Адам Шинар: Нетаняху е като политически феникс - някак успява да се върне

"Съсредоточаването на цялата власт – законодателна, изпълнителна и съдебна – в ръцете само на един човек или дори само на няколко души, независимо дали това става по наследство или с избори, е самата дефиниция на тиранията." Цитатът е от Джеймс Медисън – един от бащите на Съединените щати и на конституцията им, президент в началото на XIX век.

Волно или неволно, Бенямин Нетаняху - премиерът на възможно най-тясно свързаната с Америка единствена реално демократична държава в Близкия изток – води Израел тъкмо към такава трансформация. Подсъдим за корупция, преди 3 месеца – следи пети поред избори за 4 години - той оглави правителство в коалиция с ултранационалисти и ултрарелигиозни политици с общата цел да обезсилят Върховния съд на страната, който единствен може да контролира популистките импулси на израелските политици, припомня БНР.

Израел няма конституция – основателите му преди 75 години не са се разбрали за ролята на религията в държавата и за правата на малцинствата – парламентът е еднокамарен, а президентът няма право на вето. От средата на 90-те години на миналия век Върховният съд има правомощията да отменя приети от парламента (Кнесета) нормативни актове, които противоречат на т.нар. основни закони, които се предполага, че един ден ще станат глави във все още несъществуващата конституция на Израел.

В началото на седмицата Израел осъмна в пълна парализа. Стотици хиляди протестираха по улиците. Подкрепиха ги бизнес лидери, профсъюзите, влиятелни фигури от областта на сигурността, множество резервисти, на които страната разчита за отбраната. И Нетаняху обяви едномесечен "таймаут" в опитите да наложи политически контрол върху Върховния съд с цел предотвратяване на "гражданска война".

Корените тази криза коментира пред БНР Адам Шинар – преподавател по право в университета "Райхман" в Херцлия.

"Зависи кой от двата лагера ще попитате. Защото според единия криза всъщност няма. Или поне не е толкова тежка, колкото я представя другият лагер. За тях причината правителството да прокарва тази реформа е растящото негодувание от съдебната система. В техните очи Върховният съд е прекалено политически активен и си присвоява властта на пряко избрания парламент чрез отмяна на приети от него закони. Съдът, според тях, се меси неправомерно в много политики - за бежанците, за сигурността, за борбата срещу тероризма, за палестинците. И затова те казват, че трябва да бъде възстановен балансът - чрез прехвърляне на правомощия от върховните съдии, които не са избрани от народа, към политиците.

Необходима ли е по принцип съдебна реформа в Израел?

"Пак зависи кой от двата лагера ще попитате. Разбира се, няма перфектна система и винаги има неща, които могат да се подобрят. Но не смятам, че това, което управляващите искат да направят, ще е подобрение. Защото така ще създадат политизиран Върховен съд, който освен това няма да има никаква власт да действа като спирачка на правителството в случаи, когато това е необходимо.

Ако смятате, че съдът е прекалено активен политически и се меси там, където не му е работа, тези реформи може да ви се сторят дори стъпка към по-добра демокрация. Но за противоположния лагер е тъкмо обратното - защото с тях се подриват независимостта на съдебната система и разделението на властите. Освен това се създава огромна опасност за човешките права в Израел, защото съдът няма да може да задейства законовите гаранции за спазването им."

Върховният съд е спрял 20-ина закона от 90-те години досега. Това не е чак толкова много. Но пък естеството на тези закони може би е причината Нетаняху и коалиционните му партньори да говорят за нарушен баланс...

"Да, както казвате, съдът е отменил само 22 закона за 30 години. Но поборниците за тази реформа казват, че броят не е важен. Защо? Защото, казват те - важното е самото съществуване на тази възможност съдът да отменя закони. То пречи на политическите играчи да приемат законите, чрез които да прокарват политиките, които искат.

Аз обаче мисля, че не е това истинската причина. Причините са няколко. Първата е, че части от управляващата коалиция - главно ултраортодоксалните и религиозните ционисти - искат по този начин да приложат определени политики, за които знаят, че ще бъдат блокирани от съда, защото противоречат на основните закони на Израел.

Ултраортодоксалните например искат да бъдат изключени от всеобщото задължение за военна служба. Съдът обаче вече е постановил, че не може да бъдат освободени напълно, защото това би било нарушение на принципа на равнопоставеността. Религиозните ционисти пък искат палестинските територии да бъдат анексирани и да бъдат легализирани еврейските селища там. Съдът обаче не позволява за такива селища да се отнемат частни земи на палестинци. Е, ако прокарат реформата си, съдът няма да може да ги спре."

Как точно би се обезсилил Върховният съд, ако бъдат прокарани промените през Кнесета?

"Преди всичко, композицията на Върховния съд ще се промени, защото правителството ще получи много по-голяма роля в назначаването на съдиите - де факто това ще са политически назначения. Сега правителството може само да наложи вето върху избора на нови съдии, а пък съдиите могат да блокират кандидати на правителството. Назначенията са почти консенсусни.

На второ място, реформата би направила много трудно съдът да отменя приети закони. Ако сега това може да стане с обикновено мнозинство от върховните съдии, които участват в съответното заседание - независимо колко са - намерението е процедурата да изисква решението да се взима от най-малко 12 от всичките 15 магистрати. И на всичкото отгоре след това парламентът ще може да отмени това решение.

Парламентът всъщност ще може отново да приеме същия закон, и то само с 61 от общо 120 депутатски гласа. Това означава, че която и коалиция да управлява, ще може без никакво затруднение да пренебрегне решенията на Върховния съд. Последната дума за законността на действията на правителството и за спазването на човешките права ще има самото правителство."

