Румен Радев: моралното падение на един "натовски генерал"

Тезите на Радев все повече се припокриват с руската пропаганда. Стартирал като "натовски генерал", преминал през "Крим е руски", днес той се подрежда до Путин и смята Европа и САЩ за войнолюбци, пише Евгений Дайнов.

Военните са базисно праволинейни създания. Казват нещата такива, каквито са, кратко и ясно, като на доклад пред висшестоящ офицер. Няма скрити картинки или шарени димки за пред публиката.

Пример е говоренето на генерал Марк Мили, най-висшият офицер в САЩ, на пресконференцията след срещата за военна помощ на Украйна, събрала 54 държави в Рамщайн. "Президентът Путин може да прекрати тази война днес. Той я започна. Той избра да води тази война". В противен случай "рано или късно ще трябва да се седне на масата за преговори, за да се сложи край, и това ще се случи, когато се постигне крайната цел - свободна, суверенна и независима Украйна територия де възстановила своя суверенитет над всички свои територии." Нищо не е оставено неясно и нищо не е недоизказано. Намеци няма. Има констатации.

Когато обаче военните си внушат, че са политици и започнат да говорят завоалирано и с намеци, резултатът е комичен. Те не умеят да говорят така, това не им е в натюрела. И тъй като това не го умеят, всичко тайно става явно, включително - какви нагласи и представи виреят под фуражките им.

Как Радев подхрани руската пропаганда

След като се запознахме с изказването на военния Мили, ето ви политика генерал Румен Радев, понастоящем президент на България, в скорошно интервю в Дарик радио: "Виждането, че трябва да има война до пълен крах на едната страна неминуемо и постепенно ни тласка към глобален конфликт с възможност за ядрено самоунищожение".

Това веднага стана любимият цитат на ТАСС и РИА-Новости, които най-сетне намериха какво да ги успокои, след като дни наред беснееха заради новината, че Кирил Петков и Асен Василев са спасили Украйна от руски погром в първите седмици на войната. А е любим цитат на кремълските рупори, защото под завоалираното и наглед безадресно говорене на Радев ясно прозират основни тези на руската пропаганда.

Тезата, че се води война, чиято цел е пълният крах на Русия, тия дни се върти във всички пропагандни канали на Кремъл. Ядрената тема е тясно свързана с тази теза и неотдавна бе озвучена от Дмитрий Медведев, заместник на Путин в Съвета за сигурност на Русия, така: "загубата на една ядрена сила в обикновена война може да предизвика начало на ядрена война". Говорителят на Путин веднага разясни, че иде реч за "правото" на Русия да отвърне с ядрен удар тогава, когато реши, че е заплашена от поражение.

Няколко часа по-късно руските пропагандни ТВ предавания буквално се взривиха. Един изгряващ пропагандатор крещеше по Запада: "Как така не ви е страх от нас? Трябва да ви е страх, всеки ден да ви е страх, защото ние всеки момент можем да решим да ви засипем с ядрени бомби". Ветеранът пропагандатор Владимир Соловьов бе още по-ясен: "Време е да изтрием от лицето на земята и да превърнем я радиоактивна пепел всякаквите там поляци, германци, французи и, разбира се, българи…" Явно Соловьов към този момент е още бесен на Петков и Василев и не е запознат с интервюто на Радев.

Опорките за лошата Украйна и лошия Запад

Виждаме как само с едно уж завоалирано изречение "натовският генерал" Румен Радев се подреди до най-крайните пропагандатори на Владимир Путин. Същото се случва с едно от следващите му изречения в интервюто в Дарик, в което той твърди, че за да бъде разбрана тази война, необходимо е човек "да познава добре дълбоките политически и исторически корени на този конфликт".

За да разберем какво ни казва този човек в този случай, не е нужно да ходим чак до Москва. Отворете си фейсбука и веднага ще видите за каква кремълска опорка иде реч - у нас я отстояват стотици беззаветно предани на Кремъл индивиди. Обобщено тази опорка звучи така: "В продължение на 400 години и особено след 2014 година украинците непрестанно провокират Русия. И накрая тя бе принудена да влезе в Украйна, за да спре провокациите".

Към такова "познаване" ни призовава генерал Румен Радев, преди да ни позволи да обсъждаме войната. Представям си какво би му казал генерал Мили, ако Радев тръгне да му обяснява това.

От опит знаем, че който се подреди в пропагандните кохорти на Владимир Путин е просто длъжен да посочи "Запада" като основен злодей, заплашващ световния мир и, не на последно място - родната му страна. Румен Радев не прави изключение. След като ни е представил основните тези на руската пропаганда, той ясно посочва, кой е злодеят в тази война: "По-богатите европейски държави могат да си позволят да дават оръжие и да продължават тази война на социално и икономическо изтощение, защото имат резерви и като държава, и като граждани".

Зле завоалираното послание тук е следното: "европейските държави" са онези, които подклаждат и продължават войната. Ако не бяха те, досега войната да е свършила. България обаче няма място сред тези държави "при положение, че хората нямат лични резерви". Значи хем богатите западни европейци подклаждат войната, хем правят така, че клетите бедни българчета да страдат заради тяхното войнолюбство.

