"Поражението на Русия ще доведе до повече нестабилност в Европа"; "Войната струва твърде скъпо и Западът трябва да възстанови икономическите си връзки с Русия"; "Украйна трябва да отстъпи територии в замяна на мир"...
С напредването на войната в обществения дебат се вкорениха всякакви идеи относно най-доброто "решение", за да се сложи край на войната в Украйна. В доклад от престижната Chatham House, озаглавен "Как да сложим край на войната на Русия срещу Украйна", десет от най-добрите руски експерти разглеждат девет общоприети идеи като бързи решения или възражения срещу увеличената помощ за Украйна, оценявайки ги в светлината на настоящата реалност, но и на техните дългосрочни последици. Авторите са единодушни: според тях единственият изход от войната, който може да защити бъдещата сигурност на Европа, е убедителна победа на Украйна, "оттук и необходимостта от увеличаване на военната подкрепа на Запада за Киев, преди да е станало твърде късно."
В интервю за френския вестник L"Express Кийр Джайлс, старши консултант в Програмата за Русия и Евразия на мозъчния тръст и един от съавторите на този доклад, казва, че "възвръщаемостта на инвестициите от подкрепата, предоставена на Украйна, е огромна". Специалистът съжалява и за отношението на НАТО, което "се държи така, сякаш нищо не се е променило по отношение на европейската сигурност през последните петнадесет години". Още по-лошо: "срещата на върха във Вилнюс беше тест за смелост и въображение, на който НАТО за съжаление се провали."
L'EXPRESS: В доклада си, озаглавен "Как да сложим край на войната на Русия срещу Украйна", Chatham House твърди, че "продължителен или замразен конфликт е от полза за Русия и вреди на Украйна, точно както прекратяването на огъня или договореното уреждане при руски условия" и заключава че "Украйна се нуждае от много по-амбициозна международна военна помощ, отколкото е получавала до момента". На какви аргументи се базира този доклад?
КИЙР ДЖАЙЛС: Преди всичко благоприятният момент да се даде на Украйна необходимата подкрепа, за да спечели войната, беше преди няколко месеца. Ако в момента Украйна изпитва такива затруднения да преодолее руската съпротива, това е защото от нея се иска да води модерна война без инструментите, които всяка западна армия би счела за абсолютно необходими за това. Западните донори ограничиха подкрепата си за Украйна по погрешни причини. Първо, защото те приеха сериозно ескалиращите заплахи, идващи от Русия, които се превърнаха в повтарящ се елемент от руската реторика към Запада, до степен да убедят първо Германия, след това Съединените щати, че победата на Украйна би рискувала да доведе до ядрена ескалация. Всичко това, взето заедно, създава условия за самоизпълняващо се пророчество: ако Украйна не получи достатъчно оръжия, защото нейните донори предпочитат споразумение чрез преговори, тогава тя няма да може да продължи напред и да "постигне целите си". Следователно всички, които смятат, че е невъзможно да се победи руската армия, ще потвърдят хипотезата си и вариантът за споразумение чрез преговори ще бъде още по-предпочитан. С други думи, ако украинската офанзива не постигне видим съществен напредък за относително кратък период от време, призивите за прекратяване на огъня и уреждане чрез преговори отново ще се засилят.
L"EXPRESS: Едно е правителството да вземе решение да засили подкрепата за Украйна. Съвсем друго е да го чуеш от населението си... К. ДЖАЙЛС: Наблюдаваме повтарящ се модел в това, което западните донори казват на общественото си мнение, където подкрепата за евентуално примирие се увеличава или намалява в зависимост от развитието на бойното поле: призивите за прекратяване на огъня се засилват, когато Путин успява да нанесе икономическа болка на Европа чрез повишаване на цените на енергията или храните. Предстоящите проблеми обаче, особено за вътрешната сигурност на западните страни, ще бъдат много по-сериозни и дълбоки, ако Русия сметне, че е спечелила, дори частично, например ако успее да запази контрола върху част от окупираните територии. Това ще бъде само още един стимул за Русия да започне нова атака срещу Европа в бъдеще, веднага щом отново се почувства достатъчно силна и уверена, за да го направи. Тя вече е в процес на създаване на програми, насочени към възстановяване на нейните въоръжени сили чрез приемане на изцяло нова система на командване, чрез изграждане на повече и по-малко сложни, но все пак ефективни бронирани превозни средства - следвайки западните технологични санкции - и, като цяло, гарантиране на това, че нейната икономика и общество са в добра позиция за следващия тласък и инвазия в Европа. Поради всички тези причини е важно да накараме западняците да разберат, че също е в техен интерес Украйна да спечели възможно най-безспорна военна победа.
L"EXPRESS: Някои наблюдатели смятат, че твърде голямата военна подкрепа за Украйна може да се възприеме от Русия като провокация, която в дългосрочен план може да принуди Запада да вземе ефективно участие в тази война.
