НАТО има нов гръбнак - от Хелзинки до Черно море

Съюзът на НАТО е по-актуален от всякога, но заплахите пред коалицията са съвсем различни от тези по време на нейното създаване. Най-силните и успешни съюзи обаче са тези, които могат да се адаптират към промяната и след 14 месеца подкрепа на Украйна във войната ѝ срещу бруталната инвазия на Русия е ясно, че е в ход голямо пренареждане. Гръбнакът на НАТО, който някога беше съсредоточен в Париж и Берлин, се измества на изток и сега се простира от Хелзинки до Черно море.

Източноевропейските нации - а именно Полша, Румъния, Финландия и балтийските държави - разбират по-остро от своите западни съседи заплахата, представлявана от Русия и императивът за колективна решимост срещу нея, пише за Foreign Policy Майк Роджърс, представител на САЩ от Алабама и председател на Комитета по въоръжените сили в Камарата на представителите.

Например, може би никоя европейска държава не се е ангажирала и не е жертвала повече, за да посрещне предизвикателството, наложено от Русия, отколкото Полша - нация от само 37 милиона, почти половината от населението на нейния съюзник Германия. Въпреки относителния размер на Полша, има планове за повече от удвояване на размера на полската армия, достигайки до 300 000 войници, което ще я направи най-голямата в Европа.

Въпреки че числата не са всичко, Полша и балтийските нации са сред шепата държави от НАТО, които последователно изпълняват ангажимента, поет през 2006 г. от всички членове на алианса, да харчат минимум 2 процента от своя БВП за отбрана и да инвестират 20 процента от техните бюджети за отбрана в основно оборудване, за да осигурят военната готовност на НАТО.

Надхвърляйки тези ангажименти, през март 2022 г. полското правителство прие законодателство, което задължава страната да изразходва 3 процента от своя БВП за отбрана от началото на тази година, последвано наскоро с планове да отдели повече от 4 процента от своя БВП за отбрана - което далеч надхвърля относителните вноски от всички други държави от НАТО, включително страни като Канада и Германия.

Полският министър на отбраната Мариуш Блашчак удвои тази стратегия, обяснявайки: "Престъпното нападение, извършено от Руската федерация, насочено към Украйна и непредвидимият характер на (руския президент Владимир) Путин означава, че трябва да ускорим още повече модернизацията на оборудването ."

От моята позиция в Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите работих за ускоряване на усилията на нашия твърд съюзник за укрепване на източния фланг на НАТО, включително чрез натиск върху администрацията на Байдън да ускори прехвърлянето на танкове M1A2 Abrams, които Полша поиска, за да помогне за възпирането и, ако е необходимо, отблъскване на руски сили за нахлуване.

Американско-полското индустриално съвместно производство на противотанкови ракети и други системи като HIMARS също трябва да бъде стимулирано и ускорено, когато е възможно. Тази копродукция ще помогне за облекчаване на настоящите проблеми с веригата за доставки и недостига на работници и ще помогне за по-бързото попълване на европейските запаси от боеприпаси. В момента също има натиск, който аз напълно подкрепям, за надграждане на нашите обекти Aegis Ashore в Полша и Румъния, за да се даде възможност за проследяване на руски крилати, балистични и хиперзвукови ракети, заплашващи НАТО.

Трябва също да се отбележи, че Съединените щати се възползват от инвестициите на своите съюзници в отбраната. Парите, изразходвани за Украйна от Полша, Естония, Латвия, Литва, Обединеното кралство и Румъния, всъщност помагат да се коригират нашите системи чрез разширяване на производството, наемане на нови работници и стандартизиране на въоръженията на НАТО, далеч от съветските наследени системи - правейки армията на САЩ и целият съюз в по-подготвен за всяка бъдеща битка. Освен това и може би най-важното, Конгресът на САЩ даде на Министерството на отбраната правомощието да провежда многогодишни доставки на ключови боеприпаси, което ще позволи покупки на артикули за няколко години, а не годишно.

