В България останаха само четири града

Вие сами ще се досетите кои са тези четири града. Аз няма да ги казвам от уважение към останалите български градове. Но да започнем разказа отначало.

Виждам един познат в центъра на град Хисаря, който продава сувенири. „Как е, има ли търговия тази година?“ питам аз. „Няма хора тази година, няма почиващи.“ отвръща той. „А и да има, не купуват.“ На свой ред отговарям, че няма как да купуват, при такова увеличение на всички цени. Ето, варената царевица я продават за 2.50 лева бройката! „Спокойно, на морето е 5 лева.", успокоява ме моят приятел. Егати, сигурно е така!

Преди няколко седмици питам бате Петьо, който има заведение за бързо хранене в Пловдив, как успява да поддържа такива сносни цени, при такава инфлация на хранителните продукти, през изминалата зима и пролет?

„Инфлацията ние сами си я правим“, отвръща ми той и вероятно е прав. Съвсем наскоро някой качи цени от плажно барче в Гърция: кафе - 50 евро цента, капучино – 1 евро, бира – 1 евро, сок – 50 евро цента, сандвич – 1.50 евро. Тук в заведенията около Градската градина, в Пловдив, кафето гони 5 лева. Май наистина инфлацията ние сами си я правим...

Спирам пред склада на едни други познати в Пловдив, които се занимават с търговия на обущарски материали в цялата страна. „ Как е?“, питам и тях. Отговарят, че никога не са имали толкова материали на склад. В Пловдив търсенето е намаляло. „А в другите градове как е?“ питам наивно аз. „Какви други градове, в България останаха четири града...“ получавам отговор, „Даже във Варна и Бургас е слабо търсенето“. „Нали там има много украинци, руснаци?“, продължавам аз с наивните въпроси.

„Те пазаруват само в големите хранителни вериги. Други стоки и услуги почти не ползват.“, получавам отговор.

Как я докарахме дотук? След тридесет години системна липса на държавна политика, стратегия или поне идея за регионално развитие, идея за равномерно и равнопоставено развитие на различните региони, на различните области на страната. Основно по време на избори се чуват цифри, независимо нали става въпрос за област Ловеч, Ямбол, Кърджали или Монтана – 160-170 хиляди човека население на областта, включително населението на областния център.

Потресаващо! Една пустееща провинция, една оголена периферия на страната и едни четири града! Безконтролна инфлация, безконтролна концентрация на население и изобщо едни процеси, в които липсва всякаква държавна намеса, всякаква държавническа мисъл или програма. Източване на общински и държавни средства, контролирана бедност на населението и нежелание то да бъде образовано и възпитано в гражданска активност. Това се случва от три десетилетия на свободно развитие на страната, това са основните умения, които овладяха нашите „капиталисти“ и политици.

Андрей Киряков