К.ДЖАЙЛС: Като за начало, нека оставим настрана политиката, морала и емоциите... Ако погледнете възвръщаемостта на инвестициите от подкрепата, дадена на Украйна, тя е огромна. Гръмките заглавия по темата често са подвеждащи, тъй като това всъщност е фиксирана такса (вече изразходвана), а не пряка финансова подкрепа, взета от западните военни и правителствени бюджети. Оръжейните системи вече са платени и цифрите, свързани с подкрепата за Украйна, които знаем, са само представителна стойност на това, което е инвестирано в миналото. Това означава, че няма преки и непосредствени разходи за общественото мнение. От друга страна, оръжейните системи, доставени на Украйна, изпълняват функцията, за която са проектирани и закупени, и го правят изключително ефективно: руската армия продължава да бъде изкормвана с главоломна скорост и на невероятно ниска цена за западните страни, в сравнение с това, което би струвало да се опитаме да устоим на руска инвазия в цяла Европа. Друг контрааргумент, касаещ страха, че твърде много подкрепа ще изплаши Русия, се отнася до намеренията на Русия. Президентът Путин очерта своята амбиция и изясни обхвата й: по този начин той торпилира всички клишета, които бяхме чували, според които Западът би провокирал Русия с желанието си да разшири НАТО. В действителност Русия преследва цел на неоколониален експанзионизъм, насочен към възстановяване на империя. За наше съжаление, неговото понятие за империя обхваща и територии далеч отвъд Украйна и страните, които понастоящем са пълноправни членки на ЕС и НАТО. Следователно заплахата няма да изчезне с щракане на пръсти. Руската военна сила трябва да бъде намалена максимално. Ето защо инвестицията, която Западна Европа прави, за да намали тази заплаха, е инвестиция в нейното собствено бъдеще и собствената ѝ сигурност.
L"EXPRESS: Някои все пак твърдят, че рано или късно ще се наложи да седнем на масата за преговори...
К. ДЖАЙЛС: Редовно ни казват, че "всички войни завършват на масата за преговори", но това просто не е вярно. В исторически план, когато се водят преговори, те често се случват след края на конфликта. Това не е същото като да кажете, че войните свършват, защото и двете страни са се съгласили да ги прекратят.
L"EXPRESS: Досега Съединените щати са най-големият донор на финансова и военна помощ за Киев. Но страната е на път да навлезе в изборен цикъл, което може да намали вниманието ѝ към външната политика. Трябва ли да се тревожим за това?
К. ДЖАЙЛС: Съединените щати със сигурност са най-големият участник по отношение на общите обеми, но не и ако съотнесем това към американския военен капацитет като цяло - капка в морето! Напоследък САЩ също са една от спирачките на оказваната помощ на Украйна. Всеки път, когато Киев се нуждае от нова система, започва един и същ уморителен цикъл: Съединените щати отказват, след това се съгласяват да я доставят в хомеопатични дози месеци по-късно, когато вече е твърде късно. Това се случи с ракетите с голям обсег, основните бойни танкове и сега F-16. Контрастът е поразителен с по-близките до Русия страни, които разбират неотложността на украинската победа и я превеждат като инвестиция в сигурността на всички. Те даряват не само отделни оръжейни системи, но и цели сектори от своите отбранителни способности, например като даряват всичките си запаси от определен тип оръжейна система. Неотдавна Обединеното кралство убеди дотогава неохотните до този момент Съединени щати да доставят определени оръжейни системи. Със сигурност американският изборен календар е фактор, който трябва да се вземе предвид. Това обаче не се отнася само за Съединените щати, но и за всяка страна, която би била заложник на промяна в политиката след избори. Следователно времето може да изтича не само поради политическите цикли, които могат да изпитат страните донори, но и преди възможностите на Украйна да бъдат изчерпани и да доведат до победа на Русия по подразбиране.
L"EXPRESS: Според доклада на Chatham House "членството на Украйна в НАТО и ЕС трябва да бъде приоритет". След срещата на върха във Вилнюс това изглежда не е на дневен ред...
К. ДЖАЙЛС: Срещата на високо равнище във Вилнюс беше изпитание за смелост и въображение, в което НАТО претърпя пълен провал. Най-лошият сценарий, който бяхме начертали, беше НАТО да повтори катастрофалната грешка, направена на срещата на върха в Букурещ през 2008 г. Тогава на Украйна и Грузия беше казано нещо като "Да, можете да станете членове, но не веднага". Точно това повтори НАТО на последната среща на върха, като добави редица неразбираеми кухи думи като "когато му дойде времето", "когато са изпълнени условията", без да уточнява какви са тези условия. За съжаление, в основана на консенсус организация като НАТО, по подразбиране всички могат да се обединят около най-малкият общ знаменател и най-малко лошият политически вариант. Не сме по-напред от 2008 г. С вземането на това решение НАТО действа така, сякаш нищо не се е променило по отношение на европейската сигурност през последните петнадесет години.
