Доналд Тръмп и либералната порнография

В рамките на само 24 часа след като Доналд Тръмп бе обвинен от окръжната прокуратура в Манхатън, бившият американски президент е събрал 4 млн. долара, като 25% от тях идват от хора, които досега не са дарявали средства на 45-тия ръководител на Белия дом. Междувременно 62% от американците и 70% от независимите избиратели смятат, че обвинението срещу него е основно политически мотивирано (Quinnipiac poll), като според други изследвания делът на хората, които смятат, че политиката е била референция при обвинението, стигат дори до 76% (CNN poll). Погледнато по партийни линии, 93% от републиканците и 29% от демократите считат, че действията на местната прокуратура са политически (отново по данните на Quinnipiac poll). В средите на самите републиканци пък 45% заявяват, че Тръмп не е направил нищо лошо, 43% определят поведението му като "неетично, но не и незаконно", докато едва 10% приемат, че бившият президент все пак е действал против закона (Marist College poll).

С други думи, без значение дали е политически мотивирано или не, обвинението на прокуратурата в Манхатън вече се отразява повече от добре на Доналд Тръмп: бившият американски президент получава свежа парична инжекция (4-те млн. долара от първото денонощие станаха 7 млн. в третото) и успява да мобилизира и обедини републиканците около себе си.

По-важно от всичко това обаче е друго. Посредством това обвинение на прокуратурата, Доналд Тръмп отново ще бъде в пика на медийното внимание, в което бившият президент на САЩ ще бъде обрисуван като "жертва" на либералното статукво и ще бъде героизиран допълнително в средите на MAGA-движението (Make America Great Again) и тези на републиканците. А с това ще бъде проблематизирана още повече възможността за създаването на негова опозиция и алтернатива в рамките на GOP (от Grand Old Party, както също е известна Партията на слона).

Удобен случай за издигането на различна от Тръмп фигура, около която да се гради облика на Републиканската партия, бяха предстоящите първични избори на формацията за избирането на нейна кандидатура за президент през 2014-та година. Но електоралният ефект на обвинението усложнява подобен сюжет. След действията на прокурорите от Ню Йорк Доналд Тръмп увеличава още повече преднината си пред потенциалните му конкуренти за президентската кандидатура в средите на републиканците (най-значим от които към настоящия момент изглежда Рон ДеСантис, губернаторът на Флорида, макар той все още да не е обявил официално кандидатурата си за Белия дом).

Ако и без това Доналд Тръмп се бе превърнал във водещ критерии за идеологическата и кадрова нормативност на консерваторите в САЩ, то сега с действията си прокуратурата в Манхатън просто верифицира тази му роля с обвинението си. Оттук нататък всяка последваща атака от либералните среди спрямо Тръмп ще консолидира допълнително неговите позиции сред десните, a критиките, отнасящи се до бившия президент, но идващи от консервативните среди, ще станат проблематични, доколкото ще бъдат представени като в услуга на либералите.

Още повече, че това обвинение се случва на фона и на без това пословичното разделение в американското общество. Доналд Тръмп се "храни" от и е възможен политически именно благодарение на подобна среда, в която отделни групи и сегменти от хора враждуват помежду си. Тръмп никога не би бил реализиран политик в един спокоен и консолидиран социум, който споделя базов низ от приоритети или има най-малко общо кратно в ценностно отношение. Колкото повече драма и раздор има в американското общество обаче, толкова повече бившият американски президент ще бъде релевантен. "Тръмп или смърт" пишеше на един от банерите, носени от привърженици на бизнесмена, които стояха пред съдебната зала в Манхатън, заявявайки мотивирано подкрепата си за него. На няколко метра от тях, разделени от полицията, стояха критиците на републиканеца, единия от които бе облечен със затворнически гащеризон, носейки маската на Тръмп.

Ето защо с обвинението си регионалната прокуратура в Манхатън всъщност не избожда очите, а обрисува веждите на Доналд Тръмп.

Именно тук е истинският политически проблем на обвинението на прокуратурата в Ню Йорк: то допринася за това разделение в САЩ, умело натискайки "чакрите" на тесните привърженици на бившия президент. Още повече, че това обвинение бе повдигнато от прокурор и ще бъде гледано от съдия, които са свързани с либералните среди и Демократическата партия (прокурор Алвин Браг бе избран на тази позиция от либерален електорален слот, обещавайки включително да преследва Доналд Тръмп, а дъщерята на съдия Хуан Мъчан е директор на фирма за дигитални услуги, ползвана често от различни кандидати на Демократическата партия, включително от Джо Байдън и Камала Харис).

Самото обвинение, което всъщност представлява 34 такива във фалшифициране на отчетни документи, касаещи включително предполагаема схема за заплащане на две жени (бивша порнозвезда и модел на Playboy) срещу мълчанието за сексуалните им контакти с бившия президент, изглежда наистина сложно за доказване. Особено на фона на това, че Тръмп можеше (а вероятно и ще бъде) обвинен в неправомерни действия, които е по-лесно да бъдат доказани: като ролята му за метежните събития в Капитолия в началото на януари месец 2021-ва година и опита му да повлияе на изборния резултат на последните президентски избори в Джорджия. Каквото и да е казусът на републиканеца с въпросните две жени, той не може да се сравнява с "висотата" на онзи на Бил Клинтън, когато демократът бе обвинен в лъжесвидетелстване и възпрепятства правосъдието във връзка с популярния му епизод с Моника Люински и Паула Джонс. Тук е моментът да припомним, че Тръмп бе обстойно разследван за сътрудничество с Русия по време на президентските избори през 2016-та година от специален прокурор Робърт Мълър, който обаче не намери достатъчно основания, за да повдигне такова обвинение срещу републиканеца.

Защо, тогава, е тази атака по Тръмп, когато всъщност тя му спомага да си стъпи на краката - и финансово, и електорално?

Всъщност, поради собствените си поведенчески дефицити, несполуки на характера и поведение, което разделя, а не обединява хората, Доналд Тръмп е удобен опонент на либералите в САЩ. Последните с удоволствие биха се изправили срещу него на предстоящите президентски избори. Те вече са го побеждавали и знаят как. Наясно са и с друго: Доналд Тръмп маргинализира шансовете за успех на Републиканската партия, както се видя и на последните частични избори за Конгрес и местна власт. Силен Доналд Тръмп означава слаба Републиканска партия; тръмпизмът в страната възпрепятства създаването на широки електорални коалиции, които да могат да спечелят президентската институция. Затова левите в САЩ ще направят всичко, което зависи от тях, така че той да си осигури номинацията на Партията на слона за президент на САЩ. И за целта са готови да го атакуват угоднически, знаейки, че това всъщност укрепва позициите му в GOP. Ето защо либералите не оставиха бившия президент просто да затихне политически, след като той напусна Белия дом, но продължиха да се занимават с него, включително тенденциозно, с причина и без причина.

В крайна сметка именно Доналд Тръмп е най-добрата инвестиция, която Демократическата партия може да направи, в името на собствените си властови перспективи и амбиции. А това също е порнография и като всяка друга порнография - либерална. Макар и без участието на Сторми Даниълс.