26 Януари, 2023 21:00 6 794 30

Талибани в собствен сос

  • талибани-
  • афганистан-
  • ислямска държава

Всички тези страни - Китай, Пакистан, Русия и Иран - имат установена комуникация с талибаните и преки механизми за влияние върху Афганистан

Талибани в собствен сос - 1
Снимка: БГНЕС/ЕРА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Откакто установиха контрол върху Кабул през август месец 2021-а година, талибаните са в клопка, която е собствено тяхна. Тя се състои в следното.

От една страна, правителство на талибаните търси международна легитимност, макар и не заради самата нея, а понеже тя е условие за получаването на парични средства, от които страната има крещяща нужда. Спорно е доколко Афганистан е не само юридическа, но и емпирична държава (теорията на международните отношения прави разлика между двете, настоявайки, че не всяка юридическа държава има достатъчно материални активи, които да обезпечат нейното самостоятелно съществуване). Показателно за последното бе и перманентното икономическо донорство за Кабул, с което САЩ се ангажираха преди повторното идване на власт на талибаните през 2021-ва година. Така или иначе Афганистан има нужда от пари и това е непосредствената и груба реалност, с която се сблъскват не само талибаните днес, но и предишните правителства на въпросната държава.

От друга страна, "студентите", както са известни тези последователи на деобанди исляма, не могат да си позволят да правят големи компромиси с доктриналния си компендиум. Това е така основно поради вътрешно-политически причини, тъй като една идеологическа релативизация би довела до отслабването на позициите им в страната: било спрямо техните приятели от "Ал Кайда", било спрямо враговете им от Ислямска държава - Хорасан.

В този смисъл Ислямско емирство Афганистан представлява порядъчен пример за това как приоритетите на вътрешната и на външната политика на една страна могат да бъдат в директен конфликт едни с други. Колкото повече "студентите" се движат в тесните си рамки, което би им помогнало да се наложат върху други насилнически групировки в страната, толкова повече се ограничават техните възможности да получат международна легитимност, а оттук - така необходимите финансови средства. Казано с други думи, колкото по-верни на идеологическия си подход бъдат талибаните, толкова по-далечни ще са хоризонтите за евентуални регионални партньорства; колкото по-диалогични са "студентите", толкова повече ще бъдат обект както на външни критики (от страна на конкурентните доставчици на насилие като Ислямска държава - Хорасан), така и на вътрешни (в лицето на доктринирания им актив). Една евентуална дерадикализация на талибаните им обещава външно-политически възможности и вътрешно-политически проблеми. Това е да се пържиш в собствен сос.

Напрежението между външната и вътрешната политика на талибаните си има и своето кадрово изражение. Вицепремиерът Абдул Гани Барадар представлява тази фракция от правителството, която се опитва да действа по-прагматично, водена преди всичко от непосредствените икономически трудности на страната. Другата фракция, която е по-тромаво идеологическа, се лидира от ключовите министри на отбраната и на вътрешните работи, съответно Мохамад Якуб и Сираджудин Хакани (въпреки идеологическия им подход, те представляват различни клонове на талибаните и имат различни интереси). Кое от двете ще закрепи властта на "студентите" в Афганистан - разрешаването на икономическите проблеми пред страната или верността към идеологическия подход е въпрос, който чака своето разрешение в рамките на вътрешно-политическата динамика на талибаните.

Но когато става дума за търсенето на някаква международна легитимност от страна на новите власти в Кабул, не се има предвид Запада. САЩ и Европа, поне в средносрочен аспект, изглеждат загубени като опция за външната политика на талибаните: раните на американците от паническото им напускане през 2021-а г. са все още твърде пресни, а постоянните новини за ограничаването на правата на жените в Афганистан, включително забраната да учат и да работят, прави наистина труден към момента диалога и сътрудничеството с Кабул. Стигна се дотам, че дори турският президент Реджеп Таийп Ердоган, чийто опит в ислямизма също не е беден, да защити момичетата и жените от южноазиатската страна.