L"EXPRESS: Трябва ли да мислим за създаване на нова коалиция? К. ДЖАЙЛС: Всичко е възможно, ако разпознаете "извънредната ситуация", когато тя възникне, и ако имате политическа воля. Има начини да се избегне неспособността на НАТО да се справи с това предизвикателство. Трябва да се отбележи обаче, че голяма част от успеха на Украйна не се дължи на НАТО, а на различните страни, които членуват в него, благодарение на тяхната национална политика. Ако беше само НАТО, Украйна сигурно отдавна щеше да е победена. Освен това, това не е единствената организация в Европа, предназначена да осигурява сигурност срещу Русия. Например, има Съвместни експедиционни сили (JEF), на които Обединеното кралство е рамкова нация и които обединяват десет страни с еднакво мислене в група, която пресича Северна Европа (понякога наричана "Алианс на северноевропейците, пиещи бира" "). Някои предлагат това да се разшири до Украйна и Полша - последната е една от страните с най-голям интерес към възстановяване на отбранителния си капацитет. Така че има начини да работим около НАТО и ЕС, ако е необходимо, за да гарантираме, че Украйна ще получи помощта, от която се нуждае.
L"EXPRESS: Може ли да се мисли за разпадане на руския режим след бунта на Вагнер?
К. ДЖАЙЛС: Оптимистите искат да вярват в рухването на руския режим. Всяка година се обявява за последната на Владимир Путин и неговото правителство... Всеки път е провал. Въпреки това, епизодът с бунта на Пригожин е първата индикация, че външна разрушителна сила вероятно ще разклати основите на руската система, може би до степен да доведе до промяна. И дори Пригожин да се провали, той създаде прецедент. Падането на руската власт в сегашния ѝ вид не е неизбежно, но е поне малко по-близо от преди.
L"EXPRESS: Русия е изправена пред множество икономически санкции. Повече от година след началото на войната в Украйна това все още ли е лост за натиск?
К. ДЖАЙЛС: Русия имаше достатъчно време да защити икономиката си от международни санкции, преди те да се засилят след 2022 г. Но това не означава, че те са неефективни. Ако бъдат приложени правилно, те ще имат пряко въздействие върху способността на Русия да възстанови силите си и да продължи да води война, което беше една от второстепенните цели на санкциите още през 2014 г. Освен това санкциите не са единственото средство за натиск върху Русия. Те трябва да бъдат част от пакет, който има за цел не само да намали руската заплаха, но и да накара Русия да поеме друг курс във външната политика. Ключът е да се гарантира, че тези санкции съществуват и се прилагат, защото ако бъдат заобиколени, усилията на Русия за технологична война могат да бъдат подпомогнати.
L"EXPRESS: По отношение на възстановяването на Украйна Chatham House пише, че "финансирането от западните правителства и инвестициите от частния сектор сами по себе си няма да бъдат достатъчни, за да отговорят на нуждите на Украйна". Какво повече трябва?
К. ДЖАЙЛС: Време. Възстановяването на Украйна, предвид степента на щетите, нанесени на нейния народ, нейната инфраструктура, нейната икономика, ще отнеме повече от едно поколение. Ако някой възприеме подход, основан на "естествената справедливост" (т.е. в смисъла на това, което инстинктивно би изглеждало честно и справедливо), замразените руски активи трябва да се използват за поправяне на щетите, които Русия е причинила, поне частично, и за плащане на възстановяването на цяла Украйна. Но разбира се, има голяма разлика между едно елементарно правосъдие и това, което може да се случи в европейските съдилища...
L"EXPRESS: Във Вашата книга "Войната на Русия срещу всички" Вие обяснявате, че действията на Владимир Путин са част от "дълбоките корени" на историята на страната и че "поведението на Русия днес се равнява на това, което е било нормално в нейното съветско минало и по-нататък в царската епоха". Базирайки решението на Путин да нахлуе в Украйна върху "едно цяло", което представлява "руската история", някои биха могли да видят в него де факто сваляне на отговорността от самия Путин...
К. ДЖАЙЛС: Ясно е, че Владимир Путин е взел решението да започне нахлуването в Украйна. Но би било погрешно да вярваме, че той е измислил всички основни нагласи и предположения, които са довели до решението му. Освен това изглежда, че лидерите и западното обществено мнение като цяло все по-малко вярват, че ще бъде достатъчно да се смени Владимир Путин, за да изчезне проблемът. Достатъчно е да се види широката подкрепа на руското обществено мнение за войната, но и очевидният ентусиазъм, с който руската армия извършва този геноцид в Украйна. Би било наивно да си представяме, че смяната на ръководството в Москва ще доведе до приятелски отношения със Запада. Досега Русия не е имала причина да преразгледа своята историческа омраза към Запада. Само явно поражение в Украйна би могло да я накара да преразгледа собствените си идеи, че има право на своята империя и господство над своите съседи чрез военно завоевание. И да помислят два пъти, преди да обмислят нова "инвазия".
Русия трябва да разбере, че ерата на империите в Европа е приключила.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА