Бомбата зад новата ос на злото Москва-Техеран

След като през 2018 г. Доналд Тръмп оттегли САЩ от иранското ядрено споразумение, JCPOA, след като Техеран погази същото това споразумение, наскоро Русия нанесе фатален удар на дипломатическия процес, движен от европейците в продължение на 19 години. Това пише политическият анализатор на френския вестник Le Figaro Изабел Ласер.

Международният компромис от 2015 г. беше единственото досие, в което Русия си сътрудничеше "сравнително добре", по думите на френски дипломат, с европейците. Това време свърши след нахлуването в Украйна. В началото на войната Русия узурпира сделката, за да се опита да получи отмяна на западните санкции. Нарастващото сътрудничество на Иран с Москва вече разсея последните илюзии на европейските дипломати, които отказват официално да признаят провала на усилията си.

В Москва вече не става дума за оказване и на най-малък натиск върху Техеран, дори по ядрения въпрос. Русия се нуждае твърде много от ирански дронове и ракети във войната си срещу Киев. Според Белия дом иранци дори са били изпратени в Крим, за да помогнат на Русия да управлява техните дронове. От началото на войната Иран и Русия работят ръка за ръка, за да заобиколят западните санкции. Техеран помага на Москва да внася електроника и резервни части. Двете страни също са обединени в омразата си към Запада и желанието си да създадат нов световен ред. "Руснаците вече изобщо не се интересуват да помогнат на американците и Иран да се върнат в JCPOA. Дипломацията се провали", съжалява европейски дипломат.

Междувременно Иран е на път да достигне ядрения праг. Центрофугите работят на пълна мощност, за да хванат международната общност неподготвена. Техеран също развива своите тайни дейности. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) отдавна поиска от Иран да оправдае наличието на уранови частици в четири обекта, които не са били декларирани от властите. Иран постави приключването на разследването на агенцията на ООН като условие за подновяване на преговорите. Но според Института за наука и международна сигурност във Вашингтон "броят на обектите с недеклариран ядрен материал може да е по-голям от четирите случая, обсъждани от МААЕ". Центърът, който работи с иранския ядрен архив, конфискуван от Израел през 2018 г., успя да идентифицира местоположението на един от споменатите бункери, Голаб Даре, на площадката Парчин. Именно в този бункер иранците ще извършват взривни тестове.

Западът отчаяно търси план "Б". Джо Байдън, който обеща на американците по-силно и по-трайно споразумение от това от 2015 г., не иска да признае, че мирът всъщност е станал по-крехък. Не и преди междинните избори следващия месец. Той предпочита да се надява на промяна на ситуацията с революцията на забрадките в Иран. Но Белият дом е принуден да признае, че засега е оставил въпроса настрана. "Не сме в ситуация, в която връщането към споразумението е вероятен краткосрочен сценарий", каза един от неговите говорители, коментирайки отстъплението на иранските власти по време на последните преговори.

Европейците също изглеждат дезориентирани. През септември те признаха, че са достигнали "границите" на своята "гъвкавост". Те обмислят нови санкции срещу Иран, свързани с участието му във войната в Украйна. Но френските специалисти, които са в челните редици на този въпрос от 2003 г., предупреждават за необходимостта да не се позволи на едно стратегическо погрешно схващане да се наложи във външната политика и сигурността на континента. Някои вече се подготвят за обезпокоителна и опасна следваща фаза.

Израел, който водеше кампания за много по-строга сделка, включваща действията на Иран и неговите приближени по дестабилизацията на региона, обеща да използва всички средства, за да попречи на Иран да се сдобие с ядрени оръжия. Но военна намеса без подкрепата на Съединените щати вероятно няма да направи възможно, според военните експерти, изваждането от строя на иранските ядрени инсталации, още по-малко тези, които са тайни. Що се отнася до израелската дипломация, тя е хваната в собствените си противоречия. От началото на войната тя отказва помощта си на Украйна, за да не обиди Русия, която ѝ позволява да нанася удари по ирански цели в Сирия. И сега Русия се съюзява с враг номер 1 на Израел.

Другият риск - денят, в който шиитски Иран ще произведе първата си бомба - е възобновяване на разпространението на ядрени оръжия в Близкия изток, и по-специално в сунитските страни - Саудитска Арабия, Египет и Турция - които на свой ред могат да се впуснат в ядреното приключение. Украйна напомни на Иран, подобно на всички сили в Близкия изток и Азия, че притежаването на ядрени оръжия позволява на страната да води конвенционална война, без да бъде атакувана. Следователно иранският ядрен въпрос е вкаран в задънена улица.

"Западът няма план Б и добър вариант", заключава източник, запознат с въпроса.