"Ила, Илоне!": сапунката с Илон Мъск и Белоградчишките скали

Един богаташ с огромно его - и една страна с ниско самочувствие. Така накратко може да се обобщи дигиталната сапунка, която се разигра през последните дни около Илон Мъск и Белоградчишките скали.

Ела, Елоне! Ила, Илоне!

Един богаташ с огромно его - и една страна с ниско самочувствие. Така накратко може да се обобщи дигиталната сапунка, която се разигра през последните дни около Илон Мъск и Белоградчишките скали.

За онези, които не са проследили сюжета:

Роденият в Южна Африка милиардер Илон Мъск, собственик на Тесла, SpaceX и социалната мрежа Туитър, коментира в профила си фотография на Белоградчишките скали. В отговор на неговия туит хиляди ентусиазирани българи уведомяват най-богатия човек в света за красотите на страната, а служебният министър на туризма и Общинският съвет в Белоградчик му предлагат горещо гостоприемство и различни туристически радости. В този мини-сериал се намесва и известен гурме-ресторант в Северозападна България, препоръчан на Мъск от един инфлуенсър в Туитър. По магически начин ресторантът за броени часове получава неверифицирано запитване за резервация уж от името на SpaceX за април 2023 година. Цялата страна тръпне в очакване на световната знаменитост, гурме-ресторантьорите призовават община Белоградчик да придаде на региона по-приветлив вид, а специално в село Стакевци да асфалтира поне главната улица и да подмени "едни мижави 200 метра тръба". Към този момент сапунката вече видимо се свлича към времената на НРБ, когато за посещенията на другаря Тодор Живков и дипломатическия корпус в ускорени темпове (и много некачествено) цели окръжни градове се обличаха в мрамор, кехлибар и дървена ламперия…

Двете интерпретации на случката

Безобидната интерпретация на случайната среща между Мъск и Белоградчик ще ви каже, че красивите скали просто са напомнили на дигиталния авангардист за известна компютърна игра, че българите масово са се израдвали, а различни институции и частни фирми са използвали случая да си направят безплатна реклама.

Но в една не толкова безобидна интерпретация неизбежно ще отекнат и още въпроси:

Защо се демонстрира подобно лакейско преклонение пред един много оспорван предприемач? Само заради парите и влиянието му? Или пък много хора наистина се възхищават от трескавата природа на Мъск и от доста смущаващите му политически и обществени възгледи? И дали днес действително не живеем в "ерата на психопатите", както вече твърдят някои политолози?

Горното не означава, че Илон Мъск непременно е психопат. Същото важи и за други нашумели дейци от последните десетилетия: Доналд Тръмп, Реджеп Ердоган, Борис Джонсън, Жаир Болсонаро, Виктор Орбан… Името им е легион. Явно въпросните дейци умеят да натискат един възпален нерв в съвременния свят и да тласкат стотици милиони хора към антисистемно поведение. Което пък се канализира в различни, но всъщност доста сходни или поне паралелни коловози: няма пандемия, няма опасност за климата, бежанците са напаст, джендър-темата разяжда западните общества, етническата хомогенност трябва да бъде спасена, фалшивите новини са под закрилата на свободата на словото... И поне половината свят изпада в политическа психопатия. (Ако се чудите защо в горното изброяване липсва Путин и неговата кървава война срещу Украйна: той може и да е психопат, но това бледнее пред факта, че е военен престъпник.)

Но да се върнем към родината на Белоградчишките скали и лакейското преклонение пред Илон Мъск. Очевидно за част от гражданите на България едно посещение на най-богатия човек в света е символичен акт на признание. Когато живееш в страна, която се води най-бедната и най-корумпираната в ЕС, когато десетилетия наред строиш едни никакви магистрали, а жълтите павета в София изглеждат като разядени зъби на сифилистик, но в същото време си притежател на славна история, на златни момичета, на Джон Атанасов, на космическия "Излел е Дельо хайдутин" и на киселото мляко - е, тогава кой друг, ако не Илон Мъск може да те ръкоположи за рицар край кръглата маса на отбраните народи?

"Молебен за Мъск" и още самоирония

В тази тъжна диагноза откриваме обаче един положителен показател: в сапунката около Мъск многобройни български коментатори и зевзеци въведоха сладко-горчивата съставка на самоиронията. Без претенции за научност: по самоирония българите навярно все пак имат значителна преднина пред други "велики" балкански нации, нека не ги изброяваме изрично. Така че, за десерт, нека цитираме приблизително няколко коментара (с извинение към авторите, че не са споменати поименно):

"Да се сформира контактна група Плевнелиев-Паси за посрещането на Илон Мъск."

"Да се отслужи молебен за посещението на Мъск в България."

"Мъск е възхитен от българския Северозапад: след като там има живот, значи и на Марс може да има."

Остава да видим дали пък милиардерът наистина няма да вземе самолета за София. Тогава вече ще ни очаква втори, много вълнуващ сезон.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.