Моралното падение на българския президент

Все сме гледали драматични морални падения на българската политическа сцена, но Радевото започва да изглежда като рекорд. С всяко следващо изречение в интервюто по Дарик "натовският генерал" затъва все по-дълбоко.

"Не мога да приема позицията, че войната в Украйна е война на ценности, когато най-голямата ценност са мирът и човешкият живот", ни информира Радев. Това вече е откровена пропаганда по руски тертип, преподавана в школите на КГБ. Присъства черно на бяло в съответните учебници.

Намекът тук е следният: всеки, който подкрепя правото на украинците с оръжие в ръка да бранят своята независимост от руския агресор, не цени нито мира, нито човешкия живот. Мирът и човешкият живот биха били спасени, ако украинците престанат да се съпротивляват и се отдадат на милостта на руснаците, станала широко известна от масовите гробове и стаите за изтезание, открити на всички наскоро освободени от тяхното присъствие територии.

След като под фуражката на генерал Радев се е наместило убеждението, че Западът е виновен за войната в Украйна, защото погазва ценности като мир и живот, следва да очакваме директна негова атака срещу този Запад. И тя идва, защото няма как да не дойде.

Радев срещу "грантоедите"

Според Радев статията в "Ди Велт", която разкри как Кирил Петков и Асен Василев са спасили Украйна от руснаците, има "поръчков характер". Е, няма как да няма. Щом Западът е злото, то той е продажен и лъже срещу пари. Това външно зло обаче според каноните на руската пропаганда винаги има своите вътрешни агенти. Такива за Радев са Петков и Василев, които, докато са спасявали Украйна, са се оказали "в сферата на задкулисни договорки с чужди партньори".

Това, че западните врагове тук са наречени "чужди партньори", не ги прави по-малко опасни, както Радев ни съобщава по-нататък: "Факт е, че в България има политици, анализатори и медии, които се захранват с грантове, а получаващите средства под различни форми се превръщат в проводници на определена политика".

Това е вече дискурсът на неприкритите агенти на Путин в българските медии и в българската политика. Поне от десетилетие те пишат и говорят за "грантоеди", които вземат американски долари, за да се борят срещу българщината и нейната майка - Русия. Те постигнаха това в българския език "грантове" да бъде свързвано с американците и никога - с руснаците.

В света под фуражката на Радев, както в света на руската агентура в България, "захранваните с грантове" са вражески (американски) агенти. А след като са врагове, на тях би трябвало да им се случват някакви неприятни неща. Радев поема ангажимента за случването на подобни неща: "Затова е нужна дискусия за необходимостта от законодателни промени, които да регулират финансовите потоци и свързаната с тях възможност за разпространяване на чуждо влияние… Да е ясно от къде идват, за какво се използват. Получавайки финансови средства, ти ставаш проводник на някаква политика."

Така стигаме до точката, в която Радев, стартирал като "натовски генерал" и преминал през "Крим е руски, какъв да е?", окончателно се подрежда до Путин и смята както европейските държави, така и САЩ за войнолюбци на световната арена и за врагове конкретно на българите.

А когато пътят до тезите на "Възраждане" и "Атака" бъде окончателно извървян?

Все пак, бидейки военен и неизкушен в изкуството на намека и манипулацията, тези свои убеждения Радев все още не е оформил в окончателна системна форма. Няма как обаче, щом веднъж е започнал, да не продължи в тази посока и да не стигне до защита на "българщината".

В интервюто за Дарик радио той вече сигнализира за това си намерение. След като заръчва на българските училища да наблегнат на патриотичното възпитание на младите, той вдига предупредително показалец: "А това няма как да се случи, ако българските автори продължават да отпадат от учебниците, младите четат подменената си история и се сблъскват със системен нихилизъм".

Не съм сигурен, че Радев е запознат със значението на думата "нихилизъм". Като се има предвид онова, което вече знаем, че носи под фуражката си, най-вероятно има предвид "национален нихилизъм" - любим термин както на едновремешните български комунисти, така и на съвременните български фашисти.

Цялото това Радево съждение се вписва без остатък в онези националистически истерии, които в началото на всяка учебна година ни убеждават, че някакви безродници са "махнали "Аз съм българче" от читанките", че са заместили Иван Вазов с някакви гнили европейци или напоследък, че тайно са вкарали "джендър идеологията" в уроците по обществознание.

Впрочем, липсата на темата за "джендър идеологията" сама по себе си е знак, че Радевото пътуване из джунглата на политиката и идеологията още не е завършено. Посоката обаче лесно се вижда под непохватните Радеви намеци и внушения. Тя е натам, където се намира онази една-десета от българските избиратели, които искрено ненавиждат европейската цивилизация, искрено се надяват Путин да прати у нас някой сатрап, който да изтрие всичко европейско, и които гласуват за партии като Атака, НФСБ, ВМРО и "Възраждане".

Този човек обаче не е нито Волен Сидеров, нито дори Костадин Костадинов. Той разполага с тайни служби, както и с правителство, което командва подразделенията на армията и на полицията. Когато онези мрачни мисли, които в момента се роят под неговата фуражка, добият окончателно систематизирана форма - тогава той какви разпореждания ще дава на службите, армията, полицията?

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с гледните точки на Българската редакция и на ДВ като цяло.