Много по-важен от Запада за външната политика на талибаните са Китай, Пакистан, Русия и Иран. Един път, понеже промяната на властта в Афганистан не афектира отношенията на тези държави с Кабул в степента, в която това се случи със САЩ и ЕС. Втори път, споменатите азиатски държави, успоредно на Катар и Турция, водеха активен диалог със "студените" още преди последните да официализират властта си през 2021-ва година. Но и в сътрудничеството с тези страни - Китай, Пакистан, Русия, Иран - се изобличават различията във вътрешно- и външно-политическите приоритети на талибаните.

Всички споменати държави имат общ приоритет спрямо Афганистан и той е въпросната страната да не бъде източник на рискови фактори преди всичко за самите тях. За Пекин това означава талибаните да преустановят контактите си с Ислямското движение Източен Туркестан, борещо се за независимост на Синдзян-уйгурския автономен регион на Китай, както и да не предоставят убежища на въпросното движение на територията на Афганистан. Ако талибаните междувременно ревизират сътрудничеството на предишните правителства на Афганистан с Индия, това би било бонус за Пекин.

Москва също не би желала южноазиатската страна да се окаже кошер на различни ислямистки формирования. Един път, защото това би означавало отглеждане на религиозно-конотирана опозиция на близките до Русия секуларно-авторитарни държави от Централна Азия. Затова Москва може да подкрепя талибаните с едната си ръка, но с другата е готова да ги санкционира, оказвайки допълнителна подкрепа за Таджикистан в усилията на тази държава да организира регионалната съпротива срещу ислямисткото движение. Втори път, Русия следи да няма пренос на идеи и ценности от талибаните към мюсюлманите в Северен Кавказ. За руснаците е важно "студените" също така да преустановят и експорта на дрога, пристигаща в страната през Централна Азия (това е "северният маршрут", идващ от Афганистан).

Исламабад пък настоява властите в Кабул да не предоставят на талибаните от Пакистан условия за комфортно придвижване и убежища на територията на Афганистан. Това е важно за Исламабад особено сега, когато временното примирие между пакистанските талибани и армия бе преустановено в края на миналата година, което доведе до нови операции на едни срещу други.

Към стандартните и прагматични проблеми на Техеран с Кабул - идващите от Афганистан дрога и бежанци, както и притесненията на персите спрямо политиката на водни ресурси на Кабул - аятоласите изискват от талибаните последните да ограничават рестрикциите и произвола спрямо някои местни "клиенти" на Техеран (като таджиките и хазарейците). Подобно на престрелките по линията Дюранд, разделяща Афганистан и Пакистан, по афгано-иранската граница също има ексцесии, които периодично покачват градусите на напрежение между Техеран и Кабул.

Ако талибаните в Афганистан обаче трябва да действат според интересите на споменатите столици, то това би означавало "студентите" да загубят легитимност (пред собствените си идеологизирани бойци и конкурентните насилнически организации) и да се лишат от дългогодишни източници на финансиране (като коридорите за трафик на дрога). Всеки компромис, който талибаните могат да направят, е и ще продължи да бъде експлоатиран от Ислямска държава - Хорасан (било спрямо шиитски Иран и хазарейците, комунистически Китай или пакистанския генералитет). Същата, например, пое отговорност на терористични актове, насочени срещу китайски граждани в Афганистан, докато талибаните се опитват да спечелят доверието на Пекин.

Тесните външно-политически опции на "студентите" обаче не означават, че Кабул e "задушен" дипломатически. На чисто теоретично ниво, шиитската революция в Иран през 1979-та година показа, че дори за ислямистките режими - независимо от антагонизма, с който те се сблъскват поне първоначално - се отварят пространства в международната система, произлизащи от отколешния принцип "врагът на моя враг е мой приятел" (поради такива съображения, например, Израел помага военно на Иран във войната с Ирак през 80-те години на миналия век).

