превзетите от Русия райони. Ако Германия иска тази битка на Украйна за свобода да е успешна, тя трябва сега - след съгласуване със съюзниците си - да започне по-бързо да доставя тежко оръжие на Украйна, включително танкове.

През последните няколко дни и месеци украинската армия опроверга всички лъжливи твърдения, че западните доставки на оръжие за Украйна са опасни. Именно този вид военна подкрепа, например с противовъздушни ракети, спря руското настъпление срещу Киев.

Това беше през първата фаза от войната. През втората фаза западната артилерия, в това число и германските гаубици, помогнаха на Украйна да устои на бруталния и постоянен руски ракетен обстрел, който изобщо не се съобразяваше с цивилното население.

„Решаващ момент“ от войната

Сега започна третата фаза от войната. А в нея, твърдят военни експерти, Украйна ще се нуждае точно от това, което досега ѝ беше отказвано от Германия и нейните съюзници: танкове и друга бронирана техника от западно производство. Изглежда всички вече са разбрали, че е настъпил „решаващ момент“ от войната, както потвърди в Киев и германската външна министърка Аналена Бербок. А бездействието тъкмо в този момент би било фатално.

Тя лично можа да се убеди колко силно е нараснал натискът над Германия: по време на срещата с украинския външен министър Дмитро Кулеба в Киев той ѝ говорил почти само за едно: колко спешно необходими са на Украйна германските оръжейни доставки. И с доста драстични изрази описал как в неговата страна всеки ден умират хора, докато в Берлин продължават да се колебаят по въпроса за оръжието. В този момент германската външна министърка правеше доста безпомощно впечатление, тъй като не беше в състояние да предложи нищо конкретно – а вината за това, както е известно, не е нейна, а основно на германския канцлер Олаф Шолц.

Германия – страна във войната?

Предпазливата политика на Олаф Шолц се дължи и на страха, че Германия може да стане страна във войната. А този аргумент не бива да се отхвърля с лека ръка. Но никой не може да отговори на въпроса защо Федералната република снабдява Украйна с най-тежката артилерия, която може да предложи - самоходните гаубици – а чертае червена линия пред доставките на танкове.

Лично генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг опроверга германския аргумент, който министърката на отбраната Кристине Ламбрехт обича да изтъква - че искането надхвърляло материалните възможности на Бундесвера, който не бил в състояние да отдели повече оръжие. На това шефът на НАТО отговаря така: „В сегашния момент е по-важно да снабдяваме Украйна с оръжие“.

Войнолюбие ли е това?

Призивите от средите на управляващата коалиция в Германия за спешни доставки на оръжие за Украйна нямат нищо общо с войнолюбие. Руският президент Путин ще седне на масата за преговори, само ако се убеди, че Русия няма повече изгледи за военен успех. Колкото и абсурдно да звучи това за някои, истината е такава: който иска мир трябва да доставя оръжия.

Поведението на Путин показва, че явно няма друг път, който да води към преговори. Точно заради това Германия, и най-вече германският канцлер трябва да се задейства и бързо да съгласува действията си със съюзниците. В интерес на Украйна, която се бори за своето съществуване, и в интерес на нашия демократичен начин на живот в Европа.

*Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.