CEPA: Европейският газ за солидарност е съмнителен и обещава разединение

Погледнати отгоре, енергийните тръбопроводи, които захранват европейските домове и предприятия, представляват спагети от криволичещи маршрути, чийто произход далеч не е ясен. Тази очевидна сложност е полезна за тези, като Русия, които се стремят да си върнат пазарите, загубени в резултат на нейната агресия срещу Украйна, пише The Center for European Policy Analysis (CEPA).

И затова си струва да гледате срещи като срещата на 25 април на шест страни в София, докато се опитват да възкресят газовия коридор.

На пръв поглед проектът, известен преди като Eastring, сега наречен Solidarity Ring - "Пръстен на солидарността", може да изглежда разумен опит за диверсификация на ресурсите. Маршрутът ще позволи на Азербайджан, Турция, България, Румъния, Унгария и Словакия да транспортират газ от Южен Кавказ до Южна Европа и извън нея.

По-внимателно разглеждане обаче би трябвало да предизвика сериозни опасения. Маршрутът може да бъде използван от Кремъл, за да заобиколи опитите на Запада да спре постепенно руския газ и от Турция, за да преследва собствените си интереси. Освен това ще представи сметката на европейските данъкоплатци.

Първият проблем е източникът на газ.

ЕС и Азербайджан подписаха споразумение през юли за удвояване на доставките за Европа до 20 милиарда кубически метра (bcm) годишно до 2027 г.

Докато обемите, доставени от Азербайджан през специалния южен газов коридор, свързващ Турция с Южна Европа, бяха критични по време на миналогодишната енергийна криза, няма гаранция, че страната може значително да увеличи производството в средносрочен план. Всъщност BP, операторът на находището Шах Дениз в Азербайджан, каза миналата година, че не може да се ангажира с доставката на допълнителните 10 милиарда кубични метра на година.

Междувременно други големи офшорни находища в Каспийско море, като ACG Deep, Absheron Phase II, Karabakh и Babek, според много оптимистичен сценарий, вероятно ще бъдат пуснати в експлоатация едва в края на десетилетието и подлежат на дългосрочни ангажименти от страна на купувачите.

Това означава, че ако страните, които сега насърчават пръстена на солидарността, искат да внасят каспийски газ до 2027 г., те ще трябва да намерят алтернативни източници за захранване на този маршрут. Поддръжниците предполагат, че Туркменистан може да запълни празнината, особено след като политическите отношения между него и Азербайджан се подобряват през последните години.

Но когато миналата година Азербайджан остана недостатъчен, той се насочи към Русия, а не към Туркменистан и това може да означава, че Баку отново ще гледа на първата като на предпочитана опция в бъдеще. Страната започна да внася руски газ по краткосрочна сделка за 1 млрд. куб. м, което ѝ позволи да отговори на нарастващото вътрешно търсене.

В бъдеще тя може да разшири вноса чрез междусистемната връзка Моздок-Газимагомед с 10 млрд. куб. м/година с Русия и да доставя обеми, изцяло или частично с руски произход до Източна и Централна Европа през Южния газов коридор.

Това би предоставило на Русия възможност да запази властта си над регион, който исторически е доминирала, но би имало много значителна политическа цена и почти не би предложило реална диверсификация.

Второ опасение е свързано с факта, че маршрутът на Пръстена на солидарността ще изолира Молдова и Украйна и ще блокира Гърция от доставката на алтернативни количества, внасяни като втечнен природен газ (LNG) от световния пазар.

Междувременно петте транзитни държави настояват Европейският съюз (ЕС) да отдели близо 1 милиард евро за разширяване на преносната инфраструктура по маршрута, за да позволи транспортирането на бъдещи обеми на север от турско-българската граница до Унгаро-Словашки интерконектор през Румъния.

Трудно е да се разбере логиката. Много съмнително е дали ЕС трябва да харчи големи суми за разширяване или изграждане на нова газова инфраструктура, когато се стреми да се откаже от изкопаемите горива; трябва също така да се запитаме защо тези страни настояват за този вариант, вместо да използват съществуващия трансбалкански коридор. Последният, който беше историческият маршрут за руския газ, свързващ Украйна с Балканите и Турция, почти не работи, след като Русия отклони потоците към новопостроените Турски поток 1 и 2 през Черно море. Капацитетът му за пренос от север на юг е 26 милиарда кубически метра на година.

Със сравнително по-малки инвестиции в допълнително компресиране в България и Украйна, потоците могат да бъдат обърнати от юг на север, за да се осигури минимален транзитен капацитет от 10 млрд. куб. м/година.

Възстановяването на пълния участък от трансбалканския коридор би позволило на компаниите да получават енергия от различни източници, включително от световния пазар на LNG и да я внасят обратно от Гърция или Турция, през България, Румъния и към Унгария и Словакия през Молдова и Украйна .

Трансбалканският тръбопровод и украинската преносна система не само ще бъдат по-ефективни от гледна точка на разходите, но и ще гарантират, че всички страни в региона имат справедлив и равен достъп до доставки.

Трето безпокойство е свързано с ролята на Турция в проекта "Пръстенът на солидарността".

Страната има за цел да се позиционира като хъб, транзитирайки руски и каспийски газ през Турски поток и Южните газови коридори към Европа. Този месец тя пусна и първата фаза от добива на газ в Черно море.

Докато визията на Турция може да е далеч от пазарно ориентираните газови хъбове, работещи в Западна Европа, има опасения, че страната ще работи с Русия за внос на повече газ за по-нататъшни продажби в Европа, като го преименува като черноморски или каспийски газ .

Европейските купувачи няма как да проследят произхода на молекулите, тъй като нито Турция, нито България предприемат активни действия за предоставяне на информация.

И накрая, чрез осигуряване на преносен капацитет през България за голям внос на газ от Турция към Румъния и Централна Европа, Пръстенът на солидарността ще блокира Гърция да се превърне в маршрут за доставка, тъй като сегашната българска система ще бъде претоварена и не може да се справи с вноса както от Гърция, така и от Турция. Не е тайна, че двете страни имат проблемни отношения и е разумно да се заключи, че загубата на Гърция не предизвиква безпокойство в Анкара.

След десетилетия на осакатяваща зависимост от Русия, регионът има реален шанс да интегрира своите пазари и да се диверсифицира от руския газ, като същевременно се подготвя за плавен преход към зелени икономии от мащаба.

Въпреки това, вместо да внесе приобщаване и разнообразие, Пръстенът на солидарността, предложен от Турция, България, Румъния, Унгария и Словакия, ще фрагментира региона и потенциално ще задълбочи зависимостта му от Русия, като същевременно не оставя място за прозрачност и надзор.

Като се имат предвид тези силни аргументи, ЕС все още има възможност да откаже финансиране и да обезсърчи поддръжниците да продължат.