На практическо ниво пък Пекин, Исламабад, Москва и Техеран вече приеха дипломати на талибаните в афганистанските посолства в тези столици. В началото на тази година бе подписана и най-крупната инвестиция, която Афганистан реализира след идването на власт на "студените": китайска компания ще извършва добив на петрол от басейна на река Амударя в северната част на южноазиатската страна в сделка, оценявана на около 540 млн. Предвид вече реализираните и предстоящите инвестиции на Китай в съседни страни - от Пакистан, през Туркменистан, до Иран - това е пренебрежително малка сума, но тя е показателна за желанието на Пекин да се възползва оптимално от изтеглянето на американците от Афганистан. Още повече, че полезните изкопаеми във въпросната държава, сред които изключително важният за батериите в съвременните технологии литий, се оценяват на над 1 трилион долара. Доколко инвестициите в Афганистан ще бъдат възможни обаче зависи и от това дали талибаните ще успеят да установят контрол върху Ислямска държава - Хорасан (случи ли се това, ще станат възможни и по-амбициозни проекти като газопровода ТАПИ, през който туркменски газ да бъде доставян на Афганистан, Пакистан и Индия). Не на последно място, в своята външна политика талибаните винаги могат да се възползват и от различията на интересите между държавите, които имат отношение спрямо случващото се в Афганистан (така например, Иран и Пакистан са в конкуренция коя от двете страни да "свърже" инфраструктурно Кабул с достъп до Арабско море).

Всички тези страни - Китай, Пакистан, Русия и Иран - имат установена комуникация с талибаните и преки механизми за влияние върху Афганистан. Може би поради това те натоварват отношенията си със "студените" и с най-големи претенции и очаквания. Самите талибани, след като успяха да победят най-сериозния си враг последните почти три столетия - американците, сега се сблъскват с друго предизвикателство: да противостоят на интересите на своите (относителни и конюнктурни) партньори. Тази битка предполага средства, по-сложни от бойните действия и сезонните милитаристични кампании. Още повече, че тя ще се случи на фона на заложените противоречия в приоритетите на вътрешната и външна политика на "студентите".


Поставете оценка:
Оценка 3.5 от 32 гласа.



Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Адам Хилтън

    38 29 Отговор
    Роналд Рейгън през 1987-ма се среща с талибаните, и ги поздравява за тяхната храброст, и че са най-великите "борци за свобода" - САЩ нека спре да ги ревнува че са си намерили други приятели!
  • 2 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 3 Бесен- _Язовец

    37 26 Отговор
    Соросоди в собствен сос, първо създадоха 70те години муджахидините после ги прекръстиха на талибани после почнаха да се оплакват от тях накрая ги нападнаха, а талибаните взеха, че победиха спонсора си създател. Соросоидна драма дори си снимаха филм с Том Ханкс как спонсорират муджахидините хахаха
  • 4 Русия

    32 23 Отговор
    Заглавия на глупак и евтина медия
  • 5 Професора

    20 20 Отговор
    Либия и Сирия бяха нападнати по модела на ЦРУ от Афганистан миналия век. Вкарват въоръжени отряди мохамедани от чужбина и ги кръщават опозицията от там платените медии почват с пропаганда срещу законната власт, че притиска опозицията.
  • 6 Окраин4е

    20 25 Отговор
    На майдана в Киев 2014 година имаше местни окраински маргинали и не малък брой грузинци които пропагандата на запад ги представяше като гласа на Окрайна.
  • 7 Кфлфо

    21 15 Отговор
    САЩ и Туркия сториха градове и пътища в Афганистан с американски пари.
    Какво ще им построят новите партньори?
    Едва ли нещо безплатно.

    Коментиран от #17

  • 8 Софиянеца

    28 26 Отговор
    Миналата година помните ли протестите в София срещу Русия основно 90 процента бяха окраинци обаче пропагандистите на Сорос ги наричаха българи които протестират срещу Русия, е така се случват нещата с,, демократичния свят " истината на Сорос.

    Коментиран от #23

  • 9 На хоризонта простокирчовец

    6 22 Отговор
    с програмата за лайкове.
  • 10 Тринити

    7 22 Отговор
    Богър на издръжка от Разложено общество всеки петък ходи да прибира оръфляка 200 лв
  • 11 Българин🇧🇬

    6 21 Отговор
    Абе Качаков дадоха ли ти паролата да редактираш колонката и контролиш лайковете?
  • 12 Шерлок Холмс

    12 21 Отговор
    Такива като Табаков доктори от НБУ университета на Сорос са абс ясни от къде се идържат колабороционисти.
  • 13 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 14 Не можахме да разберем от

    14 16 Отговор
    статията каква е разликата между "студените" и "студентите" в Афганистан!

    Коментиран от #15

  • 15 Истината

    11 20 Отговор

    До коментар #14 от "Не можахме да разберем от":

    Соросоидите винаги играят на струната студентите, правата на човека, правата на жените, правата на ЛБГТИ
  • 16 Либерален шериат предстои

    28 6 Отговор
    Джихада е хубаво нещо но трябва и да се яде..САЩ със смарт телефони и Интернет пречукаха повече талибаните отколкото със бомби..сега знаят как изглежда света оттатък границата и че алах не иска да стоят гладни още хиляда години
  • 17 Ферещанов

    30 8 Отговор

    До коментар #7 от "Кфлфо":

    Янките им построиха 80 километра магистрала. Още докато американците бяха там, талибаните взеха, че я преградиха и почнаха да събират такси. Толкова диво племе, че янките предпочетоха да ги зарежат и да ги оставят да си трошат главите...
  • 18 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 19 иван костов

    16 18 Отговор
    В САЩ мизерията е като в Сомалия, но за това нацистите няма да ви разкажат! 40милиона бездомници, 5 милиона затворници неизчислимо количество безделници от цял свят, останалото наркомани! Повечето градове са северозападна България, това е положението в 4райх !

    Коментиран от #25, #29, #30

  • 20 КИНОПРЕГЛЕД ....ОТ ТРЕТИ МАРТ....☝

    15 11 Отговор
    ....А СПОМНЯТЕ ЛИ СИ....
    .....КАК ГРУ КАЧИ НА ШИПКА
    .....НЯКАКВИ(.......) „СПЯЩИ КЛЕТКИ”КОИТО
    ....РАЗМЯТАХА РУ.КО ЗНАМЕ И
    ....ПРОВОКИРАХА БЕЗРЕДИЦИ С ХОРАТА

    .....ТАЗИ ГОДИНА ЩЕ СЕ ОПИТАТ ПАК🤔
  • 21 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 22 време за действие

    3 3 Отговор
    Студентите в Афганистан са делико и не ги мисля. Какво да се отървем от мутрите на Радев?
  • 23 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 24 йхнкхйких

    3 0 Отговор
    Окрайна претърпява големи загуби и сега нарочно се отклоняват от темата !
  • 25 Име

    1 1 Отговор

    До коментар #19 от "иван костов":

    Това е причината да напуснат Авганистан.
    За съжаление в изолация все повече попада така наречения ,,запад". Икономически бавно отстъпва и вече дела на Г7 в световния БВП е 36%, а като население 10%.
    След около 10 години няма да е решаващ фактор, а ние сме на тази гемия...
  • 26 Констатация

    0 0 Отговор
    В статията има пасаж , в който се казва -Талибаните ще имат нужда от пари. Значи САЩ не са успяли още да подкупят някои , които да сложат начело на държавата. Да видим дали ще успеят за вбъдеще.
  • 27 Хъм

    1 0 Отговор
    Тези ли пребиха американците и им конфискуваха бронетехниката?Е неам думи
  • 28 Канибал

    1 0 Отговор
    ли е Мартин Петров? Какво значи "талибани в собствен сос"?
  • 29 Мечока

    1 0 Отговор

    До коментар #19 от "иван костов":

    Още петнайсетина години и държавите в Северна Америка ще се увеличат.Всяка империя има падение и разцепление
  • 30 Антифашист

    1 0 Отговор

    До коментар #19 от "иван костов":

    Абсолютно вярно!