Този ход ще подобри предвидимостта, ще намали разходите и ще помогне да се гарантира, че армията на САЩ е в състояние да поддържа собствените си изисквания за готовност и ние можем да продължим подкрепата си за Украйна, Тайван и други съюзници и партньори. Между Полша и Обединеното кралство също се водят преговори за изграждането на голяма оръжейна фабрика в Полша - важна стъпка за по-голяма самодостатъчност на европейската отбрана.

Когато някои държави се засилят да посрещнат заплахата, както направи Полша, Съединените щати трябва да вземат под внимание и да пренасочат своите партньорства в рамките на алианса към тези, чието поведение е най-съобразено със стратегическите цели. Ето защо бях доволен, когато беше обявено, че в Полша ще бъде установен постоянен щаб на V корпус на армията на САЩ. Това, заедно със съоръженията за противоракетна отбрана Aegis Ashore в Полша и Румъния, е пример за трайния ангажимент на Съединените щати да защитават своите източноевропейски съюзници. Тези ходове ще направят НАТО по-сигурен в краткосрочен план и ще възпират Русия от по-нататъшна агресия в дългосрочен план.

Трябва обаче да се направи повече, за да се засили отбранителната позиция на нашия съюз и да се възпират споделените заплахи, пред които сме изправени. Първо, настъпи моментът настоящите сили на САЩ в Европа да бъдат пренасочени към страните, които инвестират най-много в собствената си сигурност. Именно на изток, със страните, които наистина разбират руската заплаха, нашите войски ще бъдат най-полезни и ще имат най-голямо въздействие върху възпирането. Ето защо включих раздел 1075 в Закона за разрешение за национална отбрана за тази фискална година - за да принудя Пентагона да проучи преместването на американските сили от "Стара Европа" в "Нова Европа".

На следващо място, лидерите във Вашингтон трябва да признаят, че Основополагащият акт НАТО-Русия на практика е убит от продължаващата война на Русия. Подписано през 1997 г., това споразумение има за цел да изгради доверие и сътрудничество между двете страни, но като се има предвид, че Путин започна най-голямата сухопътна война в Европа след Втората световна война, политическият ангажимент на това споразумение вече не трябва да ограничава движението на американски войски и базирането им в Източна Европа, както беше през последния четвърт век. Алиансът трябва да действа в унисон и официално да обяви акта за мъртъв на предстоящата среща на върха на НАТО във Вилнюс, Литва, а Конгресът трябва да повтори тези настроения в подкрепа.

За да запазят платежоспособността на алианса, лидерите също трябва да бъдат далновидни и да се подготвят да се противопоставят не само на текущата заплаха от Русия, но и на тази от Китай, която министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин определи като предизвикателство в дългосрочен план. Като се има предвид това, Съединените щати трябва да заявят публично, че следващият генерален секретар на НАТО трябва да дойде от страна, която изпълнява задълженията си от 2 процента и е готова да се противопостави на Китайската комунистическа партия, както направи генералният секретар Йенс Столтенберг.

Следващият генерален секретар на НАТО да е от Полша, Румъния, Обединеното кралство или балтийска нация би било мъдър и добре заслужен избор.

Докато разглеждаме други заплахи, пред които е изправен НАТО, неотдавнашното посещение на френския президент Еманюел Макрон в Китай и пълзенето пред китайския президент Си Дзинпин - диктатор в спазъм на геноцид - трябва да притеснява целия алианс. Греховете на енергийната зависимост от Русия трябва да служат като предупреждение за всеки, който иска да се сближи с Китай. За щастие, мнението на Макрон е самотен глас в Европа и има силни противопоставяния на неговата визия за бъдещето на континента. Такъв пример отново идва от Полша. След посещението полският премиер Матеуш Моравецки веднага и ясно отхвърли коментарите на Макрон, като каза: "Вместо да изграждам стратегическа автономия от Съединените щати, предлагам стратегическо партньорство със Съединените щати".

Ясно е, че центърът на тежестта за решимостта на алианса се е изместил на изток: Варшава, Талин, Рига, Вилнюс и Букурещ са новият гръбнак на НАТО и Съединените щати трябва съответно да коригират своята политика и позиция.

превод: News.bg