Опозицията в цялото си многообразие е убедена, че така Нетаняху и партньорите му опасно подриват демократичната същност на държавата и я тласкат към диктатура. Какво би бил Израел, ако не е здрава демокрация?

"Преди всичко трябва да си дадем сметка, че Израел и в момента не е здрава демокрация. Не е достатъчно демократичен. Израел е държава, която от 1967 година е окупирала палестински територии и им е наложила военен контрол. В момента от Израел зависи животът на милиони палестинци, които обаче нямат правото да гласуват за свои представители в Израел. Това не е здрава демокрация.

Но и по-лошо може да стане. Предлаганите съдебни реформи биха съсредоточили почти цялата власт в ръцете на правителството без съществен независим контрол върху действията му. Парламентът не може да изпълнява такава функция, защото се контролира от правителството. Изборите са вариант, но те се провеждат веднъж на няколко години. А съдът ще е безсилен.

Опасното на тази реформа е, че създава условия Израел да се превърне в автокрация - държава, в която една партия или дори няколко властват без механизъм да бъдат контролирани."

Протестните демонстрации през последните седмици бяха впечатляващо масови, стотици офицери резервисти заплашиха, че няма да се явяват на служба, синдикалистите обявиха обща стачка. Какво всъщност в крайна сметка накара Нетаняху да спре, поне временно, приемането на законовите промени?

"Всичко, което изброихте. Демонстрациите наистина бяха огромни. Такива протести Израел никога не беше виждал - като численост, но и като продължителност - вече повече от 12 седмици. Протестите се изразиха не само в демонстрации и в решението на запасняците да не се явяват на служба, но и в предупреждението на хората от високотехнологичната индустрия, че ще напуснат страната и ще изтеглят капиталите си от нея, а също и предупрежденията на финансистите за тежки икономически загуби.

Но ключовият момент според мен беше неделя вечер, когато Нетаняху обяви, че уволнява министъра на отбраната. Защото за много хора, включително такива, които не са от никой лагер по отношение на съдебната реформа, това беше знак, че сигурността на държавата е застрашена - че Нетаняху май я жертва в името на тесни политически цели, което може и да е свързано с делото за корупция срещу него."

В речта, с която уж трябваше да уталожи напрежението, премиерът заяви, че едно "екстремистко малцинство" тика страната към гражданска война. Колко екстремистка и колко малка част от израелското общество всъщност му се противопоставя?

"Всички от опозицията са срещу тези реформи. А повечето социологически допитвания показват, че и около 30 процента от поддръжниците на партията "Ликуд" на Нетаняху не ги одобряват. Според мен това очевидно означава, че повече от половината израелци са против. Но дори и да са по-малко от 50 процента, не може да става дума нито за екстремистко, нито за малцинство."

Не само Нетаняху спомена гражданска война. И президентът Исак Херцог, в опитите си да го вразуми, предупреди, че всеки, който си мисли, че Израел не може да стигне до гражданска война, се заблуждава и че бездната е само на една ръка разстояние. Възможно ли е наистина?

"Гражданска война в смисъл хората да грабнат оръжията и да почнат да се стрелят един друг е много малко вероятна. Трудно ми е да си представя такова нещо. Но е истина, че израелското общество, което и преди беше политически поляризирано, сега е разделено още повече. Този напън за съдебна реформа доведе до разлом в обществото. И протестите вече не са просто заради нея. Тя беше катализаторът, разбира се. Но става дума за нещо много по-голямо - дали Израел ще остане либерална демокрация или ще надделеят нелибералните елементи от религиозната десница и ултраортодоксалните. Всъщност се води война на различни култури, която вече включва и насилие срещу араби, леви протестиращи и дори журналисти."

Нетаняху си е изградил в продължение на десетилетия вече репутация на брилянтен политически играч. Но има ли сега полезен ход за него? Ако не отстъпи и не промени плановете си за Върховния съд, кризата ще се задълбочава. Ако пък отстъпи, радикалните му коалиционни партньори ще го напуснат.

"Може и като фокусник да извади някой заек от цилиндъра. Но за разлика от преди Нетаняху сега има много малко козове. Няма алтернативна възможност да състави правителство - не може да се обърне за това към левицата или дясноцентристите. Много е зависим от сегашните си партньори - направо им е заложник - защото отчаяно иска да задържи властта - за да не бъде осъден за корупция.

Сега вече тече "таймаутът", който Нетаняху обяви. Аз лично не съм много обнадежден, защото мисля, че заради споменатата му зависимост накрая ще каже, че е влязъл в диалог, но за съжаление той не е довел до нищо. И ще опита да наложи със сила реформата. Това ще се случи. Освен ако общественият натиск върху него не се увеличи още повече."

Дали това не е началото на края на политическата кариера на Нетаняху?

"Като израелец не зная вече колко пъти съм чувал: "Това е краят! Началото на края! Нетаняху е свършен!" Но той е като политически феникс - винаги възкръсва от пепелта. Дори когато бъде победен, някак успява да се върне. Да не забравяме, че все още се радва на голяма електорална подкрепа и "Ликуд" все още е най-голямата партия. Трудно ми е да си представя, че ще излезе победител и от настоящия конфликт. Но Нетаняху е опровергавал очакванията и е надвивал логиката многократно. Вярно е, че сега е изправен пред най-сериозното предизвикателство за него в кариерата му, но не бих избързвал да казвам, че това е "